Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 603 от 28.10.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 455/2026
Вид
Определение № 603
Подписан
28.10.2026
В сила
28.10.2026
Състав
Елизабета Кралева, Кристина Савова Янкулова, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл.260 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 5 · Закон за адвокатурата
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 71, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. Монтана, 28.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500455 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.413 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: обл. *, *, с. *, автомагистрала „*“, * км, местност „*“, представлявано от управителя М.М., действащо чрез адвокат А.А., срещу Разпореждане рег. № 2046/18.09.2026 г. на РС – *, в отхвърлителната му част за адвокатското възнаграждение, и срещу Заповед № 1211/18.09.2026 г. по ч. гр. д. № 1446/2026 г., в частта за разноските В частната жалба е посочено, че постановеният акт е незаконосъобразен и неправилен, с оглед обстоятелството, че заявителят е лишен изцяло от възмездяване на действително претендираните и удостоверени по делото разноски за адвокатска защита.Счита, че при наличие на официална регистърна информация, констатацията на РС – *, че липсвали данни за връзка между дружеството и адвоката, е обективно невярна.Първоинстанционният съд е поставил несъществуващо законово изискване процесуалните действия непременно да бъдат извършени от адвокатското дружество, а не от лично упълномощения адвокат-съдружник.

Съгласно чл. 71, ал. 2 ЗАдв доверителят му има право да избере и лично да упълномощи адвокат за процесуално представителство независимо от обстоятелството, че договорът за правна защита е сключен с адвокатско дружество. Разпоредбата разграничава страната по договора за адвокатската услуга от лицето, на което е предоставена представителната власт в процеса.

При този модел възнаграждението може да бъде договорено и платено на дружеството, а заявлението да бъде подадено от пряко упълномощения адвокат.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови съдебен акт, с 1 който да отмени Разпореждане рег. № 2046/18.09.2026 г. на РС– *, постановено по ч. гр. д. № 1446/2026 г., в частта, с която е отхвърлено искането на „С.Б.“ ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 984 (деветстотин осемдесет и четири) евро, и съответно ДА ИЗМЕНИ/ДОПЪЛНИ Заповед № 1211/18.09.2026 г. в частта за разноските, като осъди „В.Т.*“ ЕООД, ЕИК*, да заплати на „С.Б.“ ЕООД сумата от 984 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство..

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата страна.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството пред първостепенния съд е образувано по подадено заявление от по чл. 410 ГПК от „С.Б.“ ЕООД срещу „В.Т.*“ ЕООД, ЕИК*, за неплатени вземания по множество фактури, произтичащи от търговски отношения по покупко-продажба на стоки, ведно със законна лихва и направените разноски. Видно от изложеното в издадената заповед, заявлението обхваща 28 неформални договора и съответните вземания по отделни фактури.

Със Заповед № 1211/18.09.2026 г. заявлението е уважено по отношение на останалите вземания, а претендираното адвокатско възнаграждение от 984 евро е отказано изцяло, като е постановено Разпореждане рег. № 2046 от 18.09.2026 г., по ч. гр. д. № 1446/2026 г. по описа на Районен съд *, с което е отхвърлено заявлението на „С.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу „В.Т.*“ ЕООД в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 984 евро.

За да постанови същото първоинстанционния съд е приел, че към заявлението е приложена фактура за адвокатски хонорар, издадена от Адвокатско дружество Д. и А., и платежно нареждане за заплатен хонорар в полза на същото дружество. По делото липсва договор за правна защита и съдействие между адвокатското дружество и заявителя, както и информация за връзката между дружеството и адвокат А.. Липсват доказателства за извършени процесуални действия от адвокатското дружество по настоящото производство. Заявлението е подадено от адвокат, А. като не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в негова полза. Поради изложеното съдът е приел, че адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда на заявителя.

Така направените изводи от първоинстанционния съд са незаконосъобразни по следните съображения.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото във 2 съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноските.За да бъдат присъдени разноски от съда, към заявлението по чл.410 от ГПК трябва задължително да се приложи договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е посочено, че сумата за адвокатския хонорар е заплатена.Договорът за правна помощ може да бъде сключен както с отделен адвокат, така и с адвокатско дружество по смисъла на Закона за адвокатурата.Когато дружеството поеме защитата, то определя кой от съдружниците ще извърши действието.

Съгласно чл. 71, ал. 2 ЗАдв доверителят има право да избере и лично да упълномощи адвокат за процесуално представителство независимо от обстоятелството, че договорът за правна защита е сключен с адвокатско дружество. Разпоредбата разграничава страната по договора за адвокатската услуга от лицето, на което е предоставена представителната власт в процеса.

При този модел възнаграждението може да бъде договорено и платено на дружеството, а заявлението да бъде подадено от пряко упълномощения адвокат.

С изменението на чл. 36, ал. 5 ЗАдв (ДВ, бр. 17/2026 г.) законодателят допълнително е подчертал, че правилата за договаряне и определяне на адвокатското възнаграждение се прилагат и когато правното съдействие и защитата се оказват от адвокатско дружество. Очевидно законът признава както самостоятелната му роля в договорното отношение, така и възможността конкретен адвокат да осъществи процесуалните действия.

Районният съд на практика е отрекъл последиците от изрично разрешена от закона организация на адвокатската дейност.

В настоящия случай самото разпореждане удостоверява, че фактурата и платежното нареждане са представени още със заявлението. Отказът не се основа на установена липса на банков превод, а на това, че сумата е платена на дружеството.

В разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАдв законодателят изрично е предвидил, че наименованието на адвокатското дружество съдържа имената на един или няколко съдружници. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАдв в наименованието не могат да се включват произволни чужди имена извън законоустановените изключения. Следователно съдът не може да третира съвпадението между фамилията на адв. А. и наименованието „Д. и А.“ като лишено от правно значение. В официалния Единен регистър на адвокатските дружества на българската адвокатура, по партидата на Адвокатско дружество „Д. и А.“ с рег. № **********, същото е посочено като действащо, а А.А. (вписан в САК, с личен №*) е вписан както като СЪДРУЖНИК, така и като представляващ с начин на представляване „поотделно“.

С оглед гореизложеното, МОС намира частната жалба за основателна ,а обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, като се присъди дължимото адвокатско възнаграждение в Заповедта за изпълнение, която следва да се измени и допълни от първоинстанционния съд .

Водим от гореизложеното, МОС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 2046/18.09.2026 г. на РС– *, постановено по ч. гр. д. № 1446/2026 г., в частта, с която е отхвърлено искането на „С.Б.“ ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 984 (деветстотин осемдесет и четири) евро.

УКАЗВА на РС * ДА ДОПЪЛНИ Заповед № 1211/18.09.2026 г. в частта за разноските, като осъди „В.Т.*“ ЕООД, ЕИК*, да заплати на „С.Б.“ ЕООД сумата от 984 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4