Решение № 86 от 06.07.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Панагюрище, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230101077 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени “Ти би ай банк” ЕАД срещу Р. И. Г., за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9356,03 евро (18298,80 лв.), представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 7053361451 от 27.10.2022 г. сключен между ответника и “Ти би ай банк” ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата 1962,64 евро (3838,59 лв.) - договорна лихва за периода от 05.09.2024 г. до 29.04.2025 г., (232,25 евро) 454,24 лева – обезщетение за забава за периода от 05.09.2024 г. до 15.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 534/2025 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, както и по насрещна искова претенция предявена от Р. Г. срещу “Ти би ай банк” ЕАД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 88,84 евро (173,76 лева) - платена при начална липса на основание.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „Ти би ай банк” ЕАД на 27.10.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № 7053361451, на основание който ищецът е предоставил сума в размер на 22169,36 лв, като кредитът се счита усвоен от ответника след постъпването й по банкова сметка на името на кредитополучателя открита при ищеца. В исковата молба се сочи, че в случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Банк пакет 3 Кредит+ 1 сметка“ в размер на 6569,94 лева и “Банк пакет 3 сметка в размер на 599,42 лева, поради което общото крайно задължение по Договора възлиза на 43353,60 лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски всяка в размер на 722,56 лв. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.09.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.09.2024 г., 05.10.2024 г., 05.11.2024 г г., поради което до ответника е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, като в последствие е инициирано съдебно производство по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, на основание което е образувано ч.гр.д. № 534/2025г. по описа на Районен съд- Панагюрище, като заявителя е получил указания за предявяване на иск, поради което е налице правен интерес от настоящото. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който излага, че исковата претенция е неоснователна. Сочи се, че на 27.10.2022 г. г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 7053361451 (ДПК) с размер на кредита от 15000.00 лв. съгласно чл.

7.1 от него. В чл. 7.1 от ДПК е предвидена обща застрахователна премия в размер на 7169.36 лв. за застраховка: BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 6569.94 лв. и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА в размер на 599.42 лв.

Двете застрахователни премии в общ размер от 7169.36 лв. неправилно обаче са включени в общия размер на кредита, посочен след това в размер на 22169.36 лв. Съгласно чл. 9.1 от ДПК лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 30.39 %, а съгласно чл. 10 от ДПК годишния процент на разходите е 34.49 %. В ДПК е записано, че общата сума дължима от Р. И. Г. е в размер на 43353.60 лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски всяка в размер на 722.56 лв. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закон за потребителски кредит (ЗПК) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен 2 за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи. Твърди се, че с оглед клаузите на Договор за потребителски кредит № 7053361451 не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която в договорите за потребителски кредит следва изрично да бъде посочен годишният процент на разходите, както и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, което го прави недействителен. В ДПК, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. В този ред следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Тоест, в посочената величина /като глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В Договор за потребителски кредит № 7053361451, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/.

Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. В Договор за потребителски кредит № 7053361451 е записан годишен процент на разходите от 34.49 %, но този размер е неточен и неверен. Това е така, тъй като действителния размер на кредита е от 15000.00 лв., която парична сума е отпусната именно на отвретника. Когато се изчисли годишния процент на разходите съобразно размера на кредита, срока на кредита в месеци и погасителната вноска, която Р. И. Г. е следвало да заплаща на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в размер на 60 погасителни вноски всяка в размер на 722.56 лв. се получава годишен процент на разходите от 68.95 %. Следователно действителния ГПР по ДПК се явява по-голям от посочения в него. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Годишния процент на разходите отразява съотношение между общите разходи (по смисъла на § 1, т. 1) и общият размер на кредита (по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПК). Твърди се, че в настоящия случай годишния процент на разходите по договора се оказва по - висок с повече от 30.00 % от записаното в него, а 3 съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което, съгласно чл. 22 ЗПК, влече нищожност на договора, която следва да бъде прогласена.

Също действителния ГПР по ДПК надхвърля предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг на ГПР, според който "Годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.". Годишен процент на разходите в размер на 68.95 % надхвърля както посочения в договора, така и максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 52.45 %, формиран като петкратния размер на основния лихвен процент на БНБ за м. октомври 2022 г. /датата на сключване на договора/ + 10 пункта. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е пониска, представлява и невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Годишния процент на разходите отразява съотношение между общите разходи (по смисъла на § 1, т. 1) и общият размер на кредита (по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПК). Поради изложеното следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит № 7053361451 е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е основен елемент на ДПК. Посоченият в Договор за потребителски кредит № 7053361451 размер на годишния процент на разходите от 34.49 % е с включена дължимите застрахователни премии като част от главницата. Съгласно чл. 7.2.2 от ДПК, премиите са платима от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 15000.00 лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 7169.36 лв. представлява застрахователни премии, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. По този начин застрахователните премии неправилно са включени към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. В стандартния европейски формуляр на ДПК е видно, че условията на потребителския кредит включват застраховка, доколкото не е дадена информация за условията на не застрахован кредит. Застрахователната премията е разход, а не част от отпусканата сума, тъй като в нито един момент сумата не е била на разположение на ответника. Р. И. Г. не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Въпреки това, че ответникът в нито един момент не е имала достъп до сумата по застраховката, същата е включена в общия размер на главницата по заема. С оглед характера на сумата 4 по застраховката следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР. Разходите за заплащането на застрахователната премия са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита се различава съществено от посочения в ДПК годишен процент на разходите от 34.49 %.