Определение № 382 от 27.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500513 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№59925/22.06.2023г. по регистъра на СГС от М. Д. Д. против Определение №6619 от 30.05.2023г., постановено по гр.дело №1605/2023г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за постановяване на определението от незаконен състав и за липса на идентичност на предмета на спора с този по гр.дело №6830/2022г. по описа на СГС, макар и срещу същия ответник Софийски апелативен съд. Претендира се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав.

По частната жалба първоначално е било образувано в.ч.гр.дело №2249/2023г. по описа на Апелативен съд-София, производството по което с Определение №2412 от 03.10.2023г. е прекратено и делото изпратено по компетентност на Апелативен съд-Пловдив, съгласно чл.7,ал.2 от ЗОДОВ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото 1 характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Пред Софийски районен съд е образувано гр.дело №42147/2022г. по искова молба вх.№161506/03.08.2022г. на М. Д. Д., посредством която са предявени против Софийски апелативен съд искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24500лв., частично от 750000лв., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за лекарства, лечение и усилена храна в размер на 15000лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24500лв., частично от 3000000лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. Исковете се основават на твърдения, че с Определение №2305 от 23.07.2018г. на поименно посочен състав на Софийски апелативен съд била оставена без уважение частната жалба на ищеца против определение по гр.дело №10535/2012г. на СГС, с което било заменено наложено обезпечение върху имот на ответника с парична гаранция от само 5000лв., при условие, че исковата претенция е за сума над 350000лв. За постановилите определението съдии от Софийски апелативен съд били налице основания да се отведат от разглеждането на делото, какъвто отвод те си били давали преди това по други дела на ищеца, включително срещу същия ответник, и постановили преднамерен акт с цел гарантиране на загуба от над 350000лв. по делото в СГС, тъй като имотът вече бил продаден на трето лице и на мястото вече била изградена сграда – жилищен блок. При тези обстоятелства ищецът счита съдиите да са били предубедени при постановяване на определението и да са нарушили Европейското право, обективирано в практиката на Европейския съд, с оглед установените в нея критерии за предубедеността на един съдия, за която може да се съди, както от поведението му по време на процеса, така и от съдържанието на неговите актове, от което за него да са произтекли неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, злепоставяне, подронване на авторитета, честта и достойнството му, както и материални щети, тъй като по негов адрес се говорели подронващи престижа му срамни и безобразни неща и това довело до загуба на клиенти, както и имуществени 2 вреди, изразяващи се в това, че, даже и да спечели делото в СГС, няма да може да бъде удовлетворен, тъй като фирмата отдавна е прехвърлила имотите на трети лица.

С Разпореждане №85785 от 15.09.2022г. исковата молба е оставена без движение до отстраняване на конкретно указани нередовности, касаещи обстоятелствената част и заплащане на държавна такса от 2020лв. С подадена в указания срок молба вх.№239730/07.11.2022г. ищецът е изложил обстоятелства и е уточнил размера на претендираните обезщетения, завишавайки го от 24500лв. на 29500лв., частично от 750000лв. за имуществените вреди и частично от 3000000лв. за неимуществените вреди. С оглед на това увеличение, с Определение №32691 от 01.12.2022г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на СГС, съгласно чл.104,т.4 от ГПК. Пред СГС е образувано гр.дело №1605/2023г., с постановеното по което и обжалвано Определение №6619 от 30.05.2023г. производството по делото е прекратено на основание чл.126,ал.1 от ГПК, поради това, че между същите страни, на същото основание и за същото искане по-рано е било заведено гр.дело №6830/2022г. по описа на СГС, което все още не е приключило.

Настоящата инстанция намира, че постановяването на съдебния акт от съдия, за когото е съществувало основание по чл.22,ал.1 от ГПК за отстраняване от разглеждането на делото, каквото се твърди в частната жалба да е било налице, не обосновава сочената в нея хипотеза на незаконен състав, съответно нищожност или недопустимост на този акт, а би рефлектирало върху правилността му в случай, че поради предубедеността на съдията се е достигнало до противоправен краен резултат. Следва в тази връзка да се има предвид, че в настоящото производство по частната жалба съдът действа в условията на пълен въззив без да е ограничен от оплакванията в нея и е длъжен служебно да провери всички правно релевантни факти, за да осигури прилагането на процесуалния закон, с което би било отстранено евентуално допуснатото от първостепенният съд процесуално нарушение.

Служебно известно на настоящата инстанция е, че по искова молба вх.

№40859/28.06.2022г. на М. Д. Д. е образувано гр.дело №6830/2022г. по описа на СГС. Посредством нея са предявени против Софийски апелативен съд 3 искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350000лв., частично от 750000лв., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за лекарства, лечение и усилена храна в размер на 15000лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 29500лв., частично от 3000000лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. Исковете се основават на същите обстоятелства, каквито са и наведените в сега подадената искова молба, противно на поддържаното в частната жалба предметът на спора по двете дела да е различен. Исковете и по двете дела са предявени като частични, с изключение на този за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 15000лв. за лекарства, лечение и усилена храна, и посредством тях се претендират вземания, произтичащи от едно и също право. Посочените в петитума на двете искови молби части от вземанията, които се претендират, след допълнителното им уточняване по настоящото дело, в резултат на което то е изпратено по подсъдност на СГС, са идентични по размер. В тази връзка разпоредбата на чл.126,ал.1 от ГПК предвижда като изключение, че не се прекратява служебно от съда делото за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Със задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.дело №3/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не е налице процесуална пречка по смисъла на чл.126 от ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането, като за целта е необходимо в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право. Ако с последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по смисъла на чл.126 от ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено. В случая в първоначално подадената искова молба изрично е посочено, че се претендират частично обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди. В настоящата искова молба претенциите отново са частични. В нея не е 4 посочено, че те са за друга, различна от вече предявената част от вземанията, поради което следва да се приеме, че се предявява същата част от вземанията, която вече е била предявена.

С Определение №235 от 09.01.2023г., постановено по образуваното вече гр.дело №6830/2022г. по описа на СГС, исковата молба е върната и производството е прекратено. С Определение №255 от 05.07.2023г. по в.ч.гр.дело №334/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив прекратителното определение е отменено в частта му по предявения от М. Д.

Д. против Апелативен съд-София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 29500лв., частично от 3000000лв., претърпени от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а в останалите му части по предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350000лв., частично от 750000лв., и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15000лв. за лекарства, лечения и усилена храна, определението е потвърдено. Против въззивното определение в потвърдителните му части е подадена от М. Д. касационна частна жалба вх.

№6220/02.08.2023г., която след администрирането й е изпратена по компетентност на ВКС. Пред ВКС е образувано ч.гр.дело №3760/2023г., по което към настоящия момент няма произнасяне. При тези обстоятелства производството по първоначално предявените искове все още е висящо. При наличие на две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане правилно с обжалваното определение и на основание чл.126,ал.1 от ГПК производството по повторно заведеното дело е прекратено.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №6619 от 30.05.2023г., постановено по гр.дело №1605/2023г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото.

5

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6