Решение № 268 от 10.07.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Гоце Делчев, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело № 20201220100622 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. М. С., с постоянен адрес с. С., Община Сатовча, област Благоевградска, против В. А. С., с постоянен адрес с. С.., Община Сатовча, област Благоевградска.

Ищцата моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи предявената искова молба с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като допустима, основателна и доказана.

Моли да бъде отменено дарение, обективирано в Нотариален акт за ДАРЕНИЕ № .. година по описа на Нотариус Ваня Бумбарова, действаща в района на РСГоце Делчев, с per. .., ... година. По силата на този акт ищцата е дарила на ответника – свой син – следния недвижим имот: 4/6 (четири шести) идеални части от съсобствен недвижим имот, а именно: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 145 (сто четиридесет и пет) квадратни метра, обособен като самостоятелно жилище с отделен вход и стълбище, от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ по сега действащия дворищно-регулационен план на село С. община Сатовча, област Благоевградска, утвърден със Заповед № ... година, парцел IX (девети), имот с планоснимачен номер 344 (триста четиридесет и 1 четвърти) от квартал 37 (тридесет и седми), с площ за парцела от 465 (четиристотин шестдесет и пет) квадратни метра, при съседи за парцела по нотариален акт: от изток - улица; от запад - УПИ-парцел X-342 (десети за имот с планоснимачен номер триста четиридесет и две) на И. А., от север - УПИпарцел VII-341 (седми, отреден за имот планоснимачен номер триста четиридесет и първи) на А.Т., и от юг - УПИ-парцел XI-342 и 343 (единадесети, отреден за имоти планоснимачен номер триста четиридесет и втори и триста четиридесет и трети) на И.А. и Г. Ч., ВЕДНО със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху терена.

Ищцата твърди, че в края на 2018 година е изпаднала в тежко материално и здравословно състояние. Поради трайно влошеното си здраве, нужда от постоянно лечение и невъзможност да полага труд, за да посреща нуждите и разходите си, на ..година е изпратила Нотариална покана до ответника В. С. за заплащане на месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 31.01.2020 година. На .. година ответникът е отказал да получи поканата, за което е съставена Разписка за връчване. Ищцата изтъква, че надареният не само не е започнал да плаща издръжка, но дори не се е поинтересувал от здравословното й състояние.Ищцата посочва, че ответникът, в опит да избегне последиците от отказа си да дава издръжка, непосредствено след връчването на нотариалната покана и преди предявяване на исковата претенция, се е разпоредил с дарения му недвижим имот, като го е дарил на своя малолетен син. Ищцата поддържа, че е налице правен интерес за предявяване на иска, тъй като съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗЗД, отменението на дарението не засяга правата на трети лица, придобили имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. Счита, че обстоятелството, че ответникът се е разпоредил с имота безвъзмездно, е ирелевантно. В този случай дарителката има право да получи пазарната стойност на имота към датата на отмяната на дарението. Посочва съдебна практика в тази насока, включително Определение № 558 от 03.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 403/2009 г. Твърди, че липсата на изрично заявено обезщетение по чл. 227, ал. 5 ЗЗД в настоящето производство не препятства възможността то да бъде предявено в друго производство.Ищцата подчертава, че преценката за признателност е строго лична и дарителят може свободно да избира от кого да иска издръжка. Задължението за издръжка от 2 надарения става правно, когато възникнат кумулативните предпоставки: нуждата на дарителя от издръжка и отказ на надарения да я даде при покана.

Ищцата изтъква, че е изпаднала в трайна нужда и няма средства за своето съществуване, видно от епизодичните, крайно ниски и несигурни доходи, и изключително влошеното й здравословно състояние, налагащо допълнителни разходи. Посочва, че съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от ответника, е установила, че месечните й нужди многократно надвишават доходите й. Счита, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка и тази част от издръжката трябва да бъде посрещана финансово от ответника.

Ищцата твърди, че безспорно е доказан фактът на отказ на надарения да осигурява нужната издръжка, който се извежда от изразеното становище на ответника в съдебно заседание и поведението му по отношение на нотариалната покана. Счита, че поканата за издръжка е била налице и поведението на ответника представлява израз на непризнателност, което предпоставя отмяна на дарението.

Ответникът счита, че за да бъде уважен искът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, ищецът следва да докаже: 1) изпадане на дарителя в нужда; 2) отправено искане до надареното лице; 3) отказ на последното да даде исканата издръжка. В конкретния случай ответникът счита, че не се е доказало наличието на първата и материална предпоставка – изпадане на дарителя в нужда. Твърди, че представените медицински документи не установяват по безспорен начин ищцата да е изпаднала в нужда, която да налага той да й осигури издръжка. Според него, нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва, и конкретна сума, необходима за покриване на конкретните му нужди.

Позовава се на Решение № 145 от 01.11.2017 г. на ВКС, III г. о. Ответникът посочва, че ищцата не е представила доказателства за средствата, с които разполага. Заявява, че в депозирания от него отговор се съдържат данни, че ищцата е извършила мащабно строителство в съсобствен имот и че е собственик на два автомобила, което според него е индиция за наличие на финансови средства и имущество, от което би могла да реализира доходи.

