Протокол № 258 от 16.12.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 258 гр. Сливен, 14.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20212200100379 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата Д. ПЛ. К., редовно призована, се явява лично и с адв. Н.Д., редовно упълномощен.

Ищцата В. СТ. Р., редовно призована, се явява лично и с адв. Ж.Т., редовно упълномощена.

Ищцата СТ. АНГ. К., редовно призована, се явява лично и с адв.

Ж.Т., редовно упълномощена.

Тримата ищци се представляват от адв. Ж.Т., надлежно упълномощена с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.

Ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД, редовно призовано, се представлява от юриск. Б. Г., надлежно упълномощен по делото.

Вещото лице ХР. УЗ., редовно призован, се явява.

Вещото лице Й. СТ., редовно призован, се явява.

Вещото лице П.Х. Г., редовно призован, се явява.

Съдът отстрани от залата малолетното дете- ищец Д.К..

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. Т.: Поддържаме исковата молба и доказателствените искания.

Водим допуснатите свидетели. Представяме и моля да приемете като доказателство по делото препис-извлечение от акт за смърт, който не е приложен по делото. Исковете са частични. Нашето твърдение е, че се дължат 1 два вида лихви и затова сме се аргументирали подробно. Претендираме лихва върху всяка главница или върху всяко обезщетение както от 03.09.2019 г., така и от 24.09.2019 г., на различни основания. Претендираме лихвата едновременно от 03.09.2019 г. и от 24.09.2019 г. Водим трима свидетели. В случай, че делото се отложи, ще решим дали ще водим и четвъртия свидетел, който съдът е допуснал. Не оспорваме, че на първата ищца е заплатена сумата от 42 000 лв.

ЮРИСК. Г.: Поддържаме отговора на исковата молба. Оспорваме всеки един от исковете като същевременно твърдим, че нито една от претендираните лихви не са дължими по изложени съображения в отговора.

Поддържаме доказателствените искания като към настоящия момент нямаме други такива и няма да сочим доказателства. 42 000 лв. е сумата, която сме изплатили на първата ищца и това е обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба.

АДВ. Т.: Няма вариант за такава.

ЮРИСК. Г.: Няма вариант.

На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.

В исковата молба се твърди, че първата ищца - В. СТ. Р. е майка, втората Д.П. К. - сестра, а третата СТ. АНГ. К. – баба на С.И.И., който загинал при ПТП на 23.09.2018 г.

Твърди се, че на същата дата, около 19 ч., на път SLV1033, км.6+600, в с.Загорци, общ. Нова Загора, настъпило ПТП, причинено от непълнолетната М.Е.С., която разбирала свойството и значението на деянието си и можела да ръководи постъпките си, без да има необходимата правоспособност, при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара”, с рег. № ***, нарушавайки правилата за движение по пътищата причинила смъртта на С.И.И., пътник на задна дясна седалка в автомобила.

Същата управлявала автомобила при грубо нарушение на предвиденото ограничение за скорост в конкретния пътен участък, изгубила контрол върху автомобила, навлязла в банкета и последвал удар в крайпътно дърво с дясната странична повърхност на автомобила.

В резултат на удара, пострадал С.И.И., който получил множество счупвания и бил откаран в коматозно състояние в МБАЛ “Д-р И.

Селимински“АД-Сливен, където починал на 04.10.2018г.

С влязла в сила присъда по НОХД № 500/2020 г на СлОС, М.Е.С. била призната за виновна и осъдена за това, че на 23.09.2018 г, на път SLV1033, км.6+600, в с.Загорци, общ.Нова Загора, нарушила чл. 20 ал.1 и чл.

20 ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - С.И.И. и Ж.С.С. и две средни телесни повреди на П.Н.П..

Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП, била застрахована по застрахователна полица „гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна от 06.01.2018г до 05.01.2019г.

Твърди се, че и тримата ищци отправили писмена застрахователна претенция до ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени 2 вреди, претърпени от смъртта на С.И..

Ответникът отговорил писмено, че по отношение на ищците, които са сестра и баба на С.И., не са представени писмени доказателства за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка със загиналия в ПТП техен брат и внук.

С писмо от 02.03.2020г, ответникът отговорил писмено на първата ищца и майка на загиналия в ПТП С.И., че й определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 000лв, отчитайки 30% съпричиняване от негова страна. Тази сума била изплатена на ищцата и приспадната от общата претендирана сума, като сега се търсела разликата от 192 000 лв.

