Определение № 672 от 06.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. София, 06.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600783 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба на защитникът на осъдения С. Г. М., срещу определение на СГС,НО,30 състав,постановено на 14.06.2023 год. по НЧД № 2500/23 год.,с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Твърди се в жалбата,че определението е постановено от предубеден съдебен състав и е неправилно и незаконосъобразно.Защитникът счита,че неправилно съдът е преценил,че не трябва да освобождава М.,без да се мотивира защо осъдения не отговаря на изискванията на закона,като в определението са обсъждани детайли от доклада на затворническата администрация,които не отговарят на данните,съдържащи се в затворническото му досие и на престоя му в затвора,които са само положителни-не е спирал да работи на различни длъжности,награждаван е многократно и не е наказван.На следващо място изтъква,че въпреки всички данни,които сочат на средни стойности от рискове ,съдът е пречупил през своя призма данните за личността,което не отговаря на действителността и буди недоумение и е важно да се вземе под внимание,че той има добро отношение към персонала и администрацията,дължимо поведение,подкрепа от семейството и други положителни характеристики.Поддържа,че основната цел на наказанието е да превъзпита осъдения и да го върне в обществото,а в настоящия случай факта,че М. е за първи път в затвора,следва да се приеме,че той по-скоро никога повече не би помислил да води неправомерен начин на живот.Отказът от УПО на лице с неговите характеристични данни,което търпи несгодите в затвора,с проблемите в семейството си,следва и превантивното действие да е по-голямо и неправилно СГС е приел,че семейното положение,здравословното състояние и възрастта не са визирани в закона измежду основанията за УПО.Счита освен това,че неправилно и незаконно съдът се е позовал на причини и данни отпреди започване изтърпяването на 1 наказанието,тъй като към момента,след престоя в затвора,следва да се приеме,че М. се е поправил и вече има нагласа за законосъобразен начин на живот,а наказанието е изпълнило своя превантивен ефект.Позовава се и на Резолюция № 76/2/ на Комитета на министрите към Съвета на Европа,където изрично е указано условно предсрочно освобождаване да се дава веднага щом се появи благоприятна прогноза,генералната превенция не следва да оправдава отказ за УПО,както и на постановките в Постановление №7 от 27.06.1975 год. на ППВС,изменено с ППВС № 7 от 06.07.1987 год.,според които следва да се оценява възпитателното значение на УПО и то своевременно да се постановява по отношение на осъдени,които са дали достатъчно доказателства за поправянето си,както и че за поправянето на осъдения следва да се съди по отношението му към труда и това дали го счита за свое морално задължение,така също и че за осъдени за първи път е достатъчно да е налице започнал корекционен процес.По отношение на приетото от първоинстанционния съд,че е налице положителна тенденция в поведението на осъдения,но поради немалкия остатък и факта,че следва да изтърпи и друго наказание лишаване от свобода,то молбата не следва да се уважава,изтъква,че тези предпоставки не фигурират в закона и не е задължително при уважена молба осъденият да излезе задължително на свобода,а би било възможно да остане в затвора без пробационна мярка с изпитателен срок от остатъка от неизтърпяната част,търпейки следващата си присъда.С оглед на това прави искане за отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,тъй като макар да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание,липсват доказателства за необратим процес на личностно поправяне.Подчертал е,че се касае за лишен от свобода,който е осъждан многократно и при данните за подобна криминална биография, доказателствата за поправяне следва да бъдат действително безупречни,каквито не са налице,защото рискът от рецидив възлиза на 56 т.-средни стойности и продължават да са налице дефицитни зони,а прогресивната система на корекция не е изпълнена.Като е взел предвид и немалкия остатък за изтърпяване,съдът е заключил,че той следва да бъде използван ефективно за приложение на всички поправителни и превъзпитателни мерки.

Отделно от посоченото съдът е приел,че евентуалното условно предсрочно освобождаване би било безпредметно,защото идеята на чл.70 от НК е осъденият да излезе на свобода,което условие няма как да бъде изпълнено,защото след изтърпяване на настоящото наказание предстои привеждане на друго наказание лишаване от свобода,определено при условията на чл.25 от НК в общ размер на 2 години.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с 2 изводите на първостепенния и това е така,защото липсват убедителни доказателства за устойчиво и необратимо поправяне на осъдения М..

