Решение № 123 от 27.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100502005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на етажните собственици на сградата с идентификатор ***, представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ с административен адрес гр.Св.Влас, община Несебър, м.“Юрта под пътя“, против решение № 263 по гр.д.497/2024 г. по описа на РС Несебър, с което по иска на И.В.Н., гражданин на *** ***, са отменени като незаконосъобразни всички решения на проведеното на 18.03.2022 г. Общо събрание та ЕС, обективирани в протокол, изготвен на 24.03.2022 г., и с което ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 1 080 лв.

Твърди се на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск – предявен след изтичането на преклузивния 30-дневен срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. В тази връзка са изложени твърдения, че протоколът от процесното ОС на ЕС е изготвен и оповестен надлежно в срока по чл.16, ал.6 и 7 от ЗУЕС – чрез поставяне на съобщение за изготвянето му на видно и общодостъпно място на входа на входа на сградата на ЕС, а ищецът никога не е уведомявал управителя на ЕС в съответствие с чл.13, ал.2 ЗУЕС, че няма да ползва имота си повече от месец, нито е посочвал електронна поща, адрес на територията на страната, или телефон, на който да бъде уведомяван, поради което следва да се приеме, че е бил уведомен за взетите решения на 24.03.2022 г. в съответствие с чл.16, ал.7 ЗУЕС, съотв.подадената на 01.10.2025 г. искова молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са неправилни, а постановеното 1 решени е недопустимо. Изложени са подробни съображения.

На второ място се твърди, че по същество решението е и неправилно.

Оспорват се изводите на съда за неправилно определен кворум на процесното ОС.

Претендира се съдът да обезсили като недопустимо обжалваното решение и да прекрати производството по делото. М случай, че съдът приеме, че решението е допустимо се претендира то да бъде отменено като неправилно и да се постанови отхвърляне на иска. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника.

Претендират се съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия И.В.Н., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че са правилни изводите на съда, че искът е предявен в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, съотв.че е допустим. Излагат се твърдения, че ответната ЕС е била уведомена за адреса на електронната поща на ищеца още към 2016 г., на който са изпращани покани за ОС в периода 2016-2020 г., поради което, и предвид сезонния характер на сградата, не е било необходимо ищецът ежегодно отново да уведомява управителя на ЕС за електронния си адрес.

На следващо място се твърди, че са правилни изводите на съда, че поканата за свикване на ОС не е била надлежно връчена на етажните собственици, кворумът на ОС не е бил правилно изчислен – както поради това, че представените на ОС общи части не съответстват на вписаните в нотариалните актове, а липсва съответното решение на ОСЕС за приемане на различни ид.части, така и поради това, че присъствените листи не отразяват действително съществуващите самостоятелни обекти в ЕС.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия поддържа подадения писмен отговор. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от въззиваемия И.В.Н., гражданин на *** ***, за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 18.03.2022 г. Общо събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор *** - комплекс „Шато Сий Уинд“, с административен адрес: гр.Свети Влас, местност „Юрта под пътя“.

Твърди се, че ищецът е собственик на Апартамент № ****, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съотв.има качеството на етажен собственик в ответната ЕС.

Излагат се твърдения, че на проведено на 28.03.2024 г. ОС на ЕС, по повод предявени против ищеца претенции за плащане на дължими към ЕС суми, той е научил от управителя, че на 18.03.2022 г., на 25.11.2022 г. и на 14.12.2023 г. са били проведени Общи събрания на ЕС, като по негово искане едва на 12.04.2024 г. на е-мейл адреса му, му е бил предоставен протоколът от проведеното на 18.03.2022 г. ОС на ЕС. Твърди се, че ЕС е разполагала с 2 неговия е-мейл адрес, на който през 2020 г. са му изпращани покана за свикване на ОС на ЕС и протокола от събранието, като през периода от 22.06.2020 г. до 16.03.2024 г. съобщения не са му били изпращани от управителя на ЕС. По изложените съображения се твърди, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.40 ЗУЕС, считано от датата на получаването от него на протокола от проведеното на 18.03.2022 г. ОС на ЕС – на 12.04.2024 г.

По същество се твърди, че искът е основателен, тъй като процесното ОС е незаконосъобразно свикано и проведено, поради което и взетите на него решения са в противоречие на закона. По-конкретно се твърди липса на покана за свикване на това събрание; липса на основание по чл.12 от ЗУЕС за свикването на ОС; липса на покана, подписана от лицата, свикващи събранието, която да е поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата в 7-дневен срок преди датата на събранието; липсва и протокол за поставяне на поканата. Оспорен е посоченият в протокола от провеждане на ОС кворум като погрешно изчислен въз основа на погрешно посочени идеални части от общите части (твърди се още, че сборът от процентните идеални части на собствениците не равен на 100); посочено е, че липсва на списък на присъстващите етажни собственици и техни пълномощници, както и, че на ОС са присъствали лица, които не са етажни собственици и не са имали право да представляват етажни собственици, като по този начин кворумът е бил завишен; твърди се нарушение по чл.14, ал.5 от ЗУЕС. Сочи се, че ОС е следвало да бъде проведено в хипотезата на чл.15, ал.3 от ЗУЕС, което не е било сторено. Заявено е, че неправилно обявеният кворум е довел и до неправилното изчисление при гласуването по отделни точки от дневния ред, в резултат на което незаконосъобразно са обявени решения за приети с обикновено мнозинство. Излага се, че на събранието не е представен отчет на управителя за дейността му през 2020 г. и 2021 г.; не е представен проекто бюджет, както и конкретни оферти за изпълнител на СМР за освежаване и възстановяване на общи части на сградата. Излагат се конкретни доводи за незаконосъобразност на отделни решения, взети на събранието.

Предявеният иск е с правно основание чл.40 ЗУЕС.

Ответната Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, комплекс Шато „Сий Уинд“, е представила в законовия срок писмен отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като недопустим, а по същество –и като неоснователен.

По отношение на недопустимостта на иска е изразено становище, същият е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, тъй като протоколът от събранието, ведно с взетите на него решения, е оповестен на 24.03.2022 г. - за изготвения протокол е било поставено съобщение на видно и общодостъпно място на входа на сградата, с отразени дата и час на поставянето му, за което е съставен и съответния протокол, т.е. срокът за предявяване на иска е изтекъл на 24.04.2022 г. Твърди се, че на 25.03.2022 г., без да има задължение за това, управителят на ЕС изпратил протокола от събранието на е-мейл адресите на етажните собственици, с които управителят е разполагал, между които е и този на ищеца И.Н.. Оспорва се твърденията на ищеца, че е узнал за проведеното на 18.03.2022 г. ОС на ЕС едва на 28.03.2024 г., като се посочва, че освен с изпращането на електронната му поща на копие от протокола от това ОС, през 2023 г. отново на електронната си поща, по негово искане той е бил информиран за дължимите 3 от него към ЕС парични задължения и за решенията на ОС въз основа на които тези задължения са възникнали. Твърди се, че ищецът не е предоставил на ЕС електронен или друг адрес за кореспонденция, а Управителят на ЕС е разполагал с е-мейл адреса на ищеца от инвеститора или от други етажни собственици.

Изложени са подробни възражения по твърденията на ищеца за нарушения при свикването и провеждането на процесното ОС и за незаконосъобразност на взетите на него решения.

Заявено е искане за оставяне на иска без разглеждане като недопустим, евентуално - за отхвърлянето му като неоснователен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявеният иск за допустим, а по същество – и за основателен, поради което е отменил всички решения, взети на проведеното на 18.03.2022 г. ОС на ЕС.

По отношение на допустимостта на иска съдът е приел, че независимо от това, че никоя от страните, вкл.ищецът, не твърди ищецът да е уведомявал писмено управителя на ЕС, че не ползва самостоятелния си имот и желае поканите за свикване на общо събрание да му се изпращат именно на електронната поща, съотв. не е възникнало задължение за управителя на ЕС да уведомява ищеца по реда на чл.13, ал.3 от ЗУЕС за свикването на ОС на ЕС и за взетите на тях решения, вкл.за процесното ОС, след като ЕС е разполагала с е-мейл адреса на ищеца и след като поканата за всички ОС е била изпращана на тези етажни собственици, за които управителят е разполагал с е-мейл адресите им, по електронната поща, уведомяването на ищеца за протокола от ОС на 18.03.2022 г. също е следвало да бъде извършено чрез изпращането му на електронната поща на ищеца (както това е било сторено по отношение на останалите етажни собственици с известни емейли), което в случая е доказано да е станало едва на 28.03.2024 г. Съдът е изложил подробни съображения защо счита, че ищецът не следва да се счита за узнал за проведеното на 18.03.2022 г. ОС на ЕС, още по-малко – да се приеме, че му е връчен препис от протокола от процесното ОС, в по-ранен момент от изпращането му на електронната поща на ищеца на 28.03.2024 г. По отношение на основателността на иска съдът е изложил съображения, че приема за неправилно определен посочения в т.4 от Протокола на ОС кворум поради извършвани в сградата преустройства и липсата на взето съотв.решение по чл.17, ал.6 ЗУЕС от ОС. Съдът е приел, че неправилно определеният кворум е довел и до неправилно отразени проценти при гласуването на отделните решения.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо, по следните съображения:

Съгласно чл.40 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС е преклузивен. Съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС в актуалната й към момента на провеждане на процесното ОС, а и към настоящия момент редакция (ДВ, бр.26 от 2016 г.), председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал.6 (7-дневен от провеждането на събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или 4 обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.