Разпореждане № 2374 от 10.08.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2374 гр. гр. Лом, 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620102147 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е заповедно, образувано по заявление по чл. 410 ГПК от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище/адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, вх.

Офис-сграда "Лабиринт", общ. Столична, обл. София (столица), чрез пълномощника И. Н. Н., юрисконсулт, срещу К. М. П., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: ****************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1/ Главница 141.26 EUR за периода 06.07.2025 г. - 22.08.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 06.08.2026 г.; 2/ Договорна лихва 8.19 EUR за периода 06.07.2025 г. - 22.08.2025 г.; 3/ Мораторна лихва 19.73 EUR за периода 07.07.2025 г. - 06.08.2026 г.

В заявлението /в т. 3.2. – обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено: Договор за потребителски кредит № *******от 28/05/2025 год.

Вземането е цедирано на заявителя:

На 06.01.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу К. М. П., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********от дата 28.05.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБИАМ/5454816 от дата 06.01.2026 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на 1 пълномощник на цедента.

В т. 5 от Заявлението /допълнителни изявления и допълнителна информация/ е пояснено, че: „На 28.05.2025 г. между„Изи Асет Мениджмънт“ АД и К. М. П. е сключен договор за потребителски кредит №********, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 300 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 318.88 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 18.87 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 22.08.2025 г., на 12 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 26.57 лв. Между „Файненшъл България“ ЕООД и К. М. П. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.“ По същество:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Между длъжника К. М. П. и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е сключен Договор за потребителски кредит № № *******от 28/05/2025 год., по силата на който на първия е предоставен заем в размер на 300 лева, които е следвало да върне в срок до 22.08.2025 г., на 12 броя погасителни вноски от по 26.57 лв. ГЛП – 49,40%. ГПР – 63,70%.

На същата дата между К. М. П. и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция, с уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 101,16 лева, платими на 12 седмични вноски от по 8,43 лева, с падеж, съвпадащ с падежите по договора за кредит, като така общият размер на вноската е 35,00 лева.

В случая сключеният между "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и длъжника К. М. П. договор е за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски 2 кредит се прилагат чл. 143-148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящия.

Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.

64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави, като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

От прочита на ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ГАРАНЦИЯ №

*******от 28/05/2025 год. и ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № *******от 28/05/2025 год. следва, че двата договора в цялост съставляват източникът на облигационното задължение на длъжника /сключени са на една и съща дата, имат един и същ номер/, като от съдържанието им е видно, че размерът от 101,16 лева за възнаграждение, дължимо от потребителя по гаранционната сделка е повече от 30% от отпуснатата в заем сума в размер 300 лева, както и, че кредитополучателят не е имал реална възможност за избор на "обезпечение" по договора за паричен заем.

Въведен е в чл. 4 изключително кратък срок за представяне на описаните в договора обезпечения – 3-дневен от сключване на договора, което задължение не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора, което лишава заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица изключително обусловени и сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен на същата дата и със същия номер като договора за заем, едновременно с него. Т. е. сключването на "договора за 3 предоставяне на гаранция" от кредитополучателя е било ултимативно условие за предоставянето на кредита.

Налице е неравноправно третиране на клиенти на кредитора, с оглед срока за разглеждане на заявлението за непосочилите, че ще обезпечат вземането чрез дружеството – гарант, което е одобрено от кредитодателя.

Изискването за обезпечение в малък срок е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Съгласно чл. 16 от ЗПК, финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя /за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК)/, и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума, а доколкото с аксесорния договор се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като възмездността на договора за предоставяне на гаранция прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.

На следващо място, вноските по договора за предоставяне на гаранция са били включени в месечните вноски по договора за кредит, което води до оскъпяване на кредита. Така кредитополучателят дължи възнаграждение за гаранта в размер на 101,16 лева, при заета сума от 300 лева, за която заета сума се дължи и възнаградителна лихва от 49,40%, като тази вноска не е била включена в ГПР, съгласно ЗПК.

Видно от погасителния план, неразделна част от договора за кредит е, че "възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към гаранта е неделимо от задължението по кредита и е известено на кредитора при подписването му, т. е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но същевременно не е било отразено като такова в "ГПР" по договора за кредит.

След като разходът за допълнително ежемесечно възнаграждение за гарант е пряко и неотменно свързан с договора за кредит и изрично е посочен в договора – седмична вноска от 8,43 лева, със същите падежни дати по погасителния план по договора за кредит, без обаче да е включен в ГПР, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето на преддоговорната информация.

Отделно от това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция се дължи независимо дали отговорността на гаранта ще бъде ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не, като възнаграждението по-голямо от 30% от задължението, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски кредит и се заплаща приоритетно, преди вноските по кредита (чл. 2, ал. 3 от Договора за гаранция), която уговорка излиза извън обичайните рамки на размер за възнаграждение.

4

На следващо място, от публично достъпните данни в ТР се установява, че дружеството-гарант "Файненшъл България" ЕООД е 100 % собственост на дружеството-кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете дружества се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения по договора за предоставяне на поръчителство, които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани, само формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.

Така създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя, които не са и надлежно описани в договора за паричен заем, макар да са включени в седмичните вноски, водят до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и неизгодна позиция.

Всичко това сочи, че целта на договора за предоставяне на гаранция е плащане в полза на кредитора, което е разход, пряко свързан с кредита и не е включен в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение извън договорната лихва. Това води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на потребителя, тъй като, ако се включи в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума от пет пъти над размера на законната лихва по просрочени задължения по чл. 19, ал.