Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 30.12.2020, Административен съд - Видин

Съд
Административен съд - Видин
Дело
Административно дело 256/2020
Вид
Решение № 216
Подписан
30.12.2020
В сила
06.10.2021
Състав
БИЛЯНА СПАСОВА ПАНТАЛЕЕВА КАЙЗЕРОВА

Цитирани разпоредби

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 216 гр.

Видин, 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд

– Видин,

Четвърти административен състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева при секретаря

Вержиния Кирилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

256 по описа за

2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.30 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.

Делото е образувано по жалба на С.Т.В. *** против

Заповед №ЗД/Д-ВН-Д-052/17.09.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Димово, потвърдена с Решение №05-РД06-0050/08.10.2020г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-Видин.

Твърди се от жалбоподателката, че заповедта е немотивирана като се излагат съображения за повърхностни и противоречиви мотиви . Сочи се , че не е изяснено къде и при какви условия ще живее семейството на Д.Л. и съответно . Сочи и че е прието, че майката има възможност и желание да се грижи и възпитава , но липсват конкретни мотиви във връзка с това. Сочи се , че не е изследвана волята на детето , което е на 12 години.

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, потвърдена с решение на Директора на РДСП-Видин. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото-Директорът на Дирекция

„Социално подпомагане”-Димово, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като сочи, че заповедта е правилна и обоснована и моли да се потвърди същата. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Заинтересованата страна Д.Л.Д. оспорва жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Детето Л.Д.Л. е родено на ***г. с майка Д.Л.Д. и баща неизвестен. След раждането си същото е отглеждано от неговата баба С. Т. В.. С решение №137/15.12.2008г. на Районен съд Белоградчик детето е настанено по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето в семейството на С. Т. -баба по майчина линия, от която същото се отглежда и към настоящия момент. Периодично е извършван преглед на случая и е изготвян план за действие с участието на социалните работници , бабата и детето. Не е удостоверено присъствие на нито една от срещите на майката , като е отразено отсъствие на майката , поради това , че се намира в чужбина. Видно от протоколите за извършван преглед на оценка на случая, детето е добре обгрижвано дете в семейството на бабата със задоволени потребности , като от 2018г. е отбелязано възстановяване на връзката с майката-същата разговаря с детето по телефона от Германия , което влияе положително върху емоционалното състояние на детето.

С молба вх.№ СП/Д-ВН/23 от 17.08.2020г. майката на – Д.Л.Д., е сезирала Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Димово да отправи искане до Районен съд да постанови решение , с което да прекрати настаняването на детето при неговата баба, тъй като желаят тя и съпругът и да се грижат за детето. Поискала е и да бъде издадена заповед предварително да бъде върнато детето на нея като негова майка, за да живее с нея на адреса и в с.Новоселци. Към молбата си е приложила декларация от съпруга си Д.С.П., че желае да отглежда детето на съпругата си , удостоверение за сключен граждански брак от 25.08.2014г. , както и удостоверения за раждане на четирите им деца съответно на 10г., 9г.,7г. , 3г.

Представила е и трудов договор , от който се установява трудова заетост на същата при работодател в гр.Кьолн , Германия от 11.02.2020г. със срок на договора до 10.02.2021г. като работник за почистване до 2 часа дневно при заплащане от 10,80 евро на час .

Във връзка с постъпилата молба от дирекция „СП“ Димово е изискано становище от Дирекция „Социално подпомагане“ Видин по постоянния адрес на майката с искане за оценка на родителския капацитет на майката и извършване на актуално социално проучване на същата. От ДСП-Видин е изготвено становище , в което е посочено , че семейството живее от около 7 години в Германия , където майката работи почасово като чистачка, а г-н П***работи в сферата на строителството на частни начала . Посочено е , че по данни на майката получава около 900 лв месечно , живеят в апартамент от около 85 кв.м. под наем , за който заплащат 750 евро месечно , като също по данни на майката условията са добри за отглеждане на децата. Майката съобщава и че децата учат съответно в 5-ти , 3-ти и 2-ри клас , а най-малкото посещава детска градина . Също по данни на майката е посочено , че има здравни осигуровки в Германия , както и че посещава вечерно училище , както и че възнамеряват да се върнат в Германия в края на м.септември. Установено е , че семейството притежава необходимите жилищни условия в с.Новоселци.

По делото е приложен протокол от 14.09.2020г. , от който се установява , че е проведена среща на посочената дата с бабата на детето –С.В. , при която детето е настанено , на която бабата е уведомена за постъпилата молба от майката за реинтеграция на детето в биологичното й семейство, уведомена е за предстоящите действия на дирекцията и работа по реинтеграция на детето , както и за необходимостта за предаване на детето на 17.09.2020г. в 10,30ч. на майката. Изготвен е социален доклад по случая от 17.09.2020г. , съдържащ установените обстоятелства , със становище , че са налице предпоставки за реинтеграция на в биологичното ѝ семейство , поради което е предложено да бъде прекратено настаняването на детето в семейството на С.В.

