Определение № 6032 от 23.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6032 гр. София, 23.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103868 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307, чрез пълномощника му по делото адв. Я. М., против Решение №2535 от 24.04.2025г. по в. гр. д. №3484/2024г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която след отмЯ. на Решение № 16310/29.08.2024г. по гр.д. № 11708 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 164-ти състав, е признато за незаконно и отменено на основание на чл. 344, ал.1,т.1 от КТ уволнението на А. Х. Карапчанска- Стоянова, ЕГН **********, извършено със Заповед № 1/10.01.2024г. на управителя на „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307; възстановена е на основание на чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ А. Х. К., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър, акаунт: продажби/ информационни и комуникационни технологии/“ при „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307 и е осъдено „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307, да заплати на А. Х. К., ЕГН **********, на основание на чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ сумата от 25469,64лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба- 01.03.2024г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 11.01.2024г. до 11.07.2024г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмЯ.та му и постановяване 1 на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор ответната страна по нея А. Х. К., ЕГН **********. от

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са подписали на 12.12.2023г. валиден писмен трудов договор, съгласно който ответното дружество „КешЛинк” ЕООД е възложило на ищцата да изпълнява от разстояние длъжността „мениджър, акаунт продажби/информационни и комуникационни технологии” при следните уговорки- основно месечно възнаграждение от 4245лв., платимо до 30-то число на следващия месец; работното място е домът на служителя; срокът е за неопределено време; постъпване на работа- на 13.12.2023г.; платен годишен отпуск- 20 работни дни; допълнителен платен годишен отпуск от 7 дни; работното време е 5 работни дни в седмица и 8- часов работен ден, като служителят сам организира работното време, така че да работи във времето, в което работодателя и търговските му партньори са в комуникационна връзка; срок на предизвестие за прекратяване на договора- 30 дни. За да направи този извод, въпреки липсата на представен по делото подписан от страните трудов договор, съдът се е позовал на съвпадащите твърдения на страните; на показанията на св. Йордан Стоянов; на обстоятелството, че ищцата е започнала да престира труд на 13.12.2023г., както и на установеното по делото извънпроцесуално поведение на ответното дружество- същото е подало уведомление до НАП за сключен трудов договор с ищцата, заплащало е на ищцата трудово възнаграждение за периода до 11.01.2024г. съобразно постигнатото между страните съгласие, оформило е трудовата й книжка съобразно съществувало трудово правоотношение от 12.12.2023г. до 11.01.2024г.; прекратило е правоотношението със заповед на основание на 2

Кодекса на труда; а в уволнителната заповед е признало вземане на ищцата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по КТ и е платило такова.

Съдът е приел, че по делото не е установено по несъмнен начин недобросъвестно поведение на ищцата при сключване на договора, доказателствената тежест за което носи ответника, а от посоченото извънпроцесуално поведение на ответника се налага изводът, че ищцата е действала добросъвестно при сключването му, поради което даже и при извод за липсата на сключен трудов договор отношенията между страните следва да се уреждат по правилата на трудово правоотношение. Подробно са били обсъдени и анализирани показанията на св. Стоянов, от които се установява, че ищцата е подписала два екземпляра на трудов договор, които е изпратила на работодателя заедно с трудовата книжка и с копие на дипломата си. Тези показания съдът е приел, че следва да кредитира въпреки обстоятелството, че свидетелят е съпруг на ищцата, тъй като са логични и последователни, отразяват личните впечатления на свидетеля и не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства, а се подкрепят от тях. Свидетелят е посочил, че през декември ищцата получила трудовия договор, подписан от работодателя в два екземпляра, че в разговор преди това с Никола Чакъров, който бил прекия й ръководител, уговорили условията и той й указал, че следва да върне подписани договорите, трудовата книжка и копие от дипломата, че след края на работното време свидетелят придружил ищцата до куриер „Спиди” и я видял как поставя двата екземпляра на договора и другите документи в плик и ги изпраща, че прекратяването на договора и оформената трудова книжка, както и екземпляр от трудов договор с клауза за изпитване, но без подпис на ищцата получили през януари.

Приетите товарителници подкрепят тези показания, защото установяват, че 13.12.2023г. в 17:33ч. /след края на работното време/ ищцата е изпратила писмо с документи до Никола Чакъров на адрес в гр. Пловдив, ул. Радецки” № 41, а на 23.01.2024г. до ищцата е изпратено писмо от ответника с отбелязване на името му – „КешЛинк”ЕООД и името на Н.Чакъров от адрес в гр. Пловдив.

