Решение № 529 от 24.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100513287 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, чрез пълномощника му – юрк. М. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение № 20127746 от 09.08.2024г., постановено по гр. д. № 46692/2019 г. по описа на СРС, 71-ви състав, в частта, с която е частично уважен предявеният от „Мегатранс Топ“ ЕООД против „Дженерали застраховане“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 1198,78 лв., представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за претърпени от собственика на застрахован при ответника седлови влекач „ДАФ“ с peг. № ******** имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие - удар в навес, съставляващо застрахователен риск, за което при ответника е образувана претенция по щета № 210386129, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1198,78 лв. до пълния предявен размер от 1199,62 лв.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от иска и сумата от 120,63 лв., представляваща разноски по делото за производството пред СРС, а ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 204,97 лв., представляващи разноски в производството съразмерно на отхвърлената част от иска.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон , съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е взел предвид становищата и 1 оспорванията на страните. че Счита, че съдът не е преценил правилно материалната легитимация на ищеца, тъй като видно от представените фактури ищецът не е претърпял финансова загуба, в резултат на настъпилото събитие, доколкото ремонтът е осъществен и цената му е заплатена от трето лице – „Марко Транс БГ“ ЕООД, който не е собственик на процесното МПС. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договор за застраховка, представяйки фактури от сервиз – „Неос БГ“ ЕООД, който не е одобрен предварително от застрахователя. Поддържа още, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал представеното по делото обяснителна записка от „Неос БГ“ ЕООД, от която е видно, че въпросното дружество няма лиценз за осъществяване на сервизни услуги. В тази връзка твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани по размер, тъй като процесните фактури са издадени от сервиз без лиценз и са заплатени от лице, различно от ищеца за ремонт на процесното МПС. Изтъква, че първоинстанционният съд е следвало да отчете уговореното между страните с процесния договор за застраховка относно начина на изчисляване/определяне на застрахователното обезщетение. Сочи още, че застрахователят е изчислил и определил застрахователното обезщетение по методика, за която ищецът е уведомен в Общите условия (ОУ) и в застрахователната полица. В тази връзка счита още, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. З86, ал. 1 КЗ, доколкото в т. 54 от ОУ са изрично уговорени начините на изчисляване на обезщетението по застраховка „Каско“. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира и направените разноски.

Въззиваемата страна - „Мегатранс Топ“ ЕООД, в законоустановения срок, не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по жалбата.

Решението, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ е отхвърлен частично за разликата над уважения размер от 1198,78 лв. до пълния предявен размер от 1199,62 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният о т „Мегатранс Топ“ ЕООД срещу „Дженерали Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 450,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за претърпени от собственика на застрахован при ответника седлови влекач „ДАФ“ с peг. № ******** имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие - удар в стълб при маневра паркиране, съставляващо застрахователен риск, за което при ответника е образувана претенция по щета № 210386130, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

За да се уважи иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

Материалноправната легитимация на ищеца е обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, по което същия се явява страна. От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.09.2018 г. за процесното МПС – влекач „ДАФ“, с peг.

№ ********, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ (полица № 0312180159018163), с покритие за периода от 19.09.2018 г. до 18.09.2019 г, между ответното дружество и „ДСК Лизинг“ АД (л. 12 от делото пред СРС). На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява още, че събитието, по която е образувана щета № 210386129/26.09.2018г., е настъпила на 21.09.2018 г., т.е. преди придобиването на застрахованото имущество от ищеца на 08.11.2018 г. (видно приложените по делото договор за прехвърляне на собственост на МПС от 08.11.2018г., сключен между „ДСК Лизинг“ АД и „Мегатранс Топ“ ЕООД и приемо-предавателен протокол от 08.11.2018г., представени на л.

22-24 от делото пред СРС).

Съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Тази разпоредба обаче касае само правата и задълженията по застрахователния договор, но не се отнася до вече възникналите вземания на застрахования вследствие на настъпило преди прехвърлянето застрахователно събитие. Това вземане възниква от момента на настъпването на събитието и кредитор по него е собственикът на вещта към момента на настъпването му (респ. лизингополучателят – за частични вреди – чл. 384, ал. 1, т. 1 КЗ). Последващият приобретател може да придобие това вземане само ако то му бъде прехвърлено по надлежния ред за прехвърляне на вземания по смисъла на чл. 99 и сл. ЗЗД. Приобретателят придобива вещта в състоянието такова, каквото е след настъпването на застрахователното събитие, и заплаща стойността й, съобразена с това състояние. Поради това той не търпи имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на стойността на имуществото вследствие на застрахователното събитие. Такива вреди се търпят от лицето, което е собственик на вещта към този момент, доколкото, ако не беше настъпило застрахователното събитие, той би могъл да прехвърли правото на собственост на цена по-висока от тази, на която го прехвърля след настъпването на събитието. Именно тази разлика представлява имуществена вреда, която следва да бъде покрита от застрахователя. Ако обезщетението за тази вреда бъде изплатено на приобретателя, той ще се обогати неоснователно, тъй като не е заплащал такава сума при придобиването и е преценявал дали може да използва вещта в състоянието, в което е била към този момент.

Следователно, доколкото по делото не е доказано ищецът да е бил собственик или лизингополучател на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие – 21.09.2018 г., респ. че вземането за обезщетение му е било цедирано от правоимащия, ищецът не е материалноправно легитимиран да получи остатъка от 3 обезщетението за процесното събитие. С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 405 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Тъй като настоящият състав на съда достига до различни правни изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която ответното дружество е осъдено на основание чл. 405 от КЗ да заплати сумата от 1198,78 лв., представляваща незаплатен остатък от вземане по застрахователно обезщетение, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски пред СРС в размер на 120,63 лв.

Предвид изхода на делото, с оглед основателността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на ответника трябва да бъдат присъдени съдебни разноски общо в размер на 175,00 лв., от които: 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. за държавна такса, представляващи разноски пред въззивната инстанция, както и сумата от още 445,03 лв., представляваща сторени разноски в производството пред СРС.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20127746 от 09.08.2024г., постановено по гр. д. № 46692/2019 г. по описа на СРС, 71-ви състав, в обжалваната част, с която е частично уважен предявеният от „Мегатранс Топ“ ЕООД против „Дженерали застраховане“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 1198,78 лв., представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за претърпени от собственика на застрахован при ответника седлови влекач „ДАФ“ с peг. № ******** имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие - удар в навес, съставляващо застрахователен риск, за което при ответника е образувана претенция по щета № 210386129 ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 09.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която на ищеца са присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в първоинстанционното производство в размер на 120,63 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мегатранс Топ“ ЕООД, ЕИК 175433059, със седалище и адрес на управление: ж.к. ********, ет. ******** срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 1198,78 лв., представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за претърпени от собственика на застрахован при ответника седлови влекач „ДАФ“ с peг. № ******** имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие - удар в навес, съставляващо застрахователен риск, за което при ответника е образувана претенция по щета № 210386129, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.08.2019 г. до окончателното изплащане.