Решение № 903 от 24.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2663/2026
- Вид
- Решение № 903
- Подписан
- 24.09.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.123 ал.1 т.3 б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.27 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 903 гр. Б., 24.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120202663 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл.59д-чл.63 ЗАНН и е по повод жалбата на адв.И. Н. АК-Б., действащ в качеството на представител на З. П. Я. с ЕГН ********** от гр.Б., кв.******** и съдебен адрес в гр.Б. ул.******** чрез адв.Н. (надлежно упълномощен) срещу наказателно постановление №26-0769-001319 от 12.06.2026г., издадено от началник група ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“, с което за нарушения на чл.20 ал.1 и на чл.123 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179 ал.2 предложение четири от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 300 лева (153,39 евро), а на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер от 200 лева (102,26 евро) и временно лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на наказателното постановление. Счита, че не е извършено нарушение от субективна страна.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
За него се явява упълномощеният адвокат. Не се сочат нови доказателства.
Счита, че е налице формално нарушение на процедурата. Моли за отмяна на 1
НП по отношение и на двете нарушения, не претендира разноски.
За административно наказващият орган редовно призован се явява ЮК.
Оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление.
Изпраща и писмено становище, от което явства и желанието съдът да присъди ЮК възнаграждение.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал 2 ЗАНН (лист 5 НП е връчено на 24.06.2026г, а жалбата е постъпила в ОДМВР на 08.07.2026г). Изхожда от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и е пред надлежен съд.
Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, явява се процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2026г, в 16,58 часа, в гр.Б., по ул.“Т.“, с посока на движение към ул.“Ф.“, водач управлява товарен автомобил марка „Рено“ модел „Канго“ с рег.№********, като поради липсата на непрекъснат контрол над превозното средство товарният автомобил излязъл от платното за движение и блъснал 3 (три) броя метални предпазни колчета, като с това си действие реализирал ПТП с материални щети по МПС и инфраструктурата. Водачът не останал на място на произшествието и не изпълнил задължението са като участник в ПТП. Водачът на товарния автомобил се отдалечил в неизвестна посока. На място на ПТП очевидец на нарушението станал свидетелят П. К. П.. Подал сигнал на тел.112 и сведение на 30.04.2026г, в което описал ПТП. За установяване на нарушението бил издирен водачът на товарния автомобил– жалбоподателят З. П. Я.. За установеното нарушение бил съставен протокол за ПТП №2026-1019-50013-1/30.04.2026г от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ В. В., в който бил описан механизмът на нарушението, както и причинените щети изразяващи се в материални щети -3 броя метални колчета и щети на ППС по предната броня вляво. На същата дата е издаден и АУАН (лист 10 от делото), в който като нарушени били посочени две материални норми –по чл.20 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят Я. подписал акта без възражения. Такива не постъпили и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН.
2
Въз основа на така съставения АУАН и като е взел предвид останалите писмени доказателства събрани в административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №26-0769-001319 от 12.06.2026г. (лист 7 от делото), при пълна идентичност на фактическата обстановка и правни квалификации на нарушенията, като на основание чл.179 ал.2 предложение четвърто и чл.175 ал.1 т.5 са били наложени две глоби съответно от по 300 и 200 лева и жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. и П., като ги счита за безпристрастни, последователни, непротиворечащи си и логични. Същите се подкрепят от останалия доказателствен материал включително и от снимките изготвени и представени на диск находящ се на лист 9 от делото.
При така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните за това органи и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в частта му където е описано нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото му на защита и съответно до порочност на административнонаказателното производство. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Относно правото:
По отношение на първото нарушение:
В действителност в делото са налице доказателства, че товарният автомобил марка «Рено» модел «Канго» с рег.№******** е бил в движение и в купето се е намирал неговият водач. В НП изрично е посочено, че водачът на същия автомобил не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и то е излязло от пътното платно като блъснал 3 броя метални колчета, с което реализирал ПТП с материални щети по МПС и по инфраструктурата. Този извод се потвърждава и от показанията на свидетеля П. станал очевидец на настъпилото ПТП и подал сигнал за него на тел.112.
Фактите по делото отговарят на квалификацията за допуснатото нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП .
Съгласно текста на тази правна норма водачът е длъжен да контролира непрекъснато ППС, което управлява.
При тези факти съдът приема, че е категоричино доказано настъпилото 3 съприкосновение между посоченото по-горе ППС и трите на брой метални колчета.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици по реализираното ПТП, а още по-малко де е можел във волево отношение. Въпреки това, той е могъл и едновременно е бил длъжен да предвиди настъпването на този резултат. Увредените колчета са били неподвижни, поради което те са представлявали видимо препятствие за жалбоподателя. Същият е следвало да съобрази поведението си с разстоянието до тях и с тяхното разположение така, че да извърши безопасно маневрата.
