Решение № 293 от 29.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Кюстендил, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500355 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 263104/08.06.2022 г. от главен юрисконсулт Д. М., в качеството й на процесуален представител на директора на Г.Д., с адрес за кореспонденция: гр. К., ул. ***, насочена против Решение № 260074 о т 12.05.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 298/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт районният съд е осъдил Г. Д. при МВР да заплати на М. К. К. следните суми: 571,47 лева, дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, по време на дежурства, за календарната 2017 г. /за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017 г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020 г. до окончателното изплащане; 137,89 лева на осн. чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва за забава общо за периода от 01.05.2017 г. до датата на завеждане на и.м. в съда – 09.02.2020 г.; 685,44 лв. неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, по време на дежурства, за календарната 2018 г. /за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020 г. до окончателното изплащане; 97.29 лв. на осн. чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва за забава общо за периода от 01.05.2018 г. до датата на завеждане на и.м. в съда – 09.02.2020 г.; 745.38 лв. дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, по време на дежурства, за календарната 2019 г. /за периода 01.01.2019г. до 31.12.2019 г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020 г. до окончателното изплащане; 29.78 лв. на осн. чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва за забава общо за периода от 01.05.2019 г. до датата на завеждане на и.м. в съда – 09.02.2020 г.; както и 500 лв. деловодни разноски.

1

С определение № 260225/09.06.2022 г. по делото районният съд е оставил без уважение като неоснователно искането на ГДГП при МВР за изменение на постановеното по делото решение в частта за деловодните разноски от 500 лв. присъдени в полза на ищеца, и е изменил решението си като е намалил размера на държавната такса, която ответникът е осъден да заплати по сметка на РС Кюстендил от 300 лв. на 130.09 лв.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че в обжалваното решение КнРС не бил обсъдил всички възражения и доводи, изложени в писмения отговор и писмените бележки по делото.

Подчертава, че спрямо статута на ищеца, който е държавен служител – полицейски орган в Гранична полиция към МВР, е приложима специалната правна уредба на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативи актове, в частност Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., респ. спорният въпрос дали на ищеца следва да се заплати извънреден труд чрез преизчисляване като положеният от него нощен труд се умножи с коефициент, следвало да се разреши съобразно тези нормативни актове.

Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че уредбата за полагането на нощен труд от работещите в МВР – ГДГП е изчерпателно регламентирана в ЗМВР, с оглед на което е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ.

Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че спрямо процесното правоотношение е приложима субсидиарно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ, доколкото специалния подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., не уреждала хипотези на превръщане на отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време чрез умножаване на първите със съответен коефициент. Изтъква, че нормата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ не е приложима за заплащане на възнаграждения на държавни служители по ЗМВР, като самата наредба в цялост се прилагала за уреждане на трудови правоотношения, каквото не е процесното.

Подчертава, че предвидената в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР специална закрила по КТ за държавните служители, полагащи труд от 22,00 до 6,00 часа, е за права, които не са свързани със заплащане на нощния труд.

Възразява срещу доводите на районния съд, който за да приеме, че НСОРЗ е приложима към казуса, се е позовал на наличието на празнота в правото. Акцентира, че в случая не е налице такава празнота в правната уредба, а е налице уредба в специален закон, с която не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработени нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от НСОРЗ, каквото право същата наредба давала на работещите по трудови правоотношения, уредени в КТ. Твърди, че лишаването на държавните служители от правото на тази транформация се компенсирало с други предвидени в ЗМВР права и привилегии. В подкрепа на становището си се позовава на Решение от 24.02.2022 г. на ЕС по дело С-262/20.

