Решение № 115 от 09.02.2023, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 115 09.02.2023 г. гр.

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХР. ХРИСТОВ при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1778по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Делото е образувано по жалба от Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № СП-109/14.09.2022 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с която на основание чл. 90, ал.

1, т. 1, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на държавния служител Д.С., на длъжност „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“.

Иска се отмяната на заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с материалния закон, както и поради неспазване на изискванията за форма и съдържание.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.С.С. се явява лично и с процесуален представител адвокат А., която поддържа жалбата съобразно изложените в нея аргументи и доводи. Претендира за присъждане на направените по делото разноски в полза на довереника й.

Ответната страна Председател на Комисията за регулиране на съобщенията, се представлява от главен юрисконсулт П., който оспорва жалбата и претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника. Представя по делото писмени бележки, с които излага допълнителни аргументи относно неоснователността на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

От административната преписка се установява и по делото не е спорно, че жалбоподателят Д.С.С. е заемал длъжността „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“, за което е подписал длъжностна характеристика /л. 85 – 88 от делото/.

Със Заповед № РД-07-267/23.05.2022 г. на председателя на КРС /л. 66 от делото/ е назначена комисия в състав: Иван К. - ръководител Инспекторат на КРС, Божидар Босашки - служител по сигурността на информацията в КРС и Александра Димитрова - държавен инспектор в Инспектората на КРС, която да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, изложени в доклади, изготвени от главния директор на главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ с изх. № 15-00-455/23.05.2022 г. /л. 67 от делото/, изх. № 15-00- 452/19.05.2022 г. /л. 68 от делото/ и изх. № 15-00-440/18.05.2022 г. /л. 69 от делото/, последните два относно доклад с изх. № ДЦ-70/17.05.2022 г. /л. 70 от делото/ . Със заповедта бил определен едномесечен срок на проверката.

Със Заповед № РД-07-328/23.06.2022 г. на председателя на КРС /л. 65 от делото/ срокът на проверката бил удължен до 08.07.2022 г.

За извършената проверка ръководителят на Инспектората на КРС Иван К. изготвил доклад с изх. № И-157/08.07.2022 г. /л. 17 -47 от делото/. В т. 20.3 са направени изводи за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал.2, т. 1 от ЗДСл от страна на Д.С.

– главен инспектор в отдел „Териториално звено – Бургас“ при ГДМКС.

С писмо изх. №

15-00-665/04.07.2022 г. /л. 61 от делото/ от М. Богданова за главен директор на ГД „МКС“ до ръководителя на инспектората са представени писмени обяснения от Д.С., в електронен вид в АИДА /л. 56 - 60 от делото/.

С писмо изх. №

15-00-650/01.07.2022 г. /л. 48 от делото/ от М. Богданова, за главен директор на ГД „МКС“, до ръководителя на инспектората са представени писмени обяснения от Мариян Георгиев, в електронен вид в АИДА /л. 49 - 55 от делото/.

С писмо № ЧР 7/26.08.2022 г. от председателят на КРС са изискал писмени обяснения от Д.С.. /л. 16 от делото/.

В тази връзка от жалбоподателя са представени писмени обяснения с изх. № 15-00-878/31.08.2022 г. /л. 13 – 15 от делото/.

На 13.09.2022 г. е съставен Протокол от за изслушване на Д.С. от председателя на КРС, на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл./л. 12 от делото/.

В административната преписка са приложени длъжностна характеристика на заеманата от Д.С. длъжност /л. 85 – 88 от делото/, три броя негови заявления за ползване на отпуск, заедно със заповедите за разрешаването им /л. 89 – 91 от делото/. Представени са и Вътрешни правила за видеонаблюдение в КРС, утвърдени със заповед № РД-07-199/15.04.2022 г. на председателя на КРС /л. 73 – 84 от делото/.

На основание проведеното административно производство била издадена Заповед № СП-109/14.09.2022 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на държавния служител Д.С., на длъжност „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“. /л. 10 – 11 от делото/.

Заповедта била връчена на С. лично срещу подпис на 26.09.2022 г., който подал срещу нея жалба до Административен съд – Бургас с вх. № 9253/10.10.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № СП-109/14.09.2022 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на държавния служител Д.С., на длъжност „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, съобразно нормата на чл. 92, ал. 1, във връзка с чл. 27, ал. 1, т.

4 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, като орган по назначаване на държавните служители.

