Определение № 23094 от 19.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23094 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511045 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274-чл.279 ГПК във вр. чл.130 ГПК, чл.83, ал.2 ГПК.

Производството е образувано по две частни жалби на Е. Д. Д., чрез адв.К. Т., както следва:

Частна жалба вх.№310570/24.09.2025г. срещу определение №35913 /28.08.2025г., постановено по гр.д. № 38477/ 2025г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, с което съдът е върнал исковата молба в частта по предявените искове да се измени датата на прекратяване на трудовия договор от 28.04.2025 г. на 05.05.2025 г.; да се признае, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.05.2025 г. и иск за осъждане на ответника да подаде коригирано уведомление до НАП и нанесе корекция с правилната дата на прекратяване на трудовия договор /05.05.2025 г./ в трудовата книжка, е прекратено производството по гр.д. № 38477/2025 г. по описа на СРС, 77 състав в тази му част;

Частна жалба вх.№31940/24.09.2025г. срещу определение №35875/ 28.08.2025г., постановено по гр.д. № 38477/ 2025г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за освобождаване от държавна такса по предявен иск за обезщетение от непозволено увреждане.

В частните жалби, се поддържа необоснованост и незаконосъобразност на обжалваните актове.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваното разпореждане, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, прие следното:

Частни жалби с вх.№310570/24.09.2025г. и вх.№ вх.№31940/ 24.09.2025г са допустими – подадени са от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество частните жалби предмет на настоящото частно 1 въззивно производство са неоснователни.

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх. № 227216/27.06.2025 г. подадена от Е. Д. Д. срещу Фърст Естейтс ООД. Съгласно исковата молба и уточненията, са предявени искове, както следва: иск за признаване на незаконно уволнението, извършено от ответника работодател със Заповед № 0001/28.04.2025 г. и неговата отмяна; осъдителен иск за заплащане на сумата 6545,14 лева - обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2025 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 26.06.2025 г. до окончателното изплащане;

- иск да се измени датата на прекратяване на трудовия договор от 28.04.2025г. на 05.05.2025 г.;

- иск да се признае, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.05.2025г.; осъдителен иск за заплащане на сумата 175,00 лева - трудово възнаграждение за 28.04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от

26.06.2025 г. до окончателното изплащане; иск за осъждане на ответника да подаде коригирано уведомление до НАП и нанесе корекция с правилната дата на прекратяване на трудовия договор /05.05.2025 г./ в трудовата книжка. осъдителен иск за заплащане на сумата 3349,57 лева - обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от незаконното уволнение в размер на неизплатените болнични поради временна неработоспособност за периода от 29.04.2025 г. до 01.06.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 26.06.2025 г. до окончателното изплащане; осъдителен иск за заплащане на сумата 1411,74 лева - обезщетение за неправомерно задържане на трудовата книжка за срок от 11 работни дни за периода от 05.05.2025 г. до 20.05.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 26.06.2025 г. до окончателното изплащане;

- осъдителен иск за заплащане на сумата 7700,16 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от незаконното уволнение за периода от 05.05.2025 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 26.06.2025 г. до окончателното изплащане.

С първото обжалвано определение №35913 /24.09.2025г., постановено по гр.д. № 38477/ 2025г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, районният съд на основание чл.130 от ГПК е върнал исковата молба в частта по предявените искове да се измени датата на 2 прекратяване на трудовия договор от 28.04.2025 г. на 05.05.2025 г.; да се признае, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.05.2025 г. и иск за осъждане на ответника да подаде коригирано уведомление до НАП и нанесе корекция с правилната дата на прекратяване на трудовия договор /05.05.2025 г./ в трудовата книжка е прекратено производството по гр.д. № 38477/2025 г. по описа на СРС, 77 състав в тази му част.

На първо място, следва да се посочи, че при извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор.

Така подадената частна жалба е абсолютно бланкетна, като частният жалбоподател не е изложил конкретни доводи и оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че споделя напълно изложените от първоинстанционния съд съображения за недопустимост на предявените установителни искове. Настоящият въззивен състав споделя извода направен от първостепенния съд, че предявените искове за поправка на датата на уволнението в трудовата книжка и иск да се признае, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.05.2025г. са лишени от правен интерес, предвид предявения иск за по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на незаконно уволнението, извършено от ответника работодател със Заповед № 0001/28.04.2025 г. и неговата отмяна. Хипотезата на чл. 346 КТ не изисква предявяване на специален иск пред съда, а предвидената в него последица настъпва ex lege /по силата на закона/, като вписването на отмяната на уволнението следва да се извърши директно въз основа на съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от органите по чл. 346, ал. 2 КТ. Ето защо липсва правен интерес от предявяването на специален иск за поправка на датата на уволнението.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е върнал исковата молба в посочената част, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

По отношение на частна жалба вх.№31940/ 24.09.2025г. срещу определение №35875/24.09.2025г., с което е оставена без уважение молбата на ищцата Д. за освобождаване от държавна такса по предявен иск за обезщетение от непозволено увреждане:

С обжалваното определение от 24.09.2025г., СРС, 77 състав е приел, че от страна на ищцата не са представени доказателства за наличието на факти и обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че ищецът няма достатъчно доходи или друго имущество, което да позволи заплащането на държавна такса по предявения иск за непозволено увреждане. Представената от ищеца декларация е попълнена избирателно 3 и невярно - не са посочени притежавани средства по парични влогове и размер на средствата за издръжка домакинството на ищеца. Видно от извършената от съда служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията - ищцата е управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество, което обстоятелство е отречено в представената по делото декларация. Още повече ищцата е заплатила определената от съда държавна такса по иска за непозволено увреждане.

Ето защо молбата за освобождаване от такава е оставена без уважение.

Съгласно еднозначната и константна практика на ВКС преценката на съда дали страната по делото - физическо лице няма достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски по делото, следва да е комплексна и да се основава на всички конкретни в за дадения случай обстоятелства, визирани в т. 1-7 на чл. 83, ал. 2 ГПК.

В конкретната хипотеза по отношение на ищцата -частен жалбоподател не може да бъде направен извод, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването й от заплащане на дължимата държавна такса. Същата притежава недвижим имот в гр.Приморско, управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество. С оглед на това въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, частните жалби са неоснователни, а двете обжалвани определения, като правилни и законосъобразни следва да се потвърдят.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 35913 /28.08.2025г., постановено по гр.д. № 38477/ 2025г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 35875 /28.08.2025г., постановено по гр.д. № 38477/ 2025г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4