Решение № 117 от 02.03.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Габрово, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210101371 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, предявена срещу Б. И. К., ЕГН **********. Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 6920.01 лева - главница за периода от 20.01.2021 г. до 20.07.2024 г. по сключен договор за потребителски кредит № PLUS– 17099680 от 25.06.2019 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4731.25 лева – възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 г. – 18.03.2022 г., сумата 694.49 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 21.01.2021 г. – 27.03.2022 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 582/2022 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът излага, че на 25.06.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” като кредитор и Б. И. К., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № PLUS– 17099680 о т 25.06.2019 г., в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора кредиторът предоставил на ответника заем в размер на 8000 лева, като застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията" е в размер на 2688 лв., който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва в срок до 20.07.2024 г.. Твърди, ч е кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски и по отношение на вземанията 1 по кредита е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно чл. 5 от условията към договора за кредит, за което на ответника е изпратено уведомително писмо.

Ответникът дължал и съответното обещетение за забава върху непогасената главница.

Излага, че вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника. Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението приложено към исковата молба. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл.

414, ал. 1 ГПК е направено и възражение, че не е уведомен за прехвърляне на задълженията му към друг кредитор, а именно „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, което възражение следва да бъде разгледано от исковия съд, съгласно приетото в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски паричен кредит за издаване и ползване на кредитна карта № PLUS– 17099680 от 25.06.2019 г., се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” предоставил на ответника Б. И. К. за временно и възмездно ползване сума в размер на 8000 лева, която последният следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва и застрахователна премия на 60 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 339,04 лева, първата от които с падеж 20.08.2019 г., а последната – с падеж 20.07.2024 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 35.62 %, а годишният процент на разходите – 44.76 %. Уговорената такса ангажимент била в размер на 280 лева, а застрахователната премия – 2688 лева. Договорено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат и ще е платим от кредитополучателя разсрочено на равни части и включен в размера на всяка от погасителните вноски. Договорено е, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита , като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент” от общия размер на кредита - чл. 2 от договора. Към договора е приложен договор за застрахователно посредничество и сертификат за сключената във връзка с договора за кредит застрахователна полица, подписана от страните.

В чл.5 от договора, страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с 2 дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България е прехвърлило вземанията, описани в Приложение 1 към него на ищеца.

Прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България е оправомощил приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Представени са уведомителни писма до длъжника Б. И. К., с които ищецът му съобщава за извършено прехвърляне на вземания и че поради неплащането в срок на погасителни вноски по договор за потребителски кредит № PLUS– 17099680 от 25.06.2019 г. вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България е обявено за предсрочно изискуемо.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че по сметка на ответника е наредена сума в размер на 7720 лева, като от договорената сума за кредит 8000 лв. е удържана такса ангажимент в размер на 280 лв. Съгласно заключението кредитополучателят е извършил погасителни плащания по кредита в размер на сумата 7123.14 лева, с които били погасени част от дължимите лихви, застрахователни премии и главница, като е останала непогасена главница в размер на 6740.81 лева, договорна лихва за периода 20.01.2021 г. -18.03.2022 г. в размер на 4731.25 лева и застраховки в размер на 179,20 лева, а обезщетението за забава за периода от датата на изпадане в забава – 21.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2022 г. възлиза на 588.24 лева.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 582 по описа за 2022 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.

Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и 3 релевирано от задълженото лице неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства в производството не са ангажирани.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за потребителски кредит № PLUS– 17099680 о т 25.06.2019 г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне предоставената му сума, на 60 месечни вноски, с размер от 339,04 лева всяка, включващи съответната застрахователна премия, договорна лихва и разходи, определени на годишна база.

Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

В случая сключването на договора не е спорен между страните факт, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява и изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума, но не в договорения размер от 8000 лева, а в размер на 7720 лева, т.е. с 280 лева по-малко от дължимата по кредита, тъй като от договорената сума е удържана такса ангажимент. Съгласно чл.

10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не може да се приеме, че уговореното между страните и поето от кредитора задължение да фиксира лихвения процент за срока на договора и да не го променя съставлява допълнителна услуга във връзка с договора. Размерът на лихвения процент и условията за прилагането му са задължителни елементи на договора за потребителски кредит и съгласието на кредитора да предостави заем при фиксиран лихвен процент за срока на договора е част от условията, при които е сключен договора, а не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Оттук и на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК уговорката за такса ангажимент е нищожна. Вследствие на това кредиторът е приспаднал своето задължение по кредита с несъществуващо задължение на кредитополучателя за 4 посочената такса. Сумата за такса ангажимент е приспадната още преди превеждането на главницата по договора. Следователно ответникът изначално е получил сума в размер на 280 лв. по-малко от дължимата по кредита. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума в размер на 7720 лева, заедно с възнаграждение за ползването ѝ.