Спазени са и преклузивните сроковете, предвидени в нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. За откриването на нарушението следва да се счита датата на изготвяне на доклад с изх. № И-157/08.07.2022 г., в т. 20.3 от който са направени изводи за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал.2, т. 1 от ЗДСл от Д.С. – главен инспектор в отдел „Териториално звено – Бургас“ при ГДМКС. Дисциплинарното наказание е наложено на 14.09.2022 г., но през това време С. е ползвал общо 11 дни платен годишен отпуск, съгласно заповед № 961 от 27.07.2022 г. и заповед № 980 от 04.08.2022 г., издадени от главния секретар на КРС, поради което на основание чл. 94, ал. 3 от ЗДСл следва да се счита, че оспорената заповед е издадена в рамките на преклузивния двумесечен срок.

В съответствие с правилото на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган, преди да наложи дисциплинарното наказанието на Д.С. го е изслушал и е приел неговите писмени обяснения.

Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради следните съображения:

В нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл оспорената заповед не съдържа пълно описание на извършените нарушения, относно датата и мястото, където са извършени и обстоятелствата, при които са извършени. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че Д.С. е отговорен за три нарушения: „1. Липсата на своевременното докладване на началника на отдела за манипулирането на камерата в кола на КРС, с която е правено измерване от служители в отдел „ТЗ Бургас“ на ГД МКС на 03.05.2022 г.

2. Неизпълнение на резолюция по Доклад №

ДЦ-70/17.05.2022 г. 3. Даването на видимост на Доклад с изх. № 15-00-440/18.05.2022 г. до председателя на КРС, чрез секретар на КРС, в Автоматизираната информационна система за деловодство и административна дейност (АИДА), до служители в КРС, които нямат служебна необходимост от предоставените им данни и информация, и представянето му за съгласуване в АИДА от началника на отдела на отдел „ТЗ Бургас“, ГД МКС.“ За второто и третото нарушения не са уточнени датите на извършването им, единствено за първото е посочено, че своевременното докладване е следвало да бъде извършено в периода от 03.05.2022 г. до получаване на доклад с изх. № ДЦ-70/17.05.2022 г.

В заповедта първото нарушение е квалифицирано като неизпълнение на т. V

„ПРЕКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ - „Докладва за административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами или нередности“ от длъжностната характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, ГД МКС, а второто нарушение като неизпълнение на т. VI „ВЪЗЛАГАНЕ, ПЛАНИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ

НА РАБОТАТА“ — „За изпълнението на работата си служителят се отчита пред началника на отдел „ТЗ Бургас“, а при възложени задачи от главния директор на ГД МКС и главния секретар на КРС и пред тях от утвърдената от главния секретар на КРС длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, ГД МКС.

В мотивите на заповедта липсва квалификация на третото нарушение, което според ДНО е извършил С..

Отделно от това, въпреки, че в обстоятелствената част са описани три нарушения, които да са извършени от С., ДНО е посочил следното: „С действията си Д.С. виновно е нарушил своите служебни задължения и е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл „Неизпълнение на служебните задължения“ и „Дисциплинарно наказващият орган приема, че горепосоченото дисциплинарно нарушение, извършено от Д.С., е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавния служител за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.“ От изложеното не става ясно дали наложеното дисциплинарно наказание е само по отношение на едно от извършените нарушения и евентуално за кое от тях или и за трите едновременно.

Така посочените пропуски в обстоятелствената част на оспорената заповед я правят недостатъчно мотивирана и водят до невъзможност за наказаното лице да разбере за какво точно е наказан, за да може да осъществи адекватно правото си на защита.

В заповед като процесната следва да се обоснове вида и размера на наложеното наказание, което не е сторено от дисциплинарно наказващия орган. Изложеното налага извода за допуснати съществени пороци във формата на административния акт, които на самостоятелно основание налагат неговата отмяна.

С оглед изискването административният акт да бъде мотивиран, в случая е допуснато нарушение на нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, която визира критериите за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от него по последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. ДНО въобще не е коментирал критериите, въз основа на които е определил наложеното от него наказания, като се е задоволил единствено бланкетно да изброи посочените в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл изисквания, но без да даде оценка на тежестта на извършеното от С. нарушение, съобразно настъпилите от него последици за държавната служба или евентуално за гражданите. Не е посочил формата на вина на наказаното лице и не е обсъдил цялостното служебно поведение на С. като държавен служител. Още повече, че ако се приеме, че ДНО е наложил наказанието и за трите посочени от него нарушения е следвало да даде оценка за всяко едно от тях поотделно, съобразно критериите на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл.

Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизпълнението на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота, както и несъответствието на посоченото правно основание за издаване на акта с установената фактическа обстановка, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.

Разпечатката съдържа 49 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c062ce29-07af-4170-b9c9-665ab43ddce6