Решение № 3665 от 05.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3665 гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110201414 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Н. Л., с ЕГН .... , чрез пълномощника му адв. Я. В. от САК, със съдебен адрес – гр. С., ул. „К. Б. .“ № ..., срещу Наказателно постановление № 21-4332-025262 от 08.12.2021г. , издадено от Началник група към СДВР, ОПП на СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Чрез депозираната жалба се оспорва издаденото наказателно постановление.

Посочва се, че деянието не е било извършено виновно, тъй като жалбоподателят е използвал мотопеда само за да се увери, че МПС работи, и че не е имал намерение да използва мотопеда. Когато е закупил мотопеда жалбоподателят не е знаел, че продавачът не го е регистрирал. Тъй като това не било сторено жалбоподателят се доверил на свои познати, че мотопедът вече не може да бъде регистриран по надлежния ред, поради което не предприел действия по регистрацията му, като решил да не го ползва. Моли се съдът да отмени НП, тъй като жалбоподателят не е извършил описаното в обжалваното НП административно нарушение. Алтернативно се моли случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН или да бъдат 1 намалени наложените административни наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява заедно с адв.

В. В., който моли жалбата да бъде уважена. Счита, че наложеното административно наказание е незаконосъобразно и необосновано. Смята, че не са изпълнени изискванията на закона за съставяне на валиден административен акт, като не е спазена разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН – в акта да бъдат вписани имена, точен адрес, дата на раждане на подписалия акта свидетел. На следващо място посочва, че в НП липсва основание за издаване, като наказващият орган не е посочил номер на акта и датата, на която е съставен, както и името на актосъставителя, с което са нарушени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Счита, че постановлението на СРП за прекратяване на ДП не може да се приема, като заместващ А. Затова прокуратурата е изпратила този акт на ОПП-СДВР. На следващо място смята, че по преписката не са посочени отегчаващи, смекчаващи вината обстоятелства, както и имало ли е вреди. С други думи, не са посочени всички обстоятелства, които се изискват да бъдат посочени като основания. Наред с това, в това постановление, не е посочено изземването на мотопеда от А. Л. и фактическата невъзможност той да се ползва от това МПС. Обстоятелство, което е следвало да се вземе предвид, така както изискват разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. Наказващият орган не е съобразил НП с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Не е взел предвид тежестта на нарушението, която е малка и смята, че почти граничи с маловажен случай.

Наказващият орган не е взел предвид подбудите за неговото извършване и други смекчаващи вината обстоятелства. Поради това защитникът смята, че НП има пороци, които водят до неговата отмяна. Посочва, че в случая липсва умишлено деяние за извършване на процесното административно нарушение, така както изисква чл. 6, ал. 1 от ЗАНН. На следващо място налице са смекчаващи вината обстоятелства, а именно, че А. Л. не е имал намерение да ползва мотопеда, а целта му е била да изпробва дали мотопедът е бил в ред. Предвид на това, че фактически, близо пет месеца, от месец септември до декември, когато е върнато МПС, А. Л. не е имал фактическа възможност да ползва това МПС, поради което следва да се отчете в размера на наложеното наказание, в частта нарушаване на правото да управлява МПС. Моли съдът да отмени НП или ако приеме, че е налице административно нарушение, да бъдат отчетени смекчаващите обстоятелства, а именно липсата на вреди и тежестта на нарушението, което граничи с маловажен случай, като отмени НП в частта му за „Лишаване от право да управлява МПС“ и да потвърди само размера на глобата.

Въззиваемата страна – ОПП - СДВР, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Съдът като разгледа жалбата, изложените допълнителни съображения в съдебно заседание и след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено 2 следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание и е в срок, поради което е процесуално допустима.

На 17.05.2018 г. в гр. С. бил сключен договор за покупко-продажба на МПС – мотопед с марка „S.” с рама №.... между Р. С. Б., в качеството му на продавач и А. Н.

