Решение № 4 от 05.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20254100100860 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 2б от ЗОДОВ от К. Г. Т. от гр. Елена против Административен съд Враца за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв. по предявен иск по чл.2б, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ във връзка с вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок от ответника, а именно Адм. д. № 285/2025г. по описа на Административен съд Враца, продължило като Адм.д. № 538/2025г. по описа на Административен съд Велико Търново.

В исковата молба К. Т. излага, че е като ищец е предявил иск пред Административен съд Враца, пред който е образувано производство Адм. д. № 285/2025г., упражнявайки правото си на изборна подсъдност. Излага, че ответникът Адм. д. № 285/2025г. се е забавил при разглеждане на делото, като на 26.06.2025г. е постановено прекратяването му пред Административен съд Враца и изпращането му на Административен съд Велико Търново. Счита, че с това забавяне е нарушено правото му за разглеждане на делото му в разумен срок, което е нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС, както и че в резултат на това нарушение са причинени на ищеца неимуществени вреди – накърнено чувство за справедливост, гняв и безсилие, обида от незачитане на правата му. Счита, че за обезвреда на причинените му щети следва да му се заплати обезщетение в размер на 26 000 лв.

Отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати тази сума като заместващо обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът Административен съд Враца в депозиран по делото писмен отговор оспорва основателността на иска. Отрича да е допуснато по Адм.д. № 285/2025г. по описа на този съд нарушаване правото на ищеца за разглеждане 1 на делото му в разумен срок – производство било образувано пред ответника на 20.06.2025г. и прекратено с определение на 26.06.2024г., след което е изпратено на Административен съд Велико Търново.

Окръжна прокуратура Велико Търново заема становище за неоснователност по предявения иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.

Страните не спорят фактите, че К. Г. Т. от гр. Елена е предявил иск на 19.06.2025 г. пред Административен съд Враца и е образувано Адм.д. № 285 по описа на същия съд за 2025г. на 20.06.2025г. -петък /видно и от деловодната справка по хода на делото /. Ответник по иска е Община Елена. Два работни дни по-късно – на 24.06.2025г. е постановено определение № 1070, с което съдията-докладчик е прекратил делото пред Административен съд Враца и изпратил същото на Административен съд Велико Търново, като е приел, че изборната подсъдност за ищеца е между съда по неговия адрес и настъпването на вредите от твърдяния деликт, а в случая те съвпадат и са в района на Административен съд Велико Търново. Определението не е обжалвано, а делото е изпратено след влизане в сила на прекратителния акт и образувано в Административен съд Велико Търново на 30.06.2025г. като Адм. дело № 538/2025г. по описа на съда.

С разпореждане от датата на образуване съдията-докладчик в Адм. съд Велико Търново е отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса.

Връчено е на ищеца на 02.07.2025г. и не е обжалвано. След влизането му в сила съдът е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 18.07.2025г. с указания за внасяне на ДТ в размер на 10 лева. Разпореждането е връчено на ищеца на 22.07.2025г. В срок не е постъпило изявление от ищеца и не са предприети действия по изправяне на исковата молба. Слез изтичане на указния срок, с Определение от 04.08.2025г. производството по делото е прекратено. Няма данни този акт да е обжалван.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ против съдебен орган – Административен съд Враца.

Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Съдебно предявените права и твърденията, при които са изведени, обосновават сезиране на съда за предоставяне на специална вътрешно - правна защита на признато от Конвенцията /чл. 6, § 1/ право, чрез ангажиране отговорността на българската държава да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

2

Разглеждането и решаването на административното дело в разумен срок е основен принцип в гражданския и административния процес. Задължението е на съда, но възможността да бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на Държавата да осигури гаранции за спазване на разумния срок при провеждането на производствата.

Съгласно, ал. 2 от сочената разпоредба, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, поради което съдът е установил по-горе пълното развитие на процеса до приключване на устните състезания.

В исковата молба ищцата акцентира на забавата на делото през Административен съд Враца без конкретни твърдения в какво се изразява забавата, като основните оплаквания са от неправилност на прекратителния акт – че не е следвало делото да се изпраща на друг съд, след като ищецът е упражнил правото си на изборна местна подсъдност.

По допустимостта на иска от служебно извършените справки в ЕИСС се установи, че производството, предмет на спора, не е било приключило към момента на предявяване на иска, поради което претенцията през съда е допустима без провеждане на процедурата пред ИВСС. /предявен е иск на 04.08.2025г., когато е постановен и прекратителният акт, но не е бил влязъл в сила/.

По основателността на претенцията се установи, че делото пред Административен съд Враца е образувано почти веднага след постъпване на исковата молба, а съдията-докладчик е администрирал молбата на третия работен ден след това. В настоящото производство не може да бъде обсъждана правилността на съдебния акт по изпращане на делото на Административен съд Велико Търново, но следва да се отбележи, че същият е подлежал на обжалване от ищеца, на такова не е предприето. След влизане в сила на прекратителния акт делото е изпратено своевременно на Административен съд Велико Търново, където е образувано и разпределена веднага и съдията-докладчик незабавно е предприел действия по администриране, като се е произнесъл по исканията на ищеца, по редовността на молбата и след като не са били изпълнени указанията му – по прекратяване на делото. Обжалваемите актове на Административен съд Велико Търново не са оспорени от ищеца.

От изложеното не се установя да е нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на посоченото гражданско дело в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице необосновано бездействие и от страна на ответника или на другите съдебни органи, пред които се е развивало производството, тъй като делото е 3 образувано на деня на постъпването му, администрирани са незабавно всички молби на ищеца. Периодът на разглеждане на делото не се явява неразумен, като самото прекратяване пред първия съд се дължи на действията на ищеца – искът е предявен пред съда, който не е местно компетентен, а прекратяването пред втория съд е поради неизправяне на исковата молба.

Искът не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен, без да се разглеждат останалите елементи от състава /претърпени вреди и техния размер/.

При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т. с ЕГН ********** от ... иск по чл. 2б, ал.

1 от ЗОДОВ срещу Административен съд Враца, за заплащане на сумата от 26 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.08.2025 г. до окончателното плащане, които се твърди да са търпени поради разглеждане извън разумния срок на дело, образувано като Адм.д. № 285/2025г. по описа на Административен съд Враца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4