Решение № 113 от 15.04.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 46/2024
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 15.04.2024
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
- чл.137, ал.2 и ал.3, изр.последно · Търговски закон
- чл.137, ал.2, т.8 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 3, изр. 2 · Търговски закон
- чл.145 · Търговски закон
- чл. 229 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Варна, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №28110/17.11.2023г. по описа на ВОС, поправена с молба вх. №30253/11.12.2023г., на ответника „Г. И КО“ ООД, ЕИК 103838629, седалище град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Й. Н., САК, срещу решение №455 от 23.10.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №64/2023г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение е уважен предявеният от съдружника П. К. Г. (Pankaj Kumar Goyal), британски гражданин, иск по чл.74 от ТЗ като са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество „Гойял и Ко“ ООД, ЕИК 103838629, взети на проведеното на 18.01.2023г. събрание, а именно: по т.1 - за предявяване на иск срещу управителя П. К. Г. на осн. чл.145 ТЗ за причинени на дружеството вреди и по т.2. - за назначаване на представител на дружеството за предявяване на иска и водене на процеса.
Решението се оспорва като неправилно като подробно се аргументира несъгласието на въззивника с мотивите на първоинстанционния съд, че в случая не могат да се приложат, чрез разширително тълкуване или по аналогия, чл. 137, ал. 3, изр. 2 и чл. 229 от ТЗ и след като не е изрично уговорено в дружествения договор неучастие в гласуването на съдружника – управител и бъдещ ответник, при отчитане на мнозинството за вземане на решенията следва да се вземат предвид и гласовете на този съдружник. Като излага отново твърденията си, че допускането до участие в гласуването на решение по чл.137, ал.2, т.8 ТЗ на съдружник, който е в конфликт на интереси, противоречи на основни, общовалидни принципи на правото, а именно на справедливостта, морала и забраната за злоупотреба с права, това би могло да доведе до блокиране на възможността спорът да бъде отнесен за разрешаване към съд 1
(отчитайки константната и задължителна съдебна практика, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за завеждането на иск по чл.145 ТЗ), съответно да бъдат накърнени правата и законните интереси както на дружеството и неговите съдружници, така и на неговите кредитори и фиска, въззивникът обосновава поддържаното в хода на първоинстанционното производство становище, че при наличието на конфликт на интереси следва да се гарантират правата на другите лица в правоотношението, поради което съдружникът – управител не следва да участва в гласуването. Изразено е и несъгласие с мотива на първоинастницонния съд, че поради „съществено“ различие между акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност не може да се приложи по аналогия на чл.229 ТЗ, като се аргументира теза, че въпросният текст позволява да се установи духа и целта на закона, както и волята на законодателя в хипотезите на конфликт на интереси, която в никакъв случай не може да е била да се приеме, че при АД презумпцията ще е, че акционер не може да участва в гласуване, когато е налице конфликт на интереси, но при другите видове ТД, презумпцията ще е точно обратната, т.е. може да участва, ако не е изрично уговорено друго. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли предявения иск.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ищецът П. К. Г. , чрез пълномощника си по делото адвокат К. Ш., САК, е подала писмен отговор вх.
№1693/22.01.2024г., в който аргументира подробно становище за неоснователност на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания с молба същата да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „Гойял и Ко“ ООД не е взел участие в съдебното заседание. В молба, подадена преди заседанието от процесуалния представител на страната адвокат Й. Н. е заявено, че въззивната жалба се поддържа като са обосновани допълнителни аргументи за нейната основателност.
Въззиваемият ищец П. К. Г., представляван по пълномощие от адвокат Т Р, ВАК, заявява, че поддържа подадения отговор на въззивната жалба, изложените в нея възражения по оплакванията на ответното дружество и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на исковото производство е предявената от ищеца П. К. Г. (Pankaj Kumar Goyal), британски гражданин, защита на членствените му права в ответното дружество „Г. И КО“ ООД, ЕИК 103838629, седалище град Варна, чрез отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, проведено на 18.01.2023г., като незаконосъобразни, взети в нарушение на правилата за провеждане на събрание чрез ограничаване на правото му да гласува, довело до вземане на решения без наличието на предвиденото в закона мнозинство.
Така предявеният иск намира правно основание в чл.74 ТЗ като са спазени педпоставките за допустимото му предявяване.