Подчертава, че дори да са приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от НСОРЗ, в случая липсвали предпоставките за прилагането им към процесното правоотношение на ищеца, тъй като нощната продължителност на неговото работно време не била по-малка от тази на дневното (в чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено нощните смени на служителите да са от 22 ч. до 6 ч., в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се определят дневно и нощно работно време с еднаква 8 часова продължителност) и неговият труд не се отчитал въз основа на заработено по трудови норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ. За сравнение изтъква, че правната уредба по КТ допускала продължителност на нощния труд 7 часа, което и обусловило приемане на уредбата в НСОРЗ, за да бъде приравнен той като продължителност на дневния труд от 8 часа. Сочи съдебна практика, обективирана в съдебни решения по сходни казуси, която не била взета предвид и 2 коментирана от решаващия състав.

Приема за неправилни изводите на КнРС, че непълнотата в нормативната уредба била преодоляна с приемането на чл. 187, ал. 4 /ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, която възпроизвеждала текста на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за процесния исков период, като районният съд приел, че до влизане в сила на тази разпоредба, приложима е нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.Твърди, че от 10.07.2020 г. не е въведено отново преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент 1,143, като счита, че този извод противоречи на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗМВР, чл. 187, ал. 4 ЗМВР и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

Смята, че районният съд не е взел предвид изложеното в депозирания писмен отговор на исковата молба, че исковата претенция търсена като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд не следва да се възприема безусловно като извънреден труд.

Подчертава, че съдът следвало да установи дали преобразувания нощен труд не се явява извънреден по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, и съобрази разпоредбата на чл.

50а, ал. 1 от ЗДСл, доколкото положените нощни часове не са извън установеното работно време на ищеца и не са положени по изрично разпореждане на работодателя.

Акцентира, че ищецът работи на сменен режим, при сумарно отчитане на работното време, с преизчислени нощни часове като част от това работно време, като в случая следвало да бъдат сравнени установената продължителност на работното време на ищеца (негова работна часова норма) с действително отработените от него часове през съответния отчетен период, сумирани с часовете получени след преобразуване на отработените нощни часове. Твърди, че когато нормата за периода е по-голяма от сбора на отработените и преобразувани нощни часове не е налице извънреден труд, доколкото преобразуваните часове допълвали неизпълнената норма, респ. не се дължи допълнително възнаграждение, а в противния случай – когато нормата е по-малка, е налице извънреден труд, респ. дължи се допълнително възнаграждение, равно на броя часове надвишаващи нормата за периода.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и изменение на решението в частта за присъдените разноски за адвокатски хонорар, като прекомерни, предвид правната и фактическа сложност на делото.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 ГПК и разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал.

3 ГПК. Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. К. К. чрез пълномощника му адв. Д. З., с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни и се излага становище, че първоинстанционното решение не страда от твърдените във въззивната жалба пороци, а е валиден, допустим и правилен съдебен акт, постановено при правилно приложение на материалния закон и обосновано след задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Определят се като несъстоятелни оплакванията на въззивника за липса на празнота в нормативната уредба и необоснованост на постановения съдебен акт, както и че съдът не е отговорил на ясно и категорично на възраженията и доводите на ответника. Позовава се на решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/20, и поконкретно застъпените в т. 76 и т. 77 мотиви, като твърди, че това, че нормалната продължителност на труда през деня и нощта е еднаква (коефициентът е 1), и не се налага преобразуване, само по себе си не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на полицейските служители спрямо тези, за които се 3 прилага Кодексът на труда. Подчертава, че в ЗМВР от 10.07.2020 г. е въведено повторно такова преизчисляване, като позовавайки се на т. 79 от решението на СЕС прави извода, че за периода 01.01.2017г. – 31.12.2019 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба се преодолявала чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд.

Навеждат се доводи за неоснователност на оплакването на въззивника досежно установяването на извънреден труд за ищеца, тъй като отношението между нормалната продължителност на дневното работно време 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР е 1,143, които изводи на районния съд се приемат за подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и заключението на неоспорената ССЕ.

Оспорва се направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар пред първоинстанционния съд, като се подчертава, че съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност, обосновавайки се с вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, ангажираността на адвоката и извършената от него работа.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивното производство.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 38 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c05e43a4-adb2-410e-b995-aa579d896405