Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 644 от 04.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 335/2023
Вид
Решение № 644
Подписан
04.12.2023
В сила
04.12.2023
Състав
Радка Цариградска, Йордан Воденичаров, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

  • чл.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 102, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.238 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.238, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.77, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал.1 · Търговски закон
  • чл.21 · Търговски закон
  • чл.22 · Търговски закон
  • чл.26, ал.1 · Търговски закон
  • чл.301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Велико Търново, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500335 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на ТПК “Младост “, с ЕИК 814169694, със седалище и адрес на управление : гр.Свищов, ул.“ Трети март“ № 1 чрез пълномощника й адвокат М. Д. от ВТАК , възвивна жалба е Решение № 3/06.01.2023 г. по гр.д. № 405/2022 г. на РС Свищов , в частта му , с която са отхвърлени исковете на кооперацията срещу 1/ С. С. Т., с ЕГН: ****, от гр.С. , ул.“*“ № за заплащане на сумата от 126 лева, представляваща наемна цена за м. октомври 2019 г., дължима за ползването на търговски обект в гр.С. , ул.“**“ № , находящ се на партерен етаж , южна част на производствено административна сграда „Битов комбинат“, построена в УПИ XXXII, в кв. 84 по ПУП ; сумата от 261,87 лева – стойност на ползвана електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 14.11.2019 г. в това число и 9 лева такса за мрежова услуга „мощност“ ; срещу 2/ „Спектър –ССТ“ ЕООД, с ЕИК 205895220, със седалище и адрес на управление : гр.Свищов , ул.“Сава Пенев“ № 4 за заплащане на сумата от 347,13 лева – стойност на ползвана електрическа енергия за периода от 15.11.2019 г. до 07.03.2022 г. и сумата 126 лева – обезщетение, претендирано на основание факта на неизпълнение на задължението на наемателя да отправи едномесечно предизвестие за прекратяване на договора , с молба да бъде отменено , исковете – уважени , с присъждане на направените по производството разноски.

Излага оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на решението поради нарушения на процесуалния закон / чл. 5, чл.8, чл.9, чл.10, чл. 12 и чл.235, ал.2 ГПК/ довели до погрешни фактически и правни изводи, противни на събраните доказателства , установяващи претендираните вземания по основание и 1 размер.

В с.з. поддържа жалбата.

Ответниците в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и на устните състезания чрез пълномощника си адвокат М. К. от ВТАК оспорват жалбата с доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон в резултат на спазване на процесуалните правила Моли да бъде потвърдено с присъждане на направените по производството разноски.

Изложеното в жалбата налага повторно разглеждане на правния спор в неговата предметна цялост, включена в отхвърлителната част на решението - чл. 269, изр.2ро от ГПК.

Предявени са обективно и субективно съединени искове , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 232, ал.2, чл.79, ал.1 , пр.2-ро от ЗЗД.

Ищецът твърди , че по силата на сключен на 01.07.2007 г. в писмена форма договор за наем е предоставил за срок от 1 година на първия ответник/ заявил , че действа като ЕТ „Рекс 2007“/ ползването на търговски обект в гр.С. , ул.“*“ № , находящ се на партерен етаж , южна част на производствено административна сграда „Битов комбинат“, построена в УПИ XXXII, в кв. 84 по ПУП, срещу заплащане на месечна наемна цена от 90 лева , увеличена на 126 лева с допълнително споразумение от 01.07.2009 г. , платима на 10 то число на текущия месец в брой , заедно с разходите за електрическа енергия и други , като за плащането им се издава оригинална фактура / при внасяне на наема/ , както и приходни касови ордери и съответния отрязък – талон за наемателя/ за консумативните разходи /. Договорът се е превърнал безсрочен поради осъществяване на предпоставките на чл.236, ал.1 от ЗЗД. Считано от 13.11.2019 г. по устна уговорка с председателя на кооперацията- наемодател, в наемател на помещението се превръща „Спектър –ССТ“ ЕООД, с ЕИК 205895220, със седалище и адрес на управление : гр.Свищов , ул.“Сава Пенев“ № 4, чийто едноличен собственик на капитала и управител е С. С. Т..

