Присъда № 118 от 09.10.2025, Софийски градски съд

Мотиви към Присъда № 118/09.10.2025 г. по ВНОХД № 4621/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение XV въззивен състав

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 21.09.2023 г., постановена по НОХД № 14170/2022 г., по описа на СРС, НО, 5-и състав, съдът е признал подсъдимия Д. В. З. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 , вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпил протест от прокурор при СРП с искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановено решение, с което подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на повдигнатото му обвинение и на основание чл. 78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. След изготвяне на мотивите към присъдата и в срока по чл. 320, ал. 4 НПК прокурорът се е възползвал от правото си да допълни доводите, изложени в протеста, като е депозирал допълнително писмено изложение с аргументи, че в случая не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв. А. С., повереник на частния обвинител (ЧО) В. А. С., с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В срока по чл. 320, ал. 4 НПК е постъпило допълнително писмено изложение на доводите, посочени във въззивната жалба, като се сочи, че мотивите на първоинстанционната присъда са противоречиви и не почиват на събраните по делото доказателства.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото служебно следва да бъде допусната допълнителна съдебна автотехническа и видеотехническа експертиза със задачи, поставени с определение № 2536/29.07.2025 г. по настоящото дело.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа подадения от прокурор при СРП протест. Излага становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Счита, че и от допълнителното заключение на назначената от въззивния съд експертизата се установява, че в случая се касае за липса на техническа възможност водачът на лекия автомобил да предотврати настъпването на удара с мотоциклета. Поради това отправя искане за потвърждаване на присъдата.

Частният обвинител се явява в съдебното заседание лично и с 1 поверениците си – адв. С. и адв. Х.. Повереникът адв. С. поддържа въззивната жалба и изложените в нея аргументи за неправилност на обжалваната присъда. В допълнение сочи, че техническата невъзможност на подсъдимия да предотврати произшествието се дължи на негови субективни решения.

Поддържа, че подсъдимият е нарушил ЗДвП, като е отнел предимството на частния обвинител. Обръща внимание, че от приетото пред въззивния съд заключение се установява, че липсват товарни автомобили, които да са лишили подсъдимия от възможност да възприеме пострадалия при предприемането на маневрата „завой наляво“. Поддържа, че пострадалият не е допуснал нарушения на правилата за движение.

Счита, че първоинстанционният съд не е подложил на достатъчно задълбочен анализ събраните по делото доказателства. Отправя искане за отмяна на присъдата.

Намира, че следва да бъде наложено наказание, което да не бъде строго, тъй като е изминало много време от извършване на деянието. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Повереникът на ЧО адв. Х. поддържа доводите, изложени от адв. С., като също моли за отмяна на първоинстанционната присъда. Допълнително развива аргументи, че подсъдимият е действал самонадеяно, като е навлязъл в кръстовището, без да спре и да пропусне насрещно движещите се автомобили.

Сочи, че пострадалият се е движил с разрешена скорост и е бил с предимство.

Позовава се на показанията на св. В. – очевидец на случката, който в разпита си заявява, че „джипът е отнел предимството на мотора“. Счита, че от доказателствата по делото се установява вината на подсъдимия, който е действал непредпазливо и по-конкретно – самонадеяно. Предвид това поддържа искането си за отмяна на присъдата, като счита, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, като му се наложат съответните административни наказания, определени по справедливост, като се съобрази изминалото време от извършване на деянието.

Частният обвинител В. С. поддържа становището на поверениците си.

Обръща внимание, че от произшествието е получил травми, които все още не са изчезнали.

Защитникът на подсъдимия адв. Д. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Позовава се на показанията на св. В., според който и двамата водачи са преминали през кръстовището на зелен светлинен сигнал. Сочи, че в посоката на движение на мотоциклетиста лентата за движение е била една, като е имало колона от автомобили, сред които и два товарни автомобила, разположени един до друг. От правна страна счита, че подсъдимият не е нарушил правилото на чл. 37 ЗДвП, защото не е имало насрещно движещи се автомобили, с които той да се съобрази, тъй като първият автомобил в лентата за движение на мотоциклетиста, е бил камион, чакащ да завие наляво, поради което колоната от автомобили е била неподвижна. Сочи, че мотоциклетистът е видял лекия автомобил във времето за реакция. Акцентира, че обясненията на подсъдимия кореспондират с 2 показанията на пострадалия, че е имало камиони, които са ограничили видимостта на водачите, поради което посочените доказателствени източници следва да бъдат ценени с доверие. Излага, че мотоциклетистът е нарушил чл.

41 ЗДвП, като е изпреварил колоната от автомобили от дясната страна. Сочи, че мотоциклетистът се е движил и с несъобразена с пътните условия скорост, тъй като става въпрос за натоварено кръстовище. Обръща внимание, че подсъдимият е придобил СУМПС преди 30 години, като няма нито едно наказание за нарушение на ЗДвП.

Подсъдимият Д. З. се явява лично в съдебното заседание, като поддържа становището на защитника си. Заявява, че не е виновен.

