Решение № 99 от 22.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Плевен, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430106093 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Л. В., ЕГН ********** от гр.Плевен, Плевен, жк. „***“ №***, вх.***, чрез адв. М. Б. от АК-Плевен, против „НЕВИ ТЕКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №***, представлявано от Л.Б.Т., с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр .чл.225, ал.1 КТ.

Твърди се, че със Заповед № 204/30.09.2024г. на ответника, на основание чл.328, ал.1, т.5 вр. чл.326, ал.2 КТ от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, без мотиви. Твърди се, че ищцата е работила на длъжност „***“ при ответника и свързани с него фирми от 2003 г. насам.

1

В „***“ от 01.04.2003г. до 01.08.2012г.- 9години и 4 месеца.

В „НЕВИТЕКС ГРУП“ЕООД от 01.08.2012г. до 20.02 2013г. - 4месеца и 19 дни.

В „ТЕКСТИЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД от 28.02.2013г. до 05.11.2019г. 6г. 8 месеца и 4 дни, отново в „НЕВИТЕКС ГРУПЕООД ОТ 05.11.2019г. до 30.09.2024г.- 4години 10 месеца и 24 дни, когато трудовото правоотношение е прекратено от работодателя с горецитираната заповед.

Изложени са съображения, че посоченото само с цифри основание липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, не е конкретизирано, което пречи на ищцата да разбере какви качества работодателя счита, че тя не притежава и да упражни правото си на защита.

Твърди се, че ищцата работи повече от 20г. за този работодател, притежава квалификация и опит, и няма забележки или наказания. Твърди се, че реално дейността на всичките гореизброени фирми се ръководи от *** М. и Л. Т., а „ТЕКСТИЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е на *** на Л. Т.. Изложени са съображения, че ищцата е прехвърляна документално, без промяна на работно място и трудови функции.

Оспорва се горепосочената заповед, като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Твърди се, че причината за освобождаването не е липса на качества на ищцата да се справя с работата, а предстоящото и пенсиониране, и избягване плащането от работодателя на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като има повече от 10 години трудов стаж при този работодател и свързани с него фирми. Ищцата счита, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл.8, ал.3 КТ и е обект на дискриминация на личен признаквъзраст /признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр/. Твърди, че е налице е злоупотреба с право от страна на работодателя по чл. 8 КТ тъй като той се стреми чрез формално законни и допустими средства да постигне една единствена цел прекратяване на трудово правоотношение с конкретен работник и неплащане на съответното обезщетение. Счита, че тъй като уволнението е незаконно, работодателят й дължи и обезщетение по чл.225 КТ.

Отправя искане към Съда да признае уволнението на ищцата за незаконно и да го отмени, да възстанови ищцата на предишната работа; да 2 осъди ответника на осн.чл.225, ал. 1 КТ да й заплати обезщетение за оставането и без работа за периода от 01.10.24г. до 01.04.25г. в размер на 6639,78лева /1106,63лева х 6 месеца/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Ю. С. от АК-Плевен. Оспорва се претенцията като неоснователна и недоказана.

Изложени са доводи, че към исковата молба е представена снимка от таблета, на който се отчита заработката на ищцата и видно от същата е, че това, което последната е заработила не отговаря на това, което й е възложено като бройки изпълнение за съответния модел. Изложени са доводи, че съобразно длъжностната характеристика на ищцата същата има задължения да произвежда качествени изделия, отговарящи на нормите изискванията за качество, както и да изпълнява законните разпореждания на преките си ръководители и уплътнява работното си време. Твърди се, че в присъствието и на останалите работници до знанието на ищцата е свеждано от преките й ръководители, че следва да изпълнява необходимия брой поръчки в срок, да уплътнява работното си време и да изпълнява заработката си. Твърди се, че същата независимо от това никога не е изпълнявала заработката си въпреки, че многократно й е било указвано и е било свеждано до нейното знание, което обстоятелство е видно от снимката, касаеща заработката на същата.

Твърди се, че ищцата ежедневно влизала в конфликти както с останалите работници, така и с работодателя си, като същата проявяваше към всички грубо отношение. Твърди се, че за това й поведение нееднократно са ставали свидетели всички работници и служители във фирмата, както и външни лица. Твърди се, че до знанието на ищцата от страна на работодателя са отправяни забележки и препоръки, касаещи както поведението на същата, така и неизпълнението на трудовите и задължения. Твърди се, че това нейно поведение беше трайно състояние през един сравнително продължителен период от време и не е било инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Изложени са доводи, че при ищцата липсва умение да поддържа нормални отношения и уважение спрямо целия колектив на предприятието и същата създаваше невъзможна атмосфера и дисциплина за 3 спокойна и нормална работа. Ответникът счита, че изрично посочване на липсващите качества не е необходимо предвид факта, че до знанието на ищцата нееднократно са свеждани задълженията й за изпълнение на трудовата й нормата, както и етично отношение към останалите от колектива. Счита, че изрично посочване на отделните качества в заповедта не е необходимо след като работникът не е в състояние да изпълни количествено и качествено работата си и са налице липса на умения да поддържа и да създава добра работна атмосфера още повече, че същата е била предупреждавана и до нейното знание това достигнало. Поради гореизложеното счита, че е налице безвиновното уволнително основание по чл.328, ал.1, т.5 от КТ.