Като не е изпълнил това, жалбоподателят виновно–по непредпазливост е причинил имуществени вреди на инфрасктруктурата и по управляваното от него ППС. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото предвиждане с оглед извършеното от жалбоподателя деяние липсва.
По тези съображения съдът приема, че жалбоподателаят Я. е извършил виновно нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Нормата на чл.20 ал.1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в движението и неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл.179 ал.2 предложение четвърто от ЗДвП, тъй като за това нарушение това е предвидената специална санкционна разпоредба. В тази си част НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде безусловно потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран за деяние, квалифицирано като нарушение по чл.123 ал.1 т.3 от ЗдвП. Съдът намира, че описаното в НП и в АУАН поведение на жалбоподателя непълно е подведено под нормата на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, тъй като тази норма урежда три алтернативи.
Съгласно буква «а» изисква се съвместно съдействие за установяване на вредите, ако на място има друг участник; съгласно буква «б» се изисква попълване на двустранен протокол, ако е налице съгласие между участниците в ПТП; и буква «в» изисква незабавно уведомяване на МВР когато има само един участник и той е нанесъл щети по пътни съоражения, какъвто е и настоящият случай. Непосочването на коя от трите алтернативи е налична в настоящия казус прави обвинението неясно, като съдът няма право да дописва акта на полицията или да укаже коя буква е имал предвид.
Наличните доказатества по делото сочат на нарушаване на нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.»в» от ЗДвП и този извод е верен, защото :
От обектвина страна датата, мястото на извършване и авторството са доказани по несъмнен начин. За това има свидетеле очевидец; подал сигнал към тел.112 и посочил регистрационния номер на товарния автомобил. Важат и тук изводите направени и по т.1 от НП, като с това деяние по т.2 в НП е осъществено от същото лице на същите дата и място както и нарушението по 4 чл.20 ал.1 от ЗДвП .
Доказа се, че жалбоподателят е бил участник в ПТП и от него са причинени само имуществени вреди. Съгласно §6 т.27 от ДР на ЗДвП «участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Тъй като жалбоподателят З.
Я. е допринесъл за произшествието с лекия си автомобил марка «Рено» модел «Канго» с рег.№********, то от правна страна той е участник в ПТП и е годен субект на това нарушение. От обективна страна доказа се да е настъпило ПТП по смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Ударът на между автомобила управляван от жалбоподателя З. Я. и поставените три брой метални колчета се квалифицира от правна стран като ПТП, тъй като в резултат на него са настъпили материални щети по автомобила и инфраструктурата.
Съдът намира, че описаната в АУАН и в наказателното постановление и доказано по делото поведение на жалбоподателя незаконосъобразно е подведено под правната норма на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Действително формите на изпълнителните деяния на различните нарушения на чл.123 от ЗДвП е възможно в известна степен да се припокриват, но настоящият състав приема, че предвид конкретиката на фактите по делото те са подведени под относима правна норма, но в незавършена квалификация. Правилната квалификация на това нарушение е по чл.123 ал.1 т.3 б.»в» от ЗДвП и фактическото поведение на жалбоподателя е годна форма на изпълнителното деяние на посоченото по-горе нарушение. По тези съображения съдът приема, че тази липса на конкретизация не само се нарушава правото на защита на жалбоподателя, но и възпрепятства съдебния контрол върху законосъобразността на акта. Установеното процесуално нарушение е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, като води до извод за незаконосъобразност на НП. В рамките на съдебната проверка в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да ги допълва или дописва. В тази част по т.2 НП е незаконосъобраздно и като такова следва безусловно да бъде отменено.
Относно разноските:
Съгласно чл.63д ал.1 ЗАНН в производството пред първата инстанция страните имат право на присъждане на разноски. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху жалбоподателя, който следва да заплати на ОДМВР-Б. сумата от 60 лева (30,68 евро) лева за ЮК възнаграждение за потвърденото НП в т.1.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т.4 вр.ал.7 т.1 и т.2 от ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав 5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0769-001319 от
12.06.2026г., издадено от началник група ОДМВР-Б. сектор „Пътна полиция“, в ЧАСТТА му, в която на З. П. Я. с ЕГН ********** от гр.Б. , кв.******** и съдебен адрес в гр.Б. ул.******** чрез адв.Н., в която на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и временно лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.