Определение № 1503 от 15.05.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 15.05.2019г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

К. ВАСИЛЕВ

НЕВИН

ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Н.

Шакирова въззивно гражданско дело № 825 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на К.И.П. срещу Решение № 785 от 25.02.2019г. по гр.д. № 14223/2018г. по описа на ВРС, XXIV-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 108 от ЗС са отхвърлени предявените от въззивника срещу Р.С.П. с ЕГН **********, И.П.И. с ЕГН ********** и М.П.И. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че К.И.П. с ЕГН ********** е собственик на 6/24 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по

КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, ул. ”Места” № 24, с площ от 889 кв.м. и при граници: ПИ с ид. ***, ***, ***, *** и

***, както и на 6/24 ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***. 1 с площ от 65 кв.м., на основание договор за покупко – продажба от 08.06.2018г., обективирана в НА № 105/2018г., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху така описания поземлен имот и жилищна сграда.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части. Основният довод, поради който ВРС е отхвърлил исковете е, че праводателката на ищеца Й. С. в рамките на шест месечния срок от влизане в сила на възлагателното решение по делбеното дело не е платила на всеки от съделителите и лихвите по присъденото с решението съдебно уравнение. Тези лихви обаче са незначителни по размер по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Същевременно самите ответници дължат на праводателката на ищеца Й. К. С. суми съгласно делбеното решение, които те не са платили, поради което са били налице предпоставките за прихващане на вземането й със задължението, което има към ответниците. Това право има и сина й – ищец по делото. При незначителен размер, въззивникът може да предложи изпълнение и в хода на делото. Същевременно, с оглед характера на правото на ползване, като право, предоставено с оглед личността, счита, че същото не може да упражнява чрез другиго, нито чрез отдаването му под наем, нито чрез договор за заем за послужване. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваните части, а предявените искове се уважат в цялост.

В отговор на жалбата, Р.П., И.И. и М.И. оспорва изложените в нея доводи. Излагат такива, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което молят да бъде потвърдено. Установено е по делото, че към момента на продажбата по НА № 105/2018г. праводателката на ищеца не е заплатила определеното парично уравнение и дължима лихва и по силата на чл. 349, ал. 6 от ГПК възлагателното решение е обезсилено по право. В срока по чл. 349, ал. 5 от ГПК и след сключване на прехвърлителната сделка са платени единствено сумите за уравнение, а не и дължимата законната лихва. Правилно в тази връзка ВРС е приел, че праводателят на ищеца не е станал собственик на целия възложен имот, извън притежаваните ид.ч. преди делбата, поради което и не е могъл да прехвърли права, които не притежава. След като въззиваемите не са загубили собствеността на притежаваните по наследство ид.ч., то същите го владеят на правно основание – наличие на съсобственост.

Постъпила е и частна жалба от Р.С.П.,

И.П.И. и М.П.И. срещу Определение № 3929 от 25.03.2-19г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата им за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определение с доводи, че с оглед постановения правен резултат ответниците не дължат на ищеца разноски, а направените от тях разноски им се дължат в цялост. При произнасянето си ВРС не е съобразил, че при иска по чл. 108 от ЗС водеща е осъдителната част на решението, която в случая е отхвърлена в цялост. Молят поради това обжалваното определение да се отмени, а на ответниците се присъдят разноските в цялост.

Отговор на жалбата не е депозиран от другата страна.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че жалбите са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във въззивната жалба е обективирано искане за събиране на нови доказателства. Доколкото въпросът за размера на дължимата лихва не е изследван по делото, искането е да се допусне провеждане на ССчЕ, която да отговори на въпроса какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 1 258.33 лв. за периода от 18.04.2018г. до 03.10.2018г.

За да се произнесе, ВОС съобрази, че с оглед спорните по делото факти, въпросът за конкретния размер на законната лихва върху дължимото уравнение е ирелевантен за изхода на спора, а направеното в тази връзка доказателствено искане – неотносимо към предмета на доказване.

Ето защо искането следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е

Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

03.06.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК и поради неотносимост доказателственото искане обективирано във въззивната жалба за допускане и провеждане на ССчЕ със задача какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 1 258.33 лв. за периода от 18.04.2018г. до 03.10.2018г.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.

3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.