Видно е от данните по делото,че той е осъден на лишаване от свобода за срок от две години по НОХД № 1506/20 год. на СГС ,за престъпление по чл.354а,ал.1 от НК,като началото на изтърпяване на наказанието е поставено на 08.12.2022 год. при първоначален строг режим на изтърпяване и към момента на постановяване на атакуваното определение има остатък от 8 месеца и 6 дни.

Според доклада на ИСДВР,изготвен на 06.04.2023 год. ,по време на престоя си в затвора М. е спазвал законоустановените изисквания,не са констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода,не е декларирал дискриминационни нагласи.Назначен е на работа като чистач обща баня съгласно заповед № 88/10.02.2023 год. ,справя се добре с възложената му работа и проявява отговорност.При направената оценка на риска са констатирани средни стойности на риска от рецидив-56 т. и са отчетени проблемни зони в отношението му към правонарушението,управление на финанси и доход,начин на живот и обкръжение,злоупотреба с наркотици,умения за мислене.Рискът от вреди също е оценен като среден за обществото,за персонала и за деца.Изразено е становище,че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване,тъй като прогресивната система не е изпълнена и корекционния процес следва да продължи по отношение на констатираните дефицитни зони.

Приложен е и доклад за пробационен надзор,според който до момента не са редуцирани нивата на риска от рецидив и вреди,отчетени при първоначалния анализ и при него корекционния процес не е завършил.Направено е предложение при евентуално негово условно предсрочно освобождаване да се определи пробационна мярка по реда на чл.42а,ал.2,т.1 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ в рамките на постановения изпитателен срок.

В хода на проведеното първоинстанционно производство съдът е изискал информация от СГП относно изтърпяване на наложените на осъдения М. предходни наказания лишаване от свобода и според нея е видно,че с присъдата по НОХД № 1506/20 год. на СГС, му е наложено и едно общо най-тежко наказание на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК по осъжданията му по НОХД № 5704/17 год. на СРС и НОХД № 2533/16 год. на СГС в размер на две години лишаване от свобода,което не е приведено в изпълнение,тъй като М. търпи друго наказание и след изтърпяването на същото ще бъде приведено в изпълнение и това наказание.

Становището на Началника на Затвора –гр.*** е в насока,че целите и задачите,заложени в плана на присъдата, не са изпълнени,има актуални проблемни зони,по които работата следва да продължи,риска от вреди и от рецидив е в непроменени стойности и прогресивната пенитециарна система не е изпълнена докрай.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от 3 свобода М. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание,каквото е изискването на закона,но досежно обосноваване на извода,че са налице и предпоставките по чл.439а от НПК, в конкретния случай липсват категорични доказателства за поправянето на осъдения.

От становищата и докладите се установява,че при него корекционния процес не е завършил,все така е налице риск от вреди за обществото в неговите средни стойности и продължават да съществуват проблемни зони,за преодоляването на които корекционния процес следва да продължи,като не е изпълнена и прогресивната система при изпълнение на наказанието.Това дава основание и на настоящият съдебен състав да приеме,че цялостното му поведение не показва устойчивост и това препятства извод за положително развитие на личността,което да необратимо.В този смисъл липсват доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъдения по смисъла на чл.439а,ал.2 от НПК,които да формират извод в исканата от него посока.

Извън горното,от решаващо значение е и обстоятелството,че след изтърпяване на наказанието по НОХД № 1506/20 год. на СГС предстои да бъде приведено в изпълнение общото наказание лишаване от свобода за срок от две години по НОХД № 5704/17 год. на СРС и НОХД № 2533/16 год. на СГС.В конкретния случай,макар и да не е спазена поредността за изпълнение на наказанията,изискваща да се приведе в изпълнение първо активираното наказание,то факта,че на М. му предстои да изтърпи отделно групираното му наказание,препятства възможността да се приложи института на условното предсрочно освобождаване.В този смисъл и конструкцията на защитникът,според която не е задължително при уважена молба осъденият да излезе задължително на свобода,а би било възможно да остане в затвора с изпитателен срок от остатъка от неизтърпяната част,изтърпявайки следващата си присъда,изцяло противоречи на правилата на института на условното предсрочно освобождаване,насочени именно към възможността осъдения да излезе на свобода.

По изложените съображения атакуваното определение,като правилно и законосъобразно,следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2903 от 17.05.2023 год. на СГС,НО,30 състав по НЧД № 2500/23 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5