На следващо място, ответникът намира за неоснователни доводите на ищцата, че причината за освобождаването й не са липса на качества за справяне е работата, а нейното предстоящо пенсиониране и избягване от страна на работодателя за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за десет години трудов стаж при този работодател и свързани с него фирми, като с оглед тези й доводи същата счита, че е дискриминирана по признак „възраст“.

Не приема изложеното в исковата молба от страна на ищцата, че същата е дискриминирана по признак „възраст“. Отбелязва, че обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ има възнаградителен характер и в докрината и съдебната практика се нарича „гратификация“, т.е. изразява благодарността на работодателя спрямо работника или служителя. Сочи, че размерът му е в зависимост от това какъв период работникът е работил при работодателя, при който е възникнало правото му на обезщетение или в същата група предприятия.

Позовава се на КТ за значението на понятието „Група предприятия“ , като счита, че настоящият случай не е такъв и дори и да й беше прекратено трудовото правоотношение при придобиване на право за пенсиониране при осигурителен стаж и възраст ще се вземе стажа на ищцата единствено и само в „НЕВИ ТЕКС ТРУП“ ЕООД, а не и стажът положен при други юридически лица, тъй като същите не отговарят на предпоставките за „Група от предприятия“.

Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата й не би могло 4 да бъде приравнено на дискриминационно отношение по признак „възраст“ поради факта, че същата към датата на прекратяването не е придобила право за пенсиониране при осигурителен стаж и възраст.

По отношение на предявения иск по чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 01.10.2024 г. до 01.04.2025 г. в размер на 6639,78 лева. Счита, че искът е преждевременно предявен, тъй като крайния падеж не е настъпил, поради което считам, че същият за този период се явява допустим, но неоснователен.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. М. Б. от АКПлевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Ю. С. от АК-Плевен, като отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.

С Протоколно определение №63/13.01.2025г. е допуснато изменение на претенцията по реда на чл. 214 ГПК, като искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата от 3822,94 лева, вместо за сумата от 6639,78 лева.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява от представеното копие на личното трудово досие на ищцата, ч е М. Л. В. е била в трудово правоотношение с ответното дружество и е заемала длъжността „***“ с код по НКПД ***, съгласно Допълнително споразумение към трудов договор № ***.

Не се спори между страните, а и се установява от Заповед № ***/30.09.2024г., че считано от 30.09.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на М. В. с ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ вр. чл. 326, ал.2 КТ, като в полето причини за прекратяване на трудовия договор е вписано „връчено предизвестие“. Заповедта е получена от ищцата на 30.09.2024г. Видно е от заповедта, че словом липсват мотиви.

От представеното заверено копие на предизвестие №***.2024г се установява, че е връчено на ищцата на ***.2024г., като в него е вписано, че 5 работодателят на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ вр. чл. 326, ал.2 КТ, предизвестява ищцата, че след изтичане на уговорения /или законния/ срок от 30 дни, ще прекрати трудовото й правоотношение на посоченото основание.

Видно е от предизвестието, че в него словом липсват мотиви.

Установява се от представеното копие на трудова книжка на М. В., че след вписване прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника, липсва следващо вписване. Съгласно копие на регистрационна карта от Агенция по заетостта, М. В. е регистрирана като безработно лице на 01.10.2024.

От представеното заверено копие на Диплома за средно образование Серия ***, Рег. №***г., се установява, че ищцата е завършила през ***. пълния курс на *** гр.Русе, със специалност „***“, със среден успех ***, квалификация „***“.

От представеното заверено копие на Свидетелство за зрелост и квалификация Серия ***, ***., се установява, че ищцата е завършила курс на ***-Плевен, професия „***“, специализация „***“.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, чието заключение Съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1168,12 лева /от които 933 лева основна заплата и 235,12 лева клас прослужено време 25,2%/. Размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 01.10.2024г.-09.01.2025г. / датата на първо съдебно заседание/ е в размер на 3822,94 лева.

Представени са и други доказателства, които не следва да бъдат обсъждани, като неотносими.

При така установеното от фактическа страна, Съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако Съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е 6 законно, а ако Съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска за признаване уволнение за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. С оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл.