Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 197 от 28.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 406/2026
Вид
Решение № 197
Подписан
28.05.2026
Състав
Снежана Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4, изр.последно · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. П., 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана С. при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С. Административно наказателно дело № 20265220200406 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Й. С. Б., ЕГН: ********** против електронен фиш Серия К, № 12351160 , издаден от ОДМВР- П., с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100 лева.

В жалбата се релевирант оплаквания за процесуална и незаконосъобразност на обжалваня, ЕФ, поради което се иска неговата отмяна. метериална

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР - П., редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От последния по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендиран от насрещната страна адвокатски хонорар.

Районен съд- П. провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата, както и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

1

Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ, за това че на 11.02.2026 г., в 00,06 часа, в гр. П., на бул. „С.С. “ срещу парк „Остров свобода“ е управлявала лек автомобил „М.К. “ с рег. № ..., като се е движила с 74 км/час, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 № 1250b3d, насочено към ул. „Струма“.

Системата отчела движение със скорост от 77 км/час, т.е. превишение на скоростта от 27 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателката. Така се формирало превишението от 24 км/час или движение със скорост от 74 км/час. По този начин бил нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ. Последният бил връчен лично на санкционираното лице на 06.03.2026 г., видно от справака АИС АНД на л.23 от делото, а жалбата срещу ЕФ била подадена от санкционираното лице лично чрез ОДМВР- П. до съда на 13.03.2026 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства - снимки от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателката.

Административно наказателната отговорност на Й. Б. е ангажирана на основание чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП, след като собственикът на засеченото с неразрешена скорост МПС е декларирал, че именно жалбоподоателката е извъшила нарушението на 11.02.2026 г. в 00,06 часа , за което е бил санкциониран с първоначално издадения ЕФ / вече анулиран/.

На следващо място от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ (л.7 – л. 11), имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания, посочени в ръководството за работа ПСКСМПС. Визираните реквизити в долната част на фотосите и по конкретно на снимка № 0043956 (л.8), напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по пътя на бул. „С.С. “ с посока на движение към АТСС, което е насочено към ул. „Струма “ (снимка на разположението на АТСС на л.13), а видно от фотосите от АТСС точно там се движи процесният автомобил. От снимките се установява, 2 че в момента на засичане в пътната лента, където се движи процесния автомобил не се движи друго МПС. Така, че е засечена именно скоростта на л.а. „М.К. “ с рег. №..., като последният ясно се вижда и на снимките. Следва да се има предвид и това, че системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена скорост. От приложената снимка към протокол за използване на АТСС (л.13) пък е видно, че е заснето и разположението на АТСС по време на работния му режим (10.02.2026 г., 22,56 часа) и съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съставен съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з 532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за използване на АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона реквизити (протокол на л.12). Използваното в случая техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. Този факт се установява от приобщените писмени доказателства по делото - протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложението към същото на л.14 – л.15). Изводът, който се налага е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която норма разписва забрана за движение със скорост над 50 км/час в населено място.

От процесуална страна издаденият ЕФ също е изправен. Съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. ЕФ е съставен след събиране и приобщаване на всички необходими доказателства по АНП и в изпълнение на горецитираната разпоредба. Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити- посочена е дата, час и място на нарушението и начина на неговото осъществяване. В ЕФ е посочена и разрешената стойност на скоростта за движение в населено място 50 км/час. Посочена е установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, като е отбелязано, че това е установено след отчетения толеранс от минус 3 км/час. В ЕФ е посочена и нарушената правна норма. По този начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него. Посоката на движение става пределно ясна с оглед начина на описание на нарушението – скоростта на л.а. л.а. „М.К. “ с рег. №..., който се движи по бул. „С.С. “ е заснета и установена с автоматизирано техническо средство 3

(АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 № 1250b3d, насочено към ул. „Струма“.

ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.

Изпълнени са и изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР за използване на АТСС. Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з 532/2015 г. на МВР, видно от който е че АТСС е работела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото работи в стационарен режим - чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му закрепване. Този режим на работа се установява и от изготвената снимка на АТСС, приложена към протокола. Видно от цитирания протокол е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работния работа на АТС, броя на регистрираните нарушения. Протоколът е изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата - П.Б.. Всички съществени реквизити на протокола, касаещи процесното нарушение са били отразени правилно от оператора на системата и съответстват на данните от снимките от АТСС, а по отношение и на разположението на АТСС - и на посочените GPS - координати на всяка една от снимките.

Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето нарушение не опорочава съставения протокол, тъй като времето на заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола, като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и снимката на разположение на АТСС. Съставеният протокол е бил проверен по надлежния ред и регистриран. Използваното техническо средство е било разположено на посоченото в протокола за използване на АТСС място за контрол. Ясно е и разстоянието на което уредът е засичал движението и скоростта на МПС - 124 метра, което е видно от сн. № 0043956 (л.8).

Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че издаденият ЕФ, като законосъобразен следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на ОДМВР- П. - териториалната структура на МВР, издала ЕФ, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно в хода на съдебното производство и на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- П. - учреждението издало ЕФ. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Настоящото 4 производство се разгледа в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, като процесуалният представител на ОДМВР П. не участва в същото, а е представил само кратко становище по същество, поради което съдът счита, че следва да определи минималното възнаграждение от 66,47 евро (равностойността на 130 лева), които да се възложат в тежест на въззивника.