Решение № 51 от 03.04.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. ******, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211710100300 по описа за 2021 година

По изложените в исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, ул. „*******“ , № **, представлявано управителя инж. Б. И., дружеството е предявило срещу Р. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „*******”, № **, Б. Н. Б., с ЕГН:

********** с адрес: гр. *******, ул. „*********”, № ******, В. Б. С., с ЕГН:

**********, С. Б. С., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. *******, кв. *******, ул.

„***********”, № ** и И. С. П., с ЕГН: ********** с адрес: гр. *******, кв.

„*********“, ул. „****”, № **, искове с правна квалификация чл. 79 и следващи от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят, при условията на разделна отговорност по 1/5 всеки, сумата от 886.13 лв., за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр.

*******, ул. „*******“, ***, с абонатен № **********, от която сума главница в размер на 715.93 лв., като всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати сумата от по 143.18 лв., за периода от 11.12.2014 г. – 23.04.2021 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 170.20 лв., от която всеки един от ответниците да заплати сумата от по 34.04 лв. начислена за периода 11.01.2015 г. – 07.10.2021 г., както и лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 13.10.2021 г. до окончателното изплащане на дълга.

Сочи се, че ищцовото дружество е предоставило услугите – доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за посочения адрес. В качеството си на потребител на „ВиК“ услуги абонатът е задължен да заплаща същите в предвидения в закона срок.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на „ВиК“ услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и ал. З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „ВиК“ услуги на 1 потребителите от „ВиК“ оператор са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК“ ООД парично задължение за изразходвано количество вода.

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на оператор на „ВиК“ услуги е предоставяло услугите – доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на ответниците, в качеството им на наследници на В. Д. С., за адрес гр. ************** за периода от 11.12.2014 г. до 23.04.2021 г. на обща стойност 715.93 лв. Поради неизпълнение в срок на задълженията за заплащане в 30 дневен срок от датата на фактуриране, „ВиК“ ООД Перник претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 170.20 лв. С оглед изложеното, се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът Р. С. В., чрез назначения й от съда особен представител – адв. В. П. от АК Перник, в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че исковете са е недопустими тъй като наследодателят на ответниците – В. Д. С. не е сключвала договор с ищеца и следователно не може да има неизпълнение на договор. Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията.

Останалите ответници в срока по чл. 131 ГПК не са депозирали писмен отговор.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

По делото са представени Копие от извлечение от счетоводна сметка 411 за абонатен № **********; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР; Заявление от 12.04.2011 г.; Договор № **** от 12.04.2011 г. и Удостоверение за наследници.

Приета е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за номерата и датите на издадените фактури, първата с дата 07.10.2021 г., отчетените периоди, стойността на главниците и лихвите за забава.

С молба от 12.04.2011 г. Р. С. В. е отправила искане до „ Водоснабдяване и канализация“ ООД да й бъде открита партида за студена вода за адрес: гр. ******, ул.

„*******“, *** и на същата дата е сключен Договор № **** от 12.04.2011 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материално-правна предпоставка за възникване на процесните вземания.

2

Представено е удостоверение за наследници на В. Д. С., починала на ******* г., видно от което ответниците Р. С. В., Е. С. Б., В. Б. С., С. Б. С. и И. С. П. са наследници по закон. В хода на процеса Е. С. Б. е починала, като на нейно място е конституиран единственият и наследник Б. Н. Б..

От представените молба от 12.04.2011 г. и Договор № **** от 12.04.2011 г., се установява, че на посочената дата ответницата Р. С. В., след подадена от нея молба е сключила договор с ищцовото дружество за имота, посочен в исковата молба като водоснабден. Видно от отразеното в молбата, като основание за сключване на договора е посочено „смяна на име“. Въпреки обстоятелството, че ищецът е разполагал с възможност да се представи доказателства, че партидата е била с друг титуляр, с оглед разпределената му доказателствена тежест, той не е сторил това, като други доказателства относно собствеността върху имота или титуляр по партида за този имот, по делото не са били представени.

Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да осъществи вместо страната собствените й процесуални задължения във връзка с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за неосъществил се.

Ето защо в процесния случай съдът счита, че по делото не е установено в изискуемата от закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период между 2011 г. и 2021 г. ответниците В. Б. С., С. Б. С., Б. Н. Б. и И. С.

П. да са били в облигационна връзка с ищцовото дружество относно процесния имот.

От събраните доказателства се установява единствено, че ответникът Р. С. В., е била в облигационна връзка с ищцовото дружество относно водоснабдения имот.

Фактът на реалното извършване на „ВиК“ услуги не е оспорен от ответниците, поради което и съдът приема, че цената на извършените услуги е размера посочен в исковата молба. Ищцовото дружество е поискало ответникът Р. С. В. да бъде осъдена да му заплати 1/5 от размера на общата главница, поради което и в съответствие с 3 принципа за диспозитивното начало съдът следва да я присъди в поискания размер, а именно 143.18 лв.

По изложените съображения исковете за главница по отношение на В. Б. С., С. Б.

С., Б. Н. Б. и И. С. П. следва да бъдат отхвърлени в цялост, доколкото не се установява по несъмнен начин в исковия период да са били в облигационна връзка с ищцовото дружество относно процесния имот.

Вторият спорен въпрос е относно погасяване на вземанията по давност, по който съдът намира следното:

По силата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Следователно в настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

В процесния период между страните са действали Общи условия за предоставяне на „ВиК“ услуги на потребителите от „ВиК“ оператор, приложими от ищеца "Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г., за които не се спори, че са влезли в законна сила.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница) давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на „ВиК“ услуги на потребителите от „ВиК“ оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните „ВиК“ услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното следва извод, че изискуемостта на вземането за главница по фактурите, издадени на 05.06.2018 г. и 04.09.2018 г., е настъпила съответно на 05.07.2018 г. и 04.10.2018 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 05.07.2021 г. за първата фактура и на 04.10.2021 г. за втората. В настоящия случай исковата молба е подадена на 13.10.2021 г., т. е. след изтичане на давностния срок за вземанията по тези фактури, касаещи ползвани „ВиК“ услуги за периода 11.12.2014 г. – 20.08.2018 г. в размер на 498.65 лв., поради което същите са погасени по давност. Изискуемостта на вземането по останалите фактури, е настъпила след 13.10.2018 г., от което следва, че вземането по тези фактури не е погасено по давност.

При тези данни иска за главница спрямо ответницата Р. С. В. е основателен за сумата 43.46 лв., като до пълния претендиран размер от 143.18 лв. иска следва да бъде отхвърлен.

4

По отношение на иска за мораторна лихва, основателността му предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД ). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава върху главниците за потребени „ВиК“ услуги за периода 11.12.2014 г. – 20.08.2018 г. е погасено и не се дължи.

По изложените съображения, съдът намира, че ответницата Р. С. В. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 43.46 лв. – извършени „ВиК“ услуги за периода от 20.09.2018 г. до 23.05.2021 г. и сумата от 4.21 лв. законна лихва за забава и за които суми предявените искове следва да бъдат уважени.