. Със обжалваната заповед от същата дата

, като се е позовал на постъпилата молба от майката с изявено желание да се грижи за детето си и на социалния доклад от ДСП-Видин , постъпил в ДСП Димово на 02.09.2020г. , в който е изразено становище , че майката има желание и е способна да полага отговорно грижи , както и да възпитава , директорът на ДСП-Димово е прекратил настаняването на детето в семейството на

С.Т.В. , до произнасяне на съда с Решение по чл.30 от ЗЗД. На проведената среща на 17.09.2020г. в 10,45ч. с бабата и майката на детето на същите са връчени преписи от заповедта като бабата отказала да предаде детето на майката и да съобщи местонахождението му . Заповедта е обжалвана от жалбоподателката като с Решение № 05-РД06-0050/08.10.2020г. Директорът на РДСП-Видин е потвърдил същата.

По молба от 13.10.2020г. на ДСП-Видин за прекратяване на настаняването на при нейната баба е образувано гр.д.№ 1846/2020г. по описа на РС-Видин . Същото не е приключило към настоящия момент.

Приложени са и последващи издаването на настоящата заповед и потвърдително решение протоколи и становища за проведени срещи с бабата и майката , сочещи , че същите са насочени да ползват социални услуги за преодоляване на родителското отчуждаване. Впоследствие е изискана и декларация от детето дали желае да бъде отглеждана от майка си , като такава е представена в насока , че не желае.

По делото е изслушано детето , която заявява , че желае баба да я гледа , тъй като я е отгледала от малка и така си е свикнала . Детето сочи ,че вижда майка си веднъж в годината .

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от субект, имащ правен интерес да обжалва оспорения административен акт-адресат на заповедта.

По същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на административно-производствените правила, изискването за форма на административния акт и целта на закона.

Съгласно чл.30, ал.1 от ЗЗД настаняването на детето се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11. Съгласно ал.2 прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.

Видно от горните разпоредби прекратяването на настаняването е предоставено в компетентност на районния съд , а не на административния орган. Законът е предоставил възможност на административния орган да вземе временно решение-да прекрати настаняването , но само до произнасяне на съда, като видно от законовата разпоредба това е правна възможност за административния орган , а не негово задължение, каквото има при настаняване по чл.25,ал.1 от ЗЗД , т.е в случая същият действа при условията на оперативна самостоятелност като се ръководи от най-добрия интерес на детето. Съгласно чл.168 от АПК актът следва да отговоря на изискванията за законосъобразност, поради което същият следва да съдържа мотиви, обосноваващи решението на органа за прекратяване на настаняването преди произнасянето на районния съд. Изложените в случая от административния орган съображения са по същество-налице ли са предпоставки за прекратяване на настаняването на детето , но решаващата преценка за това не е предоставена нито на административния орган, нито на административния съд, а на районния . Защо е следвало да издаде заповед за прекратяване на настаняването преди произнасянето на районния съд административният орган не е изложил съображения. Предвид горното заповедта е незаконосъобразна , тъй като не са изложени съображения , обосноваващи прекратяването на настаняването от административния орган преди произнасянето на районния съд.

От друга страна по същество заповедта е необоснована и е постановена и при непълнота на доказателствата . Безспорно се установява по делото , че в с.Новоселци семейството на майката разполага с голям дом и подходящи условия за живот , но както е отразено и в социалното проучване на ДСП-Видин и се установява безспорно и от приложените по делото доказателства, семейството всъщност живее в гр.Кьолн . От писмените доказателства по делото се установява адресна регистрация в гр.Кьолн в жилище под наем и доходи на майката за почасова работа в размер на около 21 евро на ден. Доходи на съпруга на същата не са установени , не са установи и условията на живот в Германия , не е установено и че децата посещават учебни заведения. В това отношение Дирекция „СП“ се е позовала изцяло на данните , изнесени от майката , вместо да извърши обективна и пълна проверка . Без необходимите доказателства и социален доклад за условията на живот на семейството в Германия необосновано е прието, че майката разполага с необходимите битови и финансови условия за отглеждане и възпитание на детето. В тази връзка основателни са оплакванията на жалбоподателя , че изводите си административният орган е изградил без извършване на международен социален доклад, който би изяснил условията за живеене и отглеждане на детето в Германия. В този смисъл са и разпоредбите на чл.18 и чл.19 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция/Наредбата/. Съобразно чл.19,ал.3 от Наредбата заключителния социален доклад се изготвя от дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето въз основа на изискана информация и становище от дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваване на родителите. Видно от разпоредбата следва да бъде изискана информация от съответната социална служба по действителното местопребиваване на родителите , а не по постоянен или настоящ адрес. В случая действителното местопребиваване на майката е гр.Кьолн , поради което е следвало да бъде изискано становище от съответната социална служба в Германия . Административният орган е задължен да извърши пълна, всеобхватна и обективна преценка за най-добрия интерес на детето, като изводите му не следва да почиват на предположения, което налага извършването на социален доклад , респ. становище на съответната социална служба, което би могло да бъде извършено и чрез доставчик на социална услуга. Не са представени дори писмени доказателства от майката , въз основа на които да се направи извод за възможността на майката да осигури необходимите битови , здравни и образователни потребности на в Германия.