Решение № 25 от 21.03.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Севлиево, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Рефузе Як. Османова като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Административно наказателно дело № 20234230200017 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Л. Б. Т. е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 3730614, издаден от Областна дирекция на МВР Габрово, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 650 лева.

В жалбата се иска съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

Ответникът по жалбата – Областна дирекция на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.

По делото се събраха писмени доказателства, както и съдебнопочеркова експертиза, като от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 14.02.2020 г., в 11:20 часа на главен път І-4, км. 85+665, в посока на движение към гр. Велико Търново (на територията на община Севлиево) е бил установен и заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1” лек автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ”, с рег. № ****. Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила, след приспаднат 1 толеранс от 3 км/ч, е 95 км/ч при ограничение на скоростта от 40 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26.

Впоследствие била направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, от Областна дирекция на МВР - Габрово, на 23.05.2020 г., бил издаден електронен фиш, серия К, № 3730614, с който на жалбоподателя Л. Б. Т., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП било наложено наказание „глоба”, в размер на 650 лева.

Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалбоподателя Л. Б. Т. и бил връчен на 13.05.2021 г. От получената от Областна дирекция на МВР - Габрово справка в информационните масиви и приложеното заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС част II се установява, че лек автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ”, с рег. № ****, е регистриран на 30.07.2018 г. на името на Борислав Л.ов Т. и в информационните масиви на МВР няма данни за промяна на собствеността на посочения автомобил.

От получената от Областно пътно управление – Габрово справка се установява, че при км 85+665 на Главен път І-4/Е-772 има ограничение на скоростта 40 км/ч, въведено с пътен знак В 26.

От ответника е представена декларация за предоставяне на информация по нарушение № 3630145 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която Борислав Л.ов Т., в качеството си на собственикр е декларирал, че в 8:00 на 14.02.2020 г. е представил лек автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ”, с рег. № ****, на Л. Б. Т..

В представената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза, вещото лице е достигнало до извода, че подписът, положен след „декларатор” в декларация за предоставяне на информация по нарушение № 3630145 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, вероятно не е положен от Борислав Л.ов Т..

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: ЕФ серия К, № 3730614 от 23.05.2020 г.; справка от РУ - МВР Севлиево с рег. № 341р-7071/08.06.2022 г.; преглед на фиш; справка в 2 централна база КАТ – МВР по рег. номер подобен на: СВ7557МС; снимка, изведена при преглед на фиш; справка от Областно пътно управление – Габрово; заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС част II; справка от РУ МВР Севлиево с рег. № 341000-4617 от 07.10.2021 г.; разписка за връчване на ел.фиш; декларация за предоставяне на информация по нарушение № 3630145 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП; съдебно-почеркова експертиза; протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег. № 341р-2907/27.02.2020 г.; протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г.; писмо от Български Институт по Метрология; снимка на техническото средство; снимков материал към ел.фиш серия К, № 3730614 от 23.05.2020 г.; извлечение от ръководство на потребителя на „ARH CAM S 1и протокол от 22.07.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 13.05.2021 г.

От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 26.05.2021 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак.

Процесният случай е именно такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта за движение от 40 км/ч. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 55 км/ч., приложена е санкционната разпоредба на чл.

182, ал.2, т. 6 от ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 650 лева. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с 3 административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Във връзка с горното на 23.05.2020 г., бил издаден електронен фиш, серия К, № 3730614, с който на жалбоподателя Л. Б. Т., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП било наложено наказание „глоба”, в размер на 650 лева.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Съгласно представените писмени доказателства собственик на автомобила към момента на нарушението е Борислав Л.ов Т.. Като се твърди, че електронният фиш бил издаден на името на Л. Б. Т., тъй като съгласно декларация за предоставяне на информация по нарушение № 3630145 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, Борислав Л.ов Т., в качеството си на собственик е декларирал, че в 8:00 на 14.02.2020 г. е представил лек автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ”, с рег. № ****, на Л. Б. Т..

Съгласно допуснатата и приета по делото съдебно-почеркова експертиза, вещото лице е достигнало до извода, че подписът, положен след „декларатор” в декларация за предоставяне на информация по нарушение № 3630145 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, вероятно не е положен от Борислав Л.ов Т..

Съдът счита, че обжалваният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 189, ал . 4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Както бе посочено по-горе 4 съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В настоящият случай, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че към момента на установяване на нарушението, за което е издаден обжалваният електронен фиш, собственик на процесното МПС е бил Борислав Л.ов Т..

Съдът намира, че доколкото съгласно съдебно-почерковата експертиза, подписът, положен след „декларатор” в декларация за предоставяне на информация по нарушение № 3630145 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, вероятно не е положен от Борислав Л.ов Т., не се установява по безспорен начин авторството на лицето на представената декларация и следователно декларираните обстоятелства не могат да се считат, че изхождат от Борислав Л.ов Т.. В тази връзка следва да се приеме, че не е представена декларация по смисъла на чл. 186, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно гореизложеното електронният фиш, издаден на името на Л. Б.

Т., следва да бъде отменен, доколкото не се представиха годни доказателства, че извършител на процесното нарушение е Л. Б. Т..

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят не осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран с приложимите разпоредби на чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

При така изложените мотиви, обжалваният електронен фиш серия К, № 3730614, издаден от Областна дирекция на МВР - Габрово, за налагане на наказание „глоба” за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по настоящото дело, по НАХД № 187/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево, по КНАХД № 132/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, Н АХД № 201/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево и по 5

КНАХД № 101/2022 г. по описа на Административен съд – Габрово, разноски.

По делата са приложени договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че по предходните дела е заплатено договорно възнаграждение, в размер на 300 лева, като по настоящото е заплатено такова в размер на 400 лева. С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1600 лева.

Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно чл. 84 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/84г. ОСНК на ВС, разпоредбите на чл.187-190 НПК, регламентиращи въпроса за разноските, следва да намерят приложение и в административнонаказателното производство. Съгласно цитираното решение, производството по обжалване на наказателни постановления е особен вид наказателно производство, като за разноските по това производство, важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени. Освен това, както при наказателните дела от общ характер, така и при административнонаказателните дела, преследването и доказването се осъществяват от държавните органи. Следователно, ако наказателното постановление, респективно електронният фиш бъде потвърден или изменен, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отменяване на наказателното постановление/електронния фиш - разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски. В този смисъл, разноските направени от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза следва да останат за сметка на държавата.