Ответното дружество „Гойял и Ко“ ООД, ЕИК 103838629, оспорва иска с твърдения, че с оглед естеството на въпросите от дневния ред на събранието – 2 решаване въпроса за ангажиране отговорността на ищеца-съдружник П. К. Г. като управител по чл. 145 ТЗ, е налице конфликт на интереси и правилно ищецът не е бил допуснат да участва в гласуването. Позовава се в тази връзка на основни принципи на правото като справедливостта, морала и забраната за злоупотреба с права, настоява и за правоприлагане по аналогия с приложение на нормата на чл.229 ТЗ.
По основните фактически положения, свързани със свикването и провеждането на 18.01.2023г. на общо събрание на съдружниците в „Гойял и Ко“ ООД, ЕИК 103838629, не е налице спор между страните. Дружеството е с двама съдружника - П.
К. Г. и Раджеш К. Г., с паритетно дялово участие (всеки от тях притежава 50% от капитала, разпределен в 50 дяла по 100 лв. всеки), като съдружниците са и управители на дружеството, управляващи и представляващи го заедно и поотделно.
На проведеното на 18.01.2023г. на общо събрание на съдружниците (ОСС) са присъствали и двамата съдружника като същото е проведено по предварително обявения дневен ред: т.1 – вземане на решение за предявяване на иск срещу управителя П. К. Г. във връзка с вредите, нанесени на дружеството в резултат на продажба на негов имот (през декември 2021г.) без валидно взето решение от ОСС; т.2. – избор на лице, което да представлява дружеството по време на съдебния процес.
В хода на проведената дискусия съдружникът П. К. Г. се е противопоставил на твърденията, че чрез извършената продажба на дружеството е била причинена вреда като е възразил срещу ограничаване на правото му да гласува по точките от дневния ред поради конфликт на интереси. До гласуване е бил допуснат единствено съдружникът Раджеш К. Г., с чийто гласове са взети решенията.
Правомощията на исковия съд да разгледа и да произнесе повдигат пред него спор за законосъобразността на решенията на ОСС в ООД са лимитирани в рамките на дадената в дружествения договор и Търговския закон уредба. При тяхното упражняване съдът се ръководи от принципа за правна сигурност. Това означава преди всичко, че след като съдръжниците не са се възползвали от признатото им от чл.137, ал.3, изр. посл. ТЗ право, приемайки дружествения договор да уредят въпроса за начина на вземане на решения от общото събрание на съдружниците в случаите на конфликт на интереси в хипотезата на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, съдът дължи да приложи правилата, относими към правото на глас, кворума и изчисляване на мнозинствата. В този ред оплакването на въззивника „Гойял и Ко“ ООД, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е уважил предявения иск по чл.74 ТЗ като е приел, че процесните решения, приети от ОСС без отчитане на гласовете на съдружника П. Г. е в нарушение на чл.137, ал.2 и ал.3, изр.последно от ТЗ, е необосновано. В чл. 9, ал.2 от дружествения договор съдружниците изрично са възвели принципа за паритетно участие на всеки един от тях, препращайки към всички неуредени от тях в дружествения договор въпроси към дадената в ТЗ уредба.
По този начин съдружниците са се съгласили, че прогласения от тях принцип за паритетно участие ще се прилага съобразно правилата на чл.123, чл.137, ал.2 и ал.3, изр.последно от ТЗ, включително и в случаите на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. Това от своя страна изключва и търсеното от ответното дружество – настоящ въззивник приложение по аналогия на разпоредбата на чл.229 ТЗ. Правоприлагането по аналогия е допустимо само когато се установи, че липсват правни предписания, които да са годни да решат конкретното дело. Такава празнота в случая не е налице - както се посочи, диспозитивната норма на чл.137, ал.2 и ал.3, изр.последно ТЗ възлага в изключителната компетентност на съдружниците да уредят отношенията си в дружествения договор като предвидят 3 различни условия за гласуване и мнозинство при вземане на решения в случай на (евентуален) конфликт на интереси.
По тези съображения и като препраща на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд настоящият въззивен съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде изцяло подкрепено като законосъобразно и правилно. Въззивната жалба се преценява като неоснователна и се оставя без уважение.
Въззиваемият ответник не претендира разноски за въззивното производство, поради което такива не се присъждат.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №455 от 23.10.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №64/2023г. по описа на ВОС.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4