Определение № 1622 от 01.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1622 гр. София, 01.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602402 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 271, ал. 11 НПК.

Постъпила е частна жалба от подсъдимия П. А. Н. чрез защитника му адв. Г.Г. срещу определение на СРС, НО, 19 състав, по н.ч.х.д. № 7337/22 г., с което на подсъдимия е наложена глоба в размер на 300 лв., защото не е представил доказателства за това, че е бил болен, когато не се е явил в предходното заседание.

В частната жалба, адресирана до районния съд, се твърди, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна от съда, който го е постановил. Поддържа се, че неправилно съдът е изходил от разбирането си, че щом лицето е управител на търговско дружество, то той реализира доход. Изтъква се, че обстоятелството, че управителите на търговски дружества са задължително осигурени лица, е поради фискални съображения, а не фактически. Моли се съдът да съобрази, че поради поскъпването на живота множество български граждани са изправени пред невъзможността да си позволят здравно осигуряване, още повече частен преглед.

Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 271, ал. 11 НПК за налагането на глоба на подсъдимия, тъй като неявяването му не е било единствената причина за отлагане на делото. Освен това се навежда, че глобата от 300 лв. изключително много ще затрудни и допълнително ще натовари подсъдимия с разходи, поради което се моли да бъде намалена.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира следното.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по тъжба на Г.П.А. срещу П. А. Н..

С разпореждане от 1.07.2022 г. съдът е квалифицирал твърденията в тъжбата като престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК и й е дал ход.

В съдебното заседание на 31.01.2023 г. ход на делото не е даден, тъй като защитникът на подс. П. Н. съобщава, че подзащитният му се е обадил с висока температура и не може да участва, поради което моли да отлагане, за да може да участва. Съдът уважава искането, като указва в 7-модневен срок от заседанието да 1 бъдат представени доказателства относно заболяването на подсъдимия.

В следващото съдебно заседание на 14.03.2023 г. подс. Н. се явява заедно със защитника си. Защитникът заявява, че подсъдимият не е здравноосигурено лице, поради което не е бил в състояние да се снабди с болничен лист. Съдът приема, че предходното заседание е било отложено единствено поради неявяване на подсъдимия, за което не са представени доказателства, че е било резултат на уважителни причини.

Съдът налага глоба в размер на 300 лв. на подсъдимия и му предоставя нова възможност в 7-дневен срок да представи доказателства за уважителната причина за неявяването си, за да бъде преразгледано определението. В същото съдебно заседание съдът дава ход на съдебното следствие.

Подсъдимият не е представил доказателства за заболяването си на 31.01.2023 г.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на предмета и развитието на делото, намира, че определението, с което е наложена глоба на подсъдимия поради неявяване без уважителна причина в заседанието на 31.01.2023 г., е обосновано и законосъобразно.

Съгласно чл. 271, ал. 11 НПК, когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до хиляда лева. В процесния случай несъмнено се установява, че подсъдимият не се е явил на 31.01.2023 г. и не е представил доказателства, независимо от двукратно дадената му възможност, за твърдяното от него заболяване, което го е възпрепятствало да се яви в съдебното заседание. Същевременно е видно, че неявяването на подсъдимия е станало причина за отлагане на делото, тъй като той е поискал да му бъде осигурена възможността да участва, т.е. неявяването е било основание за забавяне на разглеждането на делото. Защитникът е изложил твърдения, че подсъдимият не е здравно осигурен, за което също не са били представени доказателства, не са представени доказателства и относно това, че финансовото състояние на подсъдимия е такова, че не позволява да получи медицинска грижа в случай като заявения неразположение с висока температура. Не са представени и други доказателства за влошеното здравословно състояние на подсъдимия, които не са от медицински характер, с оглед възможността по чл. 14, ал. 2 НПК.

В заключение и след цялостна проверка на обжалваното определение въззивният съд намира, че то обезпечава ритмичния ход на процеса, без да налага непропорционална по тежест имуществена санкция на подсъдимия за недобросъвестно процесуално поведение, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на СРС, НО, 19 състав по н.ч.х.д № 7337/22 г. от 14.03.2023 г., с което е наложена глоба на подсъдимия П. А. Н. на основание чл. 271, ал. 11 НПК.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3