Решение № 22833 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22833 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20241110149066 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „М. а.“ ЕООД срещу „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че К.

Й. Т. е собственик на л.а. марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № А****РА, предмет на сключен с ответника договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 440122213134375, с период на валидност от 15.11.2022 г. до 14.11.2023 г. В периода от 18.02.2023 г. до сутринта на 20.02.2023 г. настъпило застрахователно събитие, от което последвали вреди по застрахованото имущество, засягащи предна дясна врата, предна лява врата и облицовка на предна броня, реализирани докато автомобилът бил паркиран в гр. С., на ул. „Й. Р.“ № 7.

Застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие, с оглед което била заведена претенция по щета № 44012132304559/20.02.2023 г., по която не било изплатено дължимото застрахователно обезщетение. По силата на сключен между ищеца и К. Й.

Т. договор за цесия от 11.02.2023 г., последният прехвърлил на „М. а.“ ЕООД вземането си за обезщетение по щета № 44012132304559, в размер на 4000 лв. Ищецът твърди, че застрахователят бил уведомен за извършеното прехвърляне. С оглед липсата на изпълнение от страна на ответното дружество, ищецът претендира осъждането му за сумата от 300 лв., предявена като частична претенция от 4000 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по щета № 44012132304559, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Потвърждава наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско+“, с предмет – процесният лек автомобил. Твърди, че собственикът на увреденото имущество не е представил пред застрахователя нито фактура за извършването на 1 ремонт на МПС, нито автомобила за оглед, съгласно т. 12.1.2.4 от приложимите към договора общи условия. Оспорва твърденията на ищеца относно настъпило застрахователно събитие, от което да са последвали описаните вреди по автомобила.

Счита, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

С Протоколно определение от 31.10.2025 г., на основание чл. 214 ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск, който се смята за предявен за сумата в размер на 1359,62 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, в срока на застрахователното покритие на който настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, вида и размера на вредите по застрахованото имущество, падеж на задължението за изплащане на застрахователното обезщетение, както и че вземанията на увреденото лице, настъпили във връзка със застрахователното събитие са прехвърлени на „М. а.“ ЕООД по силата на договор за цесия, за който длъжникът надлежно е уведомен от цедента или негов пълномощник.

В тежест на ответника е да докаже наличието на факти, които имат за последица изключване или намаляване на отговорността му за плащане на претендираното вземане.

Не е спорно в отношенията между страните, а и се потвърждава от представените по делото писмени доказателства, че К. Т. Й. е сключил с „ДЗИ – О. з.“ ЕАД договор за автомобилна застраховка „Каско+“, за който е съставена комбинирана застрахователна полица № 440122213134375, с уговорено покритие от 15.11.2022 г. до 14.11.2023 г., по клауза „Пълно каско“, с предмет - л.а. марка „Киа“, модел „К5“, с рег.

№ А****РА.

Представен е Протокол № 99227954 за проведен оглед на процесното МПС на 14.11.2022 г., съгласно който не са констатирани липси или увреждания по автомобила.

Като писмено доказателство е представено уведомление за щета № 44012132304559, както и опис – заключение от 20.02.2023 г., съгласно който са установени увредени детайли – облицовка пр. броня, подкалник PVC пр.д., предна дясна врата и предна лява врата. От уведомлението се установява, че собственикът на увреденото МПС е заявил като начин за определяне на размера на застрахователното обезщетение – „в сервиз“.

Приложен е договор за прехвърляне на вземане, сключен на 11.12.2023 г. между К. Т. Й. и „М. а.“ ЕООД, съгласно който цедентът прехвърля на дружеството вземането си за застрахователно обезщетение по щета № 44012132304559, възлизащо на 4000 лв. Представено е и уведомление по чл. 99 ЗЗД с вх. № 92-1456/18.12.2023 г., с което К. Т. Й. уведомил застрахователя за сключения договор за цесия, както и че всички плащания по претенцията следва да бъдат извършвани по банкова сметка, открита на името на ищцовото дружество.

От изложеното, следва че ищецът разполага с активна процесуалнаправна легитимация относно предявяването на настоящия иск, доколкото собственикът на 2 увреденото МПС му е прехвърлил вземането си по преписка по щета № 44012132304559.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, с настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.

