Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 417 от 11.10.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 536/2024
Вид
Решение № 417
Подписан
11.10.2024
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ХРИСТО СТЕФАНОВ ТОМОВ, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 383 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 198 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 413 ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413 ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Плевен, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500536 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 379/ 29. 03. 2024 год., постановено по гр. дело № 7231/ 2023 год., Плевенският районен съд е осъдил- на основание чл. 52 от ЗЗД- В.

Д. В. от гр. Плевен да заплати на Г. И. Р. от гр. Плевен сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 04. 12. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 24 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 480 лв.

Срещу така постановеното решение в частта му, в която искът на Г. И. Р. е уважен за разликата над 1 000 лв. е постъпила въззивна жалба от В. Д. В. от гр. Плевен. В същата се изразява становище, че в обжалваната му част решението е неправилно и необосновано. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново решение по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск за разликата над 1 000 1 лв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемия Г. И. Р. от гр. Плевен.

В открито съдебно заседание на 26. 09. 2024 год. въззивникът не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание на 26. 09. 2024 год. въззиваемият се представлява от адв. Л. И., който моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен от Г. И. Р. от гр. Плевен против В. Д. В. от гр. Плевен, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. За да се реализира деликтната отговорност съгласно горната разпоредба следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл. 11 от 2

НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.

В конкретния случай всички необходими елементи на непозволеното увреждане са били налице. Безспорно по делото е, че със споразумение от 06.

04. 2023 год. по НОХД № 660/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд ответникът В. Д. В. се е признал за виновен в това, че на 04. 12. 2022 год. в гр.

Плевен отнел чужди движими вещи на обща стойност 19 375, 41 лв. от владението на собственика им Г. И. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари в областта на лицето и порезна рана в областта на шията- престъпление по чл.

198 ал. 1 от НК. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 383 ал. 1 и чл. 413 ал. 2 и 3 от НПК районният съд правилно е приел, че следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените вследствие неговото виновно и неправомерно поведение неимуществени вреди на ищеца.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По приложението на горната разпоредба е налице обилна и непротиворечива съдебна практика /срв. ППВС № 4/ 1968 год., решение № 177- 2009- II г. о., решение № 334- 2012- IV г. о. и много други/, според която справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психически увреждания- това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения искпродължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, ако увреждането е трайномедицинската прогноза за неговото развитие и т. н.

В настоящия случай се установява, че в резултат на процесния деликт и 3 по- конкретно вследствие нанесените удари в лицето и порезна рана в областта на шията на ищеца Г. И. Р. са били причинени определени телесни увреждания. За изясняване на въпроса как се е отразил инцидента на психоемоционалното състояние на ищеца в хода на съдебното дирене пред районния съд е била назначена съдебно- психологична експертиза. Последната е дала заключение, че преживяното на 04. 12. 2022 год. „травматично събитие“ е възприето от ищеца като заплаха за живота и сигурността и е довело във времето до дистрес на личността с произтичащите персистиращи и до момента негативни психични последици за функционирането й. Вещото лице е посочило, че водещи се очертават тревожността, безпокойството, опасенията и негативните очаквания от перспективата във връзка с преживяната психотравма. Установено е наличието на леко изразени депресивни стигми, разстройства на съня, повишена психологическа и соматична анксиозност, социална отчужденост и т. н. Констатациите на вещото лице се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели М. Д. и Л. Г.. Следва да се кредитират изцяло горните доказателствени средства, още повече като се имат предвид особеностите на извършеното от ответника деяние /нападение с нож в светлата част на денонощието и на оживено място в централната част на града/ и фактът, че ищецът е възрастен човек, който трудно би могъл да преодолее такава екстремна стресова ситуация.

При съобразяване на горните обстоятелства и най- вече негативните психологически и емоционални последици за ищеца, които не са отминали и към настоящия момент, въззивната инстанция намира, че обезщетение в размер на 12 000 лв. би репарирало в пълна степен претърпените неимуществени вреди, поради което присъденото от първоинстанционния съд обезщетение се явява адекватно на действителните болки и страдания, причинени от деликта.

В заключение може да се обобщи, че в обжалваната му част решение № 379/ 29. 03. 2024 год., постановено по гр. дело № 7231/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на доказателствата по делото, поради което липсват основания за неговото изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият не е направил разноски в настоящото производство и такива не следва да се присъждат.

4

По изложените съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 379/ 29. 03. 2024 год., постановено по гр. дело № 7231/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, в обжалваната му част, в която искът на Г. И. Р. от гр. Плевен е уважен за разликата над 1 000 лв. до 12 000 лв.

В останалата му част решение № 379/ 29. 03. 2024 год., постановено по гр. дело№ 7231/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, е влязло в сила като необжалвано.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5