Решение № 701 от 29.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Велико Търново, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500782 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 574/28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1237/2023 г. по описа на ГОРС е увеличен размерът на месечната издръжка, която ответникът Д. Н. Д., ЕГН ********** заплаща на непълнолената си дъщеря Д.

Д. Д., ЕГН ********** – действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Й. П. Д. от 155 лв. на 300 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 09.06.2023 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати държавни такси в първоинстанционното производство в размер на 208,80 лв. по сметка на ГОРС и да заплати на ищцата сумата от 400 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Д. Н. Д. против Решение № 574/28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1237/2023 г. по описа на ГОРС в частта му, с която размерът на издръжката е бил увеличен за сумата над 240 лв. до присъдените 300 лв.

Въззиваемата Д. Д. Д., действаща лично и със съгласието на майка си Й.

Д., заявява становище за неоснователност на жалбата. Същата моли съдът да остави жалбата без уважение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради 1 което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Налице са предпоставките за проверка на правилността на същото съгласно чл. 269, изр.

2 ГПК, като се има предвид, че предметът на делото касае интересите на дете, които съдът има служебното задължение да съблюдава, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК.

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 150 СК.

Предявен е от непълнолетната Д. Д., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Й. Д. против Д. Д.. От съда се иска да постанови решение, с което да измени размера на издръжката, която ответникът е осъден да плаща на ищцата, съгласно Решение № 126/28.05.2020 г. по гр. д. № 434/2020 на ГОРС, като увеличи същия от 155 на 300 лева месечно, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба, докато настъпят причини за изменението или отпадането нуждата от такава.

С влязлото в сила Решение № 126/28.05.2020 г. по гр. д. № 434/2020 на ГОРС, ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 155 лева месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане.

Не се спори, че ищцата е дъщеря на ответника. Не е спорно по делото и че двамата родители са трудово ангажирани, като средно месечния брутен доход на майката е в размер на 1314,70 лв., а на бащата – 1554,16 лв. Не се установява да имат други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат задължение да заплащат издръжка.

Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 143 СК безусловно е задължението на родителите да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като същата се определя в съответствие с възможностите и материалното състояние на родителя. При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл. 150 СК е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са няколко обстоятелства, които предпоставят изменената нужда, като най-същественото от тях е промяната във възрастта на детето.

2

Изминали са 3 години от определяне на предходния размер на издръжката, като за този период от време, детето е пораснало до възрастта от 16 години.

Това израстване е свързано със съществени промени в живота на детето, обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда от повече средства за храна, облекло, обувки, така и с навлизането в етап от живота му, в който същото следва да прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие – да завърши средното си образование, както и при възможност за това, да положи усилия в други извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни характеристики у нея. Понастоящем детето е ученичка в десети клас в НГПИ „Т.Ш.” гр. Т. и това налага през учебната година да живее извън дома си в гр. Г.О, поради което са необходими средства, за да пътува и да заплаща общежитие в размер на 100 лв.

Обучението на ищцата изисква и закупуването на допълнителни помагала – картони за рисуване, моливи и други материали, свързани с изкуствата, които изучава. Необходими са средства и относно участието на детето в задължителните учебни практики, които се провеждат два пъти през всяка учена година в различни населени места, за което майката заплаща по 400 лв.

Не на последно място, налице е нужда и от повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти. Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилия се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество битови услуги в страната. Последното икономическо явление драстично и рязко нараства през текущата година, поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. От всичко изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия случай е налице промяна в обстоятелствата около първоначално присъдената издръжка, и тази промяна е съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на същата.

На следващо място, по отношение на ответника Д. Д., първоинстанционният съд е приел, че е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е. не е в невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г., т. 11 ). Издръжката е алиментно задължение и следва от самия закон. Ответникът не успя да докаже какъв е размерът на заплащаните от него всеки месец вноски по двата кредита с оглед липсата на представяне на целите договори за кредит и погасителен план, освен това е необходимо да се има предвид, че издръжката на непълнолетен е безусловна и е с приоритет пред останалите задължения. Следва да се отбележи трайната съдебна практика, съгласно която, родителят, който не полага непосредствени ежедневни грижи за детето, следва да заплаща поголяма част от тази издръжка. В този смисъл справедливо е определена поголямата сума от общо дължимата издръжка да се поема от бащата на детето.

Съдът приема, че ответникът е в състояние да реализира доходи, позволяващи 3 му да заплаща за посрещане нуждите на детето си издръжка в размер на 300 лева месечно.

Поради изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 574/28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1237/2023 г. по описа на ГОРС в обжалваната част.

В необжалваната част Решение № 574/28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 1237/2023 г. по описа на ГОРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство

Решението, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4