Л., в качеството му на купувач.

Л. не управлявал мотопеда, тъй като бил уверен от свои познати, че не може да го регистрира по надлежния ред. На 30.08.2021 г., около 10:50 часа обаче той решил да изпробва превозното средство в с. Д. Б., като се движил с посока на движение от ул.

„П.“ към бул. „Б. ш.“ и преди кръстовището с ул. „Ч.“ бил спрян за проверка от полицейски служители, които установили, че превозното средство е без регистрационни табели.

Отчитайки посочените обстоятелства, мл. инспектор Б. М. съставил срещу жалбоподателя А. С. АА №296580/30.08.2021 г. Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. А. бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Мотопедът, ведно с ключ за него, бил иззет с протокол за доброволно предаване от 30.08.2021 г.

Било образувано досъдебно производство №1252/2021 г. по описа на 05 РУСДВР, пр. пр. № 34344/2021 г. по описа на СРП, за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

На 23.11.2021г. досъдебното производство било прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, с постановление на наблюдаващия прокурор с мотиви, че не е налице престъпление. Иззетото МПС, ведно с ключа за него, било върнато на жалбоподателя. Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка дали да бъде наложено административно наказание.

Въз основа на постановлението за прекратяване на наказателното производство административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление № 21-4332-025262/08.12.2021г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539 на МВР на жалбоподателя били отнети 10 контролни точки.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля В. В., както и писмените доказателства по делото, приети по 3 надлежния процесуален ред – Наказателно постановление № 21-4332025262/08.12.2021г., А. С. АА №296580/30.08.2021 г., Постановление за прекратяване на наказателно производство, Справка - картон на водача, Заповед №8121К-13180; Заповед 8121з-515; Договор за покупко-продажба на МПС от 17.02.2009 г., Договор за покупко-продажба на МПС от 18.04.2009 г., Договор за покупко-продажба на МПС от 17.05.2018 г., Фактура №580/13.03.2009 г., протокол за доброволно предаване.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В.ов, както и събраните приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Настоящото административнонаказателно производство е стартирало при предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН специална хипотеза, след прекратяване на образувано наказателно производство с постановление на прокурор при СРП, което е изпратено на наказващия орган. Ето защо, съдът не е длъжен да преценява законосъобразността на съставения акт, приложен по делото, в частност дали същият съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, респективно спазването на останалите императивни изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 34, ал. 1, чл. 40, чл. 42 и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. В контекста на изложеното неприложим се явява и 6-месечният давностен срок за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото законодателят е обвързал неговия начален момент с датата на съставяне на А., какъвто не следва да се изготвя в случая.

При тези принципни уточнения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното НП поначало е издадено от компетентен орган, както и че същото е съобразено с императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, предпоставящи неговата законосъобразност от формална страна.

Според изречение първо на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които 4 са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, като жалбоподателят е управлявал личния си мотопед марка „S.”, който не е регистриран по надлежния ред. Поради това съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като са му наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, тъй като в процесното наказателно постановление липсвали задължителни реквизити, а именно: датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. В наказателното постановление е посочено, че същото е издадено на основание ППРНП №34344/21/24.11.21 по описа на СРП.

Не може да се приеме за основателно и въведеното в жалбата възражение, че тъй като жалбоподателят е ползвал мотопеда, само за да се увери, че МПС работи, виновното му поведение е изключено. Той е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е искал да го управлява, именно за да се увери в техническата изправност на мотопеда, поради което съдът приема, че деянието му е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Случаят не може да бъде приет като маловажен, като разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП императивно изключва приложението на института на маловажния случай при нарушения на Закона за движение по пътищата.

По отношение на наложените административни наказания, доколкото разпоредбата на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 200 до 500 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца, съдът намира, че наказващия орган е наложил и двете кумулативно дадени наказания в минимален размер, поради и което не се налага тяхната редукция.