За установяване на настъпилото застрахователно събитие, както и неговия механизъм, съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищеца – К. Т. Й.. В показанията си същият е изложил твърдения, че е собственик на л.а. „Киа К5“, с рег. № А **** РА, като по колата му били установени щети след престой на паркинг на ул. „Й. Р.“ № 7 в гр. С.. Твърди, че живял на адреса от време на време, тъй като там била приятелката му. Сочи, че отишъл при приятелката си, където стоял три-четири дни, и като излязъл по обяд видял, че колата била одрана. Оттам нататък, отишъл в „ДЗИ“, където му казали, че могат да му дадат само експертна оценка, но не искали да му кажат каква ще е тя и го посъветвали да си търси доверен сервиз. Когато отишъл в доверен сервиз да пита колко ще струва му казали, че могат да приемат автомобила след три месеца и след това можело да чака до шест-седем месеца за оригинални части от Корея, защото нямали такива части, което не го устройвало, защото използвал колата си за работа. Тогава се обърнал към „М. а.“, където му казали, че ще направят ремонта и му оправили колата за два-три дни.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че от представените по делото доказателства може да се направи извод, че уврежданията по л.а. „Киа К5“ могат да бъдат получени както в паркирано състояние, така и при движение и съприкосновение с друго МПС.

При съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства съдът приема, че по застрахованото имущество са настъпили вреди, констатирани в опис – заключение, съставено от застрахователя, съгласно твърдения в исковата молба механизъм, а именно по време на престой на лекия автомобил на паркинг, в спряло състояние, вследствие от съприкосновението му с друго МПС или с неизяснен предмет/съоръжение.

От приложените по делото общи условия по застраховка „Каско“, раздел II, т. 2 „Покрити рискове“, се установява, че застрахователят покрива пълна или частична щета на застрахованото МПС, вследствие от сблъскване с или дар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП.

В този смисъл, безспорно е налице покрит застрахователен риск по процесния договор за застраховка.

Според т. 9.4 от общите условия, при настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да предостави МПС и да съдейства на застрахователя за извършване на оглед и описание на щетите, като в настоящия случай собственикът на увреденото имущество е изпълнил посоченото задължение.

Според т. 10.5, застрахователят е длъжен да изплати на застрахования обезщетение в срок до петнадесет работни дни, който започва да тече, от деня в който застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователното събитие и е представил всички, поискани от застрахователя документи, доказващи основанието и размера на претендираното обезщетение. В същия срок застрахователят уведомява писмено застрахования при отказ за изплащане на обезщетение, като 3 посочва мотиви за това.

В настоящия случай не са налице данни относно изисквани от застрахователя писмени документи от страна на собственика на процесното МПС, като липсват данни за плащане на дължимото вземане, евентуално за постановен мотивиран отказ, поради което съдът счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.

В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на разпоредбата на 12.1.2.4 от общите условия към договора, съгласно която последният изплаща обезщетение след представяне на оригинална фактура за извършване на ремонт и след оглед на отремонтираното МПС. Цитирайки въпросната разпоредба от ОУ ответникът е направил правоизключващо възражение, че не дължи претендираното обезщетение, тъй като не му била представена фактура за извършения ремонт и не бил извършен оглед на отремонтирания автомобил.

Действително, по делото не е доказано пред застрахователя да е представена фактура, с която е начислена стойността на процесния ремонт, както и автомобилът да е представен на застрахователя за оглед след отремонитрането – оглед от застрахователя е извършен след като е уведомен за процесния инцидент, преди да бъде извършен ремонт на описаното в исковата молба превозно средство.

Трайно установената съдебна практика приема, че за да възникне право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено конкретно задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, това неизпълнено задължение следва да е от естество, че да се намира в причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване пряката причинно – следствена връзка между поведението на застрахования и настъпване на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за тяхното установяване, като доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е на застрахователя.

Точното установяване на времето, мястото и механизма на причиняването на вредите на застрахованото имущество е от съществено значение за преценката за наличие или липса на основание за заплащане на застрахователно обезщетение.

Достоверността на предоставената от застрахования информация дава възможност на застрахователя да прецени възникнало ли е право на застрахователно обезщетение и налице ли са клаузите от Общите условия за неговото намаляване или отказ от изплащане. Укриването на достоверна информация или неосигуряване на възможността за събиране на информация за механизма и вида на настъпилите вреди от застрахования препятства застрахователя да установи обхвата, размера на вредите и обстоятелствата, при които те са настъпили. Установяване на настъпилите вреди по автомобила, а от там и на механизма на застрахователното събитие се извършва именно чрез оглед в присъствието на представител на застрахования и застрахователя, като при огледът се констатират настъпилите увреждания по застрахования автомобил.