В последната си дума подсъдимият З. отново заявява, че не е виновен и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Софийският градски съд, като обсъди доводите в подадения протест, въззивната жалба и допълненията към тях, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери, че същата е следва да бъде отменена, като съображенията за това са следните:

Проверяващият съд счита, че присъдата на СРС е постановена при непълно изяснена фактическа обстановка, която не се подкрепя от доказателствената съвкупност. Настоящият състав намира, че първият съд правилно е установил част от фактите по делото, но са налице основания за частично ревизиране на фактологията, приета за установена от районния съд, в частта относно наличието на видимост за подсъдимия при предприемане на процесната маневра, което съответно налага и приемането на различни от първата инстанция правни изводи. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. В. З., ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр. Карлово, български гражданин, с висше образование, неосъждан, неженен, адрес: гр.

Карлово, ул. „********.

Съгласно приложената по делото справка за съдимост същият е неосъждан.

От приложената по делото справка-картон на водача се установява, че Д.

З. е придобил правоспособност за управление на МПС категория B на 18.04.1995 г., като понастоящем притежава СУМПС № 283000096, издадено на 27.05.2016 г. и валидно до 27.05.2026 г. От справката се установява още, че от момента на придобИ.е на правоспособност към м. септември 2021 г., когато е издадена справката, Д. З. не е бил наказван с издадени наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП и спрямо него не са прилагани принудителни административни мерки в тази връзка. За посочения период по отношение на подс. З. е налице единствено издаден 1 бр. влязъл в сила фиш от 06.03.2018 г. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП несъобразяване със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да 3 регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

На 20.08.2021 г. в гр. София около 17.00 часа подсъдимият Д. В. З. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ********, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, ЕИК 131283654, като се движел по ул. „Околовръстен път“ от ул. „Бойчо Бойчев“ към ул. „София“ и кръстовището с ул. „Бъдеще“. Атмосферните условията били благоприятни, при слънчево време и дневна светлина с добра видимост. Пътната настилка била изградена от дребнозърнест асфалт, намирала се в сухо състояние, без дупки, неравности или посипаности. Участъкът от пътя бил прав и равнинен, като в тази му част бил наложен двупосочен режим на движение. Същият се осъществявал в двете изградени пътни ленти - по една във всяка посока, които от страната на ул. „Околовръстен път“ откъм ул. „Бойчо Бойчев“ били с ширина на едната от 5 метра и втората - 5,20 м, като били разделени от надлъжна пътна маркировка „М1“ - единична непрекъсната линия. От страната в посока към ул. „София“ пътните ленти на ул. „Околовръстен път“ били с приблизителна ширина от 7 метра.

Преминаването през кръстовището на ул. „Околовръстен път“ и ул.

„Суходолска“ било регулирано чрез поставената светофарна уредба, която към този момент била в локален твърд режим на работа. Преди да премине през кръстовището, подсъдимият спрял, за да изчака зелен сигнал на светофара.

След активирането на разрешителния зелен сигнал на светофарната уредба, З. привел в движение превозното си средство с намерение да завие наляво по ул.

„Бъдеще“ и навлязъл в кръстовището със скорост не по-голяма от 25 км/ч.

В същото време пострадалият В. А. С. управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 125 Р“ с рег. № ********, като се движел по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от кръговото на магистрала „Люлин“ към кръстовището с ул. „Суходолска“. Мотоциклетът се движел в дясната част на лентата за движение, която непосредствено преди кръстовището била достатъчно широка, за да побере два леки автомобила по широчина, а в лявата й част се трупали леки автомобили, които изчаквали да светне зелен сигнал на светофара. Преди да стигне кръстовището, В. С. се движел със скорост от около 25 км/ч, като постепенно забавил ход на превозното средство, което управлявал, почти до спиране, но не спрял, тъй като за него светнал разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба. Поради това С. продължил движението си по ул. „Околовръстен път“, като при навлизането в кръстовището с ул. „Бъдеще“ рязко ускорил скоростта си до 49 км/ч.

След като лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег.

№ ******** преминал стоп-линията и навлязъл в кръстовището, подс. З. имал възможност да възприеме мотоциклет „Хонда ЦБР 125 Р“ с рег. № ********.

След навлизане в кръстовището пострадалият С. също имал видимост към лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“. Към този момент двете превозни средства се намирали на разстояние от около 40 метра помежду си.

4

В следващия момент всеки от двамата водачи възприел непосредствено насрещно движещото се моторно превозно средство, като в същия момент подс. З. задействал спирачната система на управлявания от него лек автомобил и успял почти напълно да спре преди мястото на удара, а пострадалият С. наклонил мотоциклета надясно с цел да го отклони от точката на сблъсъка с автомобила. Независимо от действията, които предприели двамата водачи с цел избягване на удара, двете превозни средства се сблъскали. Ударът настъпил между предната част на мотоциклета и предната лява част на лекия автомобил върху платното за движение на ул.