Първоначалният наемател не е заплатил дължимата за м. октомври 2019 г. наемна цена в размер на 126 лева , стойността на потребената в обекта електрическа енергия за времето от 06.02.2018 г. до 14.11.2019 г. в размер на 261,87 лева , както и сумата от 9 лева , представляваща стойност на мрежова услуга „мощност“за м. октомври 2019 г. , а дружеството – наемател не е заплатило стойността на потребената електрическа енергия за времето от 15.11.2019 г. до 07.03.2022 г. в размер на 347, 13 лева , сумата от 144 лева , представляваща стойност на мрежова услуга “мощност“ за същото време, както и наем за времето от 01.03.2022 г. до 07.03.2022 г. в размер на 25,20 лева / извън предмета на обжалването /.

Вместо да отправи дължимото едномесечно предизвестие за прекратяване на договора , ответникът е напуснал обекта на 06.03.2022 г. след което е върнал ключа от него.

Поканите и опитите за покани да бъдат доброволно платени сумите не дават резултат.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят посочените суми, както и сумата от 126 лева , представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.238 от ЗЗД , заедно с обезщетение за забава върху тях , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане и направените по производството разноски .

Ответниците оспорват по основание исковете с възражения първият от тях да не е наемател по договора за наем от 01.07.2007 г. , поради обстоятелството, че фирма „Рекс-2007“ посочена в документа е търговското име на едноличен търговец А. С. С. / негова майка/ и следователно наемател е едноличният търговец, докато ответникът е бил 2 негов работник и в това си качество го е подписал; няма нито писмено , нито устно сключено допълнително споразумение; договорът за наем от 01.07. 2007 г. не обвързва „Спектър –ССТ“ ЕООД ; претендираната наемна цена за м. октомври 2019 г. е платена, а доказателство за този факт е наличният фискален бон към издадената фактура, представен по делото от ищеца; не е установено с каквито и да било годни доказателства обстоятелството , че в обекта за времето от 06.02.2018 г. до 07.03.2022 г. е имало потребление на електрическа енергия в количество, възлизащо на 1741 квт/ч, чието остойностяване да покрива търсените суми, нито какво е било за всеки месец поотделно , нито е отчитано редовно от наемодателя и определяно на основата на действителните показания на електромера , а едностранно и произволно, без ясни правила ; освен това за периода от 06.02.2018 г. до 31.12.2018 г. каквото е имало да се дължи за потребление на електрическа енергия е платено – факт , установен с ПКО от 31.12.2018 г. ; недоказано е и основанието на което ищецът претендира суми, представени като стойност на мрежова слуга „мощност“; не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие, тъй-като нито ответното дружество е прекратило едностранно договора за наем , нито е уговорено или предвидено в закона да се заплаща , още повече , че в случая е изнесло вещите си от обекта , за да извърши обновяването му , след което председателят на кооперацията го е лишил от възможността да продължи да го ползва, сменяйки заключващото устройство.

Началният спор между страните е по материалноправния въпрос наемател ли е ответникът С. С. Т. по договора от 01.07.2007 г. ?

Отговорът е положителен.

