Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 456 от 18.09.2026, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1535/2026
Вид
Решение № 456
Подписан
18.09.2026
В сила
26.10.2026
Състав
Мирослав Руменов Саневски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5, ал.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Дупница, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20261510101535 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Г. Р. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 3“, ***, вх.А, ет. 9, офис 20, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 09.12.2024г. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит с № 1410059, по силата на който дружеството й дало в заем сумата от 4000.00 лв., които ищцата следвало да погаси в срок от 13 месеца, при ГЛП в размер на 23,8% и ГПР в размер на 49,34%.

В чл.5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество.

На същата дата, в изпълнение на чл.5 от договора за кредит, е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между ищцата и „Multitude Bank”-дружество със седалище и адрес в Малта. Съгласно 1.6 от договора за гаранция, се дължи такса в размер на 3960.00 лв. за предоставяне на гаранция, която такса се заплаща на месечни вноски.

Намира договорът за кредит за недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (не било посочено кои разходи формират ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин). Освен това посоченият в договора размер на ГПР не отговарял на действителния, тъй като в него не била включена сумата за предоставяне на поръчителство. Счита, че действителният размер на ГПР надхвърлял 70 %. Намира, че възнаграждението за поръчителство (гаранция) е пряко свързано с договора за заем и 1 невключването на същото в общите разходи по кредита е заобикаляне на забраната по чл.

19, ал. 2 ЗПК. Моли да бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, както и да бъде осъден ответника да й заплати сума в размер на 4000.00 лв. (2045.17 евро), платени на отпаднало основание по договор за потребителски кредит с № 1410059/09.12.2024г. Претендира разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че по силата на договора кредитополучателят можел да избира начина за обезпечаване на задължението.

Счита договора за гаранция за отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Твърди, че ищецът бил избрал като поръчител М. Б. (Малта). Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1410059/09.12.2024г., като противоречащ на императивни правила на закона, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 4000.00 лв. (2045.17 евро), платени на отпаднало основание по същия договор за потребителски кредит.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от доказване на сочените основания за нищожност – противоречие с императивни правни норми, предвидени в ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем, наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание, противоречието на клаузата за предоставяне на обезпечение с императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба; размера на действителното ГПР.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респективно наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.

С доклада по делото съдът е обявявил за безспорни между страните обстоятелствата, че на 09.12.2024г. между тях е сключен договор за потребителски кредит с № 1410059, по силата на който дружеството дало в заем на ищцата сумата от 4000.00 лв., които ищцата следвало да погаси в срок от 13 месеца, при ГЛП в размер на 23,8% и ГПР в размер на 49,34%. В чл.5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество. На същата дата, в изпълнение на чл.5 от договора за кредит, е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между ищцата и „Multitude Bank”. Съгласно 1.6 от договора за гаранция, се дължи такса в размер на 3960.00 лв. за предоставяне на гаранция, която такса се заплаща на месечни 2 вноски.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Г. Р. С. е заплатила суми за погасяване на задължението й по Договор № 1410059/09.12.2024г. за предоставяне на потребителски кредит в общ размер на 8 726,57 лв., разпределени по компоненти, както следва: Главница-4000.00 лв.; Възнаградителна лихва962.98 лв.; Гаранция-3705.94 лв.; Такса за напомнително писмо-50.00 лв. и Такса за предсрочно погасяване-7.65 лв.

Към 09.12.2024 г. законната лихва е в размер на 13,63 96 %. Според параметрите на Договора и погасителен план - предоставен кредит 4 000,00 лв., обща договорна лихва 1 000,00 лв., договорен годишен лихвен процент 23,08%, обща сума за връщане 5 000,00 лв. и 13 погасителни месечни вноски с посочените падежи, изчисленият годишен Процент на разходите съгласно Приложение №. 1 към чл. 19. ал. 2 от ЗПК е 40.36%. Посоченият в договора ГПР от 49,34% не се възпроизвежда математически от установените по представените документи парични потоци. При условие, че възнаграждението по договора за гаранция (З 960,00 лв.) се приеме за разход, свързан с кредита по договора и се включи при изчисляване на ГПР, то съгласно формулата по Приложение № към чл. 19, и. 2 ЗПК, ГПР е в размер на 400, 10%. Действителният ГПР в размер на 400,10%, изчислен при включване на таксата за гарант като разход по кредита, е приблизително 29,35 пъти по голям от размера на законната лихва към 09.12.2024 г. (13,63%).

В разглеждания случай е налице валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Дефиниция на понятието „траен носител” се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски 3 кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9 ЗПК е предвидено, че кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал.

10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече.

Дефиниция на понятието „финансова услуга” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние” – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че са налице следните предпоставки: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на 4 неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава, съгласно чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№868/2012 г., IV г. о., ГК/.