Решение № 3218 от 12.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3218 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100509234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Н. Т. И. срещу решение №9661 от 25.05.2025 г., постановено по гр.д. №70379/2024 г. по описа на СРС, 175 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Софийска вода“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сума в общ размер на 4724,41 лв., от която: 3285,23 лв. главница за периода от 18.01.2008 г. – 14.05.2015 г. и 1439,41 лв. мораторна лихва за периода 18.02.2008 г. – 14.08.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист №3496 от 01.09.2016 г. по ч.гр.д. №50955/2015 г. по описа на СРС, 66 състав и които са предмет на събиране по воденото срещу него изпълнително дело №20248630400440 по описа на ЧСИ с рег. №863 на КЧСИ.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът погрешно е приел, че погасителната давност за вземания, за които е налице влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се погасяват с петгодишна давност, която следва да се прилага само в случаите на влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че изпълнителното производство е образувано след изтичане на тригодишната погасителна давност. Сочи, че налагането на запори и насрочването на описи, които не са били осъществени, не водят до прекъсване на давността, както и в случаите когато в молбата не е посочено конкретното имущество, което да се запорира. Счита, че единствено наложения запор от 13.12.2016 г. може да се възприеме за действие, което прекъсва погасителната давност, тъй като за да се прекъсне давността освен молба от взискателя следва да е предприето и съответното изпълнително действие от съдебния изпълнител. Моли решението да бъде отменено и вместо него предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263ГПК по делото не постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемият не се представлява и не е взел становище по жалбата.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като краен резултат, а във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Между страните не е спорно, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 50955/2015 г. по описа на СРС, 66 състав е издаден изпълнителен лист от 01.09.2016 г. Давността за установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане е петгодишна, тъй като чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, не само когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, но и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така защото така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (така в Решение №3 от 04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г. на ВКС, решение №33 от 02.02.2026 г. по т.д. №577/2025 г. на ВКС) В случая не е спорно, че заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподадено в срок възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето защо възражението на въззивника, че в случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност е неоснователно.

За принудителното събиране на вземанията на взискателя „Софийска вода“ АД е образувано изпълнително дело №20168630403496 по описа на ЧСИ С.Х.. Видно от приобщеното копие на изпълнителното делото молбата на взискателя за образуване на изпълнителното делото включва възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

От приетото копие на ИД №20168630403496 е видно, че след образуването му са предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността: 13.12.2016 г. запор на банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, 30.01.2017 г. – насрочен опис на движими вещи на длъжника, 01.11.2018 г. подадена от взискателя молба за налагане на запори на банкови сметки и/или трудови възнаграждение на длъжника, както и опис на движимо имущество, 12.11.2019 г. – насрочване на опис на движими вещи на Н. Т. И. и на 30.12.2020 г. молба за налагане на запори на банкови сметки и/или трудови възнаграждение на длъжника, както и опис на движимо имущество. Следва да се отбележи, че противно на заявеното във въззивната жалба води до прекъсване на давността редовна молба, в която е посочен начинът на изпълнение. Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение“.

Съдебният изпълнител е длъжен да приложи поискания от взискателя способ и това искане е достатъчно да се приеме като процесуално действие за осъществяване на принудително 2 изпълнение, на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, водещо до прекъсване на давността.

Неправилно е становището на въззивника, че основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителен способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника. Достатъчно е да има отправено искане от взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ, като за прекъсването на давността от значение е това изявление. Изрично е разяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4, във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. Прилагането на изпълнителния способ може и да не е извършено, тъй като не са изпълнени задълженията от съдебния изпълнител, но това не е изискване на закона, да е завършен изпълнителният способ, и не може да се свърже с неблагоприятни последици за взискателя (решение №33 от 02.02.2026 г. по т.д. №577/2025 г. на ВКС)

Давността е прекъсната и от предприетите от съдебния изпълнител с разпореждания от 30.01.2017 г. и 12.11.2018 г. насрочване на опис на движими вещи на длъжника, тъй като не следва да се тълкува стеснително, че издаването на разпореждане за извършване на опис на е равнозначно на изпълнителното действие опис на движими вещи. Взискателят е посочил изпълнителния способ и той е насочен към движими вещи на длъжника, като съдебната практика е категорична, че не е необходимо да бъдат конкретизирани притежаваните от последния движими вещи. Самото искане на опис, съответно запор на движимите вещи на длъжника представлява активно поведение на взискателя, насочено към конкретно имущество на длъжника (така в решение № 50007/27.05.2025 г. по гр.д. №3954/2020 г. на ВКС решение №861 от 23.03.2026 по т.д. №2554/2025 г).

Както и първоинстанционният съд е приел от 30.12.2020 г., когато взискателят е поискал конкретни изпълнителни действия, е започнал да тече новият петгодишен давностен срок за вземанията, установени по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение, като прекъсната давност не се засяга от това, че на 23.01.2024 г. изпълнителното делото №3496/2016 г. по описа на ЧСИ Х. е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Настъпилата перемция е без правно значение за института на погасителната давност, в който смисъл са и дадените с ТР 2/2023 от 04.07.2023 г. по т.д.

№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.

С молба от 19.02.2024 г. взискателят е поискал образувано на ново изпълнително дело за принудително събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 01.09.2016 г. Настъпилата по предходното изпълнително дело перемпцията не засяга правата на кредитора да търси изпълнение и не заличава настъпилите материалноправни последици на прекъсната на 30.12.2020 г. погасителна давност, която към датата на образуване на второто изпълнително дело – 19.02.2024 г., както и към датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2024 г. не е изтекла. Противно на възприетото от районния съд след подаване на исковата молба, давност относно вземането, предмет на спора, не тече, независимо, че предявеният иск е отрицателен установителен, тъй като същият е относно вземането - чл.

115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, в който смисъл е трайната съдебна практика на ВКС (Определение 3533 от 15.11.2023 г. по гр.д. №1843/2023 на ВКС, решение № 50007/27.05.2025 г. по гр.д.

№3954/2020 г. на ВКС).

Следователно до датата на процесната искова молба 26.11.2024 г., процесните вземания не са погасени по давност, тъй като между предприетите изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство, както и между последното изпълнително действие и датата на исковата молба не е изтекъл петгодишният давностен срок, т.е. предявените от ищеца отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до същия краен резултат, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските

3

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който не претендира присъждането на такива за настоящото производство.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №9661 от 25.05.2025 г. постановено по гр.д. №70379/2024 г. по описа на СРС, 175 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4