Той е подписал въпросния договорен документ, без каквото и да било изрично или тълкувателно подразбираемо указание , че го прави от името и за сметка на своята майка , вписана в търговския регистър в качеството на едноличен търговец с фирма „ Рекс 2007“, т.е. че действа като неин пълномощник по смисъла на чл. 36, ал.1 от ЗЗД, търговски пълномощник / чл.26, ал.1 от ТЗ/ или прокурист/ чл.21, чл.22 от ТЗ/. Обстоятелството, че е заявил себе си като ЕТ „ Рекс 2007“ с добавката „президент“ не е никакъв логически показател / доказателство / за такова правно действие, а тъкмо обратното – за едно образно казано безобидно „присвояване“ на официално регистрирано от майка му търговско име, използвано като добавка към името на страната наемател. Така че, нито е сключил договора с представителна власт , нито без представителна власт, за да са мислими във втория случай последиците на чл.42, ал.2 от ЗЗД, чл.301 от ТЗ. Фактът , че е положил подписа си на документа при тези обстоятелства, означава , че е направил изявление на наемна договорна воля, с която обвързва единствено себе си – чл. 180 от ГПК, чл. 21, ал.1, вр. с чл.20а, ал.1 , чл.8, ал.1 от ЗЗД. Същият е упражнявал и му е била осигурена възможност да упражнява облигационното право на ползване на помещението по предназначение, съответстващо на професионалното му занятие на фотограф за времето от 01.07.2007 г. до 06.03.2022 г./ фото ателие /, т.е. изцяло в собствен стопански интерес , като е заплащал месечна наемна цена , която след юни 2009 г. е в размер на 126 лева/ представените по делото множество фактури с прикрепени към тях фискални бонове /. Бил е наемател по договора до 14.11.2019 г. / преобразуван в безсрочен на 01.07.2008 г. при условията на чл.236, ал.1 от ЗЗД/ , от който момент нататък по устно постигнато съгласие със органния представител на кооперацията – ищец е заменен в това качество на страна по същия договор от ответното търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е той- замяна , която макар и неуредена изрично в облигационния закон, няма съмнение, че е позволена по аргумент от нормите на чл. 9, чл.20а, ал.2, чл. 102, ал.1 от ЗЗД.

Затова от 14.11.2019 г. до 07.03.2023 г. от материалноправно гледище се счита , че е упражнявал облигационното право на ползване от името и за сметка на дружеството / чл.

147, ал.1 от ТЗ/ , в чиято тежест е преминало задължението/ нему принадлежало до 14.11.2019 г. / да заплаща наемната цена и консумативните разходи, свързани с ползването на обекта- чл.232, ал.2 от ЗЗД.

3

Съдбата на исковете обаче следва да бъде отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.

От стриктно доказателствено гледище съдът не може да направи друг извод, освен този , че претендираната наемна цена за м. октомври 2019 г. трябва да се приеме за платена, като доказателство за това обстоятелство е наличният по делото фискален бон/ касова бележка/ с дата 27.11.2019 г. към издадената фактура №, 461/14.10.2019 г. / л.101, л.102/ доколкото противно на здравия разум/ нелогично / е да се издава такъв от касов апарат с фискална памет , ако няма плащане , тъй-като функцията му е да регистрира и установи именно получено плащане – чл. 118, ал.1 от ЗДДС, чл. 6, ал.2 , вр. с ал.1 от Наредба № 6/28.07.1997 г. за реда на издаване на документ/ касова бележка/ от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти. В т.5 на договора за наем е предвидено , че при внасянето в брой на наема в касата на кооперацията на наемателя се издава касов документ, т.е. придадено му е доказателствено значение в съответствие с нормативното. Вярно е, че у ответника би трябвало да се намира екземпляр от този вид първичен счетоводен документ, защото изпълнява функцията на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД, но това логично положение, съчетано с обстоятелството , че по делото е представен не от него , а от ищеца, не може да преодолее по достатъчно убедителен начин доказателственото му значение, защото съдът няма право да разрешава споровете по предположение, съмнение и някакво „вътрешно“ чувство за истина, когато срещу тях съществува нормативно указан доказателствен факт за противното. Разбира се , не е необорим, но в случая не е оборен, още повече , че датата на фискалния бон въобще не съвпада с датата на фактурата , за да е мислимо например , че издаването му е предварително и е сторено от предоверие в неминуемото изпълнение на задължението/ в добросъвестността на ответника /.

Не се дължи плащане на претендираното обезщетение за неспазено предизвестие, тъйкато нито ответното дружество е прекратило едностранно договора за наем , нито е уговорено или предвидено в закона/ чл.238, ал.1 от ЗЗД/ в случай на напускане на обекта/ равнозначно на отказ от договора/ от наемателя без да е предупредил наемодателя един месец преди това .