Тези записвания според съда напълно съответстват на показанията на свидетеля, поради което и последните следва да се кредитират. Не е установено по делото в този период страните да си разменяли други писма, нито ищцата да е изпращала други документи на Никола Чакъров, поради което показанията на свидетеля и в частта за съдържанието на тези писма 3 следва да се кредитират. Съдът е приел за установено, че Никола Чакъров е бил лицето, с което ищцата е комуникирала по време на правоотношението си с ответника, като той е бил неин пряк ръководител, въпреки че от приетата справка от НАП се установява, че за процесния период Никола Чакъров не е работел при ответника по трудов договор. Приетите по делото товарителници установяват, че до него ищцата е изпращала документи на 13.12.2023г., както и че той от името на ответника й е изпращал документи на 23.01.2024г. Не е установено ответникът по друг начин да е върнал оформената трудова книжка на ищцата с посочване на начало и край на трудовото правоотношение между страните, поради което съдът е приел за установено, че тези документи са били в държане на Никола Чакъров и той от името на работодателя й ги е върнал. В тази връзка е съобразено и обстоятелството, че от платежните документи за платено от името на ответното дружество възнаграждение за адвокат по делото-както по делото пред СРС, така и по делото пред СГС, е видно, че Никола Чакъров е платец на възнаграждението. На следващо място е отчетено и съдържанието на представената по делото от ответника оферта, която твърди, че е била неговото предложение до ищцата за сключването на трудовия договор, в която е посочено, че Никола Чакъров е прекият й ръководител. Така събраните доказателства по делото, обсъдени в съвкупност, според съда обосновават извод, че Никола Чакъров е бил лицето, с което ищцата е комуникирала по време на правоотношението си с ответника, като той е бил неин пряк ръководител, в какъвто смисъл са и показанията на св. Стоянов. Св. Стоянов е посочил, че от септември 2023г. до януари 2024г. той и ищцата работели от дома си в една и съща стая, че провежданите разговори от ищцата във връзка с работата й чувал, че когато ищцата получила трудовия договор той бил подписан от работодателя и по молба на ищцата свидетелят го прочел, като в него нямало клауза за изпитване, и ищцата го подписала. Отчитайки обстоятелството, че ответникът признава, че е изпратил на ищцата подписан от работодателя договор, съдът е приел, че следва да кредитира показанията на св. Стоянов и в частта им за съдържанието на договора. Посочил е, че действително свидетелят е заинтересован от изхода на делото, но в същото време житейски оправдано е да се приеме, че най-близките на ищцата са се запознали със съдържанието на договора, а и показанията му не са опровергани. Действително показанията на свидетеля в частта за начина по който са получавани книжата- дали по 4

Телеграм, по куриер или по друг начин, не са категорични, което е обяснимо, защото само по себе си това обстоятелство не е съществено и е оправдано свидетелят да не му е обърнал внимание. В останалата им част, включително и за фирмите, за които ищцата е работила преди възникване на правоотношението с ответника, за съдържанието на договора и мотивацията да се сключи трудов договор без клауза за изпитване, на което специално обърнал внимание, показанията на този свидетел са последователни и категорични. Свидетелят е посочил, че през септември 2023г. ищцата е работила по трудов договор с „Имърчан пей”, след това за около месец и половина е работела по граждански договор с фирма на Никола Чакъров и след това е възникнало правоотношението между страните по трудов договор без клауза за изпитване, за което били особено доволни поради плановете им за изграждане на семейство. Съдът е посочил, че показанията на свидетеля се подкрепят и от обективните данни- приетите по делото товарителници сочат тегло и съдържание на двете пратки, съгласно които изпратеното от ищцата писмо на 13.12.2023г. е било по-тежко от полученото от нея през януари 2024г., което съответства на показанията на свидетеля Стоянов, че ищцата е изпратила повече документи на ответника от тези, които са й върнатиизпратила е трудова книжка, копие от диплома и двата екземпляра на трудовия договор, а след това й била върната трудовата книжка и екземпляр от трудов договор. С оглед гореизложеното съдът е приел за установено, че на 13.12.2023г. ищцата е върнала на ищеца подписан от нея трудов договор, който преди това е бил подписан и от работодателя. При така възприетото непредставянето на този договор от ответника, въпреки че е бил задължен за това от съда /договорът е част от трудовото досие на ищцата/, следва да се цени по реда на чл. 161 от ГПК и за установени следва да се приемат обстоятелствата, че ищцата е подписала трудовия договор и на 13.12.2023г. го е върнала подписан на ответника, като в този договор е имало съдържание идентично с това на представения по делото подписан от ответника трудов договор, но без клауза за изпитване.

Съдът е приел, че в тежест на ответника е било да установи по делото, че в сключения между страните договор е имало валидно уговорена клауза за срок за изпитване в полза на работодателя от два месеца, но доказателства за това не са били ангажирани. Представеният от ответника по делото писмен трудов договор не може да бъде кредитиран, тъй като не 5 съдържа подпис на работника, а по делото е установено, че работникът е подписал трудовия договор, от което следва, че приетият документ не е договорът, който е подписан между страните. Събраните и обсъдени гласни доказателства установяват, че в подписания от ищеца трудов договор, който е бил подписан преди това от работодателя, клауза за срок за изпитване не е съществувала. Приетите по делото оферта и отговор на същата не може да се приеме, че касаят процесните отношения, тъй като не сочат за автор или адресат ответното дружество /,логото „Нода” не е установено да е свързано с ответника/. По изложените съображения съдът е приел, че процесното уволнение, извършено на основание чл. 71, ал.1 от КТ, е незаконно и иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ е основателен.