Освен това ответникът твърди, че според съдебната практика нуждата не трябва да бъде инцидентна, а да има траен характер, което означава, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Позовава се на Решение № 275 от 26.03.2009 г. на ВКС, 3

IV г. о. По отношение на обстоятелството дали ответникът се е дезинтересирал от майка си и дали е отказал издръжка, ответникът твърди, че не са представени доказателства за неговите възможности да дава поисканата издръжка. Изтъква, че липсата на възможности от негова страна не е отказ от даване на издръжка. Заявява, че ищецът е този, който трябва да докаже в цифрово изражение какви са финансовите възможности на ответника.

Посочва, че твърденията на ищцата за „добре платена работа“ на ответника и съпругата му са без доказателства, а напротив – той е на работа от два месеца, съпругата му е на борсата и отглеждат две малки деца на 3 и на 7 години. В заключение, ответникът счита, че ищцата не е доказала, че след дарствения акт е изпаднала в нужда и че той е отказал да даде исканата издръжка. По делото е представен и нотариален акт, от който е видно, че вторият жилищен етаж е дарен от ответника на неговия син преди завеждане на настоящото дело. Счита, че предявеният иск е частично недопустим, а в останалата си част неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и заключенията на съдебно-икономическата експертиза, и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По допустимостта на иска. Искът е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, който предвижда възможност дарението да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Ответникът е възразил за недопустимост на иска, тъй като преди вписването на исковата молба е дарил процесния имот на своя малолетен син. Съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗЗД, отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. В този случай искът за отмяна на дарението е допустим, но води до обезщетение, а не до връщане на имота в патримониума на дарителя.

Независимо от разпореждането с имота, дарителят има правен интерес от отмяна на дарението с оглед възможността да получи обезщетение.

Следователно, искът е допустим.

По основателността на иска. Съгласно постоянната съдебна практика (ППВС № 1/1979 г., т. 9, както и цитираните от страните решения на ВКС), нуждата от 4 издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е налице, когато дарителят не може да се издържа със средствата, с които разполага, включително доходи от труд, пенсии, друго имущество или издръжка от други лица, които са задължени по закон. Нуждата трябва да има траен характер, т.е. да не е инцидентна или временна. По делото е приета и неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза. Експертизата е установила, че доходите на ищцата са епизодични и крайно ниски. При съпоставка с нейните индивидуални потребности, включително разходи за лекарства и влошено здравословно състояние (потвърдено с медицински документи), експертизата заключава, че ищцата се нуждае от допълнителни средства за своята издръжка, надвишаващи многократно доходите

. Възражението на ответника, че ищцата е извършила мащабно строителство и притежава два автомобила, не променя извода за трайната нужда. Наличието на имущество само по себе си не означава, че лицето не е в нужда, ако това имущество не генерира достатъчно доходи или не е лесно реализируемо за задоволяване на текущи нужди. Не бяха представени доказателства, че посочените автомобили осигуряват доходи на ищцата или че могат да бъдат продадени лесно и бързо за покриване на основните й жизнени нужди, както и дали това би било разумно с оглед общото й имотно състояние. Ето защо, съдът приема, че ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Безспорно по делото се установи, че на 31.01.2020 г. ищцата е изпратила Нотариална покана до ответника, с която е поискала месечна издръжка в размер на 300 лв. Фактът, че ответникът е отказал да получи нотариалната покана на 10.01.2020 г., както и последващото му поведение – не е започнал да плаща издръжка и не се е поинтересувал от здравословното състояние на майка си – представлява категоричен отказ да даде исканата издръжка. Законът не изисква формален отказ, а достатъчно е поведение, което обективира такъв. Доводите на ответника за липса на финансови възможности да дава издръжка не са доказани по безспорен начин. Твърденията му за кратък трудов стаж и безработица на съпругата му не са подкрепени с достатъчно доказателства, които да обосноват пълна невъзможност за осигуряване дори на част от исканата издръжка. Освен това, съгласно съдебната практика, преценката за признателност е лична и дарителят може свободно да избира от кого да иска издръжка. Недоказана е и обективната невъзможност на ответника да осигури издръжка. Отказът на надарения да даде издръжка на дарителя, от която 5 последният се нуждае, е проява на груба непризнателност и е основание за отмяна на дарението. В конкретния случай, ищцата, в тежко здравословно и материално състояние, е потърсила помощ от своя син, на когото преди години е дарила значима част от имуществото си. Отказът на сина не само да даде издръжка, но и да се поинтересува от състоянието на майка си, демонстрира липса на моралните и правни задължения, произтичащи от акта на дарение. Обстоятелството, че ответникът се е разпоредил с дарения имот в полза на своя малолетен син непосредствено след връчването на поканата и преди завеждане на делото, е допълнителен индикатор за неговото недобросъвестно поведение и опит да избегне последиците от евентуална отмяна на дарението. Това поведение не променя основателността на иска за отмяна на дарението, а само премества формата на възстановяване на облагите от имотна към парична (обезщетение). Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно всички законови предпоставки за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.