Твърди се, че в резултат на смъртта на С.И., неговата майка В.Р. била завинаги лишена от обичта и подкрепата на единствения си син, загинал само на 18 години. Тя изключително тежко понесла загубата му поради силната емоционална връзка между тях. Тя продължавала да търпи жестоки болки и страдания от загубата на своя син. Била силен и борбен човек, радващ се на живота, но след неговата смърт, отказвала да общува със своите близки, тъй като била сполетяна от най-тежката загуба в живота си. Болката й никога нямало до намалее във времето. Въпреки че родителите на С.И. се развели, когато бил само на 4 години, той живял първоначално с майка си, но поради бедността, в която живеели, тя взела трудното решение да замине на работа в Гърция, оставяйки сина си при баща му. Въпреки това, С. използвал всяка възможност да контактува с нея по телефона и друга телекомуникационна връзка, а когато имали възможности и да се виждат. По времето, през което била в Гърция , изпращала пари за издръжката на своя син и се грижела изцяло за него финансово. Ежегодно правела планове да пътува до България и пътувания на С. до Гърция и до Англия в последните години, тъй като тя се установила да живее там. Синът й планирал да отиде при нея на Коледа през 2018г, а и да се премести да живее при нея, където да започне работа, дори имал планове за семеен бизнес, който ще ръководи и така ще е по-близо до майка си .

Акцентира се на влошените взаимоотношения между бившите съпрузи, които се отразили на сина им. Преживели тежък развод, спорове за родителските права, а майката била принудена да замине а работа в чужбина, а бившия й съпруг отказвал да се грижи за С. и заплашвал, че ще й забрани да се вижда с детето.

Твърди, че от 2004 г до смъртта на С., тя се е борила всяка секунда и не е спирала да мечтае, че с него някой ден ще са заедно, особено като навърши пълнолетие и сам взема решения за живота си.

Твърди, че развила страхова невроза, изпадала в паника, чувствала се в безизходица, постоянно плачела, страдала от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, главоболие, тревожност, посещавала психолог и приемала лекарства за състоянието си.

Твърди се, че в резултат на ПТП, загинал братът на ищцата Д. ПЛ. К..

Приживе отношенията между тях били изключително близки, между тях съществувала дълбока и трайна емоционална връзка, а Д. преживявала 3 изключително тежко смъртта на единствения си по-голям брат. Тя се появила на бял свят по негово настояване, тъй като искал да има сестричка, да не е сам и занапред да си бъдат упора и подкрепа. Той настоявал и насърчавал майка си да му роди брат или сестра. Ищцата Д. била само на 4 години, но страдала и щяла да страда от загубата на своя брат. Тя все още не можела да говори добре, като мнението на психолог било, че това е резултат на трагедията, сполетяла семейството и която въпреки невинната й възраст, се преживявала и от нея.

Твърди се, че между третата ищца и баба на С. - С.К. била налице емоционална зависимост на границата на обичайното за отношенията между баба и внук. След смъртта на своя внук тя развила емоционално разстройство, а психологичното й състояние се влошило, както и здравословното й състояние предвид сърдечни заболявания, които се утежнили. Била в прединфарктно състояние с давност 2019г, като било установено и раково заболяване. Внукът й имал по-специална роля в живота й. Той бил мъжът в семейството и тя имала очаквания към него. Имала планове да живеят заедно в закупения от нея апартамент, който да му остави в наследство. Внукът й обаче загинал месеци преди завършване на средно образование, който с нетърпение очаквал абитуриентския бал, както и да получи обещания от баба си от подарък - лека кола. Той бил изпълнен с мечти и желание за живот.

Планирал заедно със своята баба през 2018г за прекарат Коледа при майка си и сестра си в Англия. Независимо от големите разстояния, които са го делели в годините от майка му и баба му, никога не усещал липсата на майчината обич, топлина и подкрепа.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати, както следва: на майката и първа ищца В.Р. сумата 100 000 лв - частичен иск от общо 150 000лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпила ПТП на 23.09.2021г. смърт на нейния син С.И.И., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г и 24.09.2019г до окончателното изплащане. на сестрата и втора ищца Д.К. –сумата 26 000лв - частичен иск от общо 50 000лв, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП на 23.09.2021г. смърт на нейния брат С.И.И., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г и 24.09.2019г до окончателното изплащане. на бабата и трета ищца С.К. - сумата 26 000лв- частичен иск от общо 50 000лв, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 23.09.2021г. смърт на нейния брат С.И.И., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г и 24.09.2019гдо окончателното изплащане

Възражения на ответника:

Такива са направени с отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен.

4

Не оспорва твърдението на ищците за наличие на валидно сключена застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на увреждащия автомобил.

Не оспорва наличие на деликт и влязлата в сила осъдителна присъда по НОХД № 500/2020г на СлОС за деликвента, противоправността и вината на дееца.

Не оспорва, че и тримата ищци са заявили писмена застрахователна претенция пред застрахвателя - ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че с ПН от 11.03.2020г, на майката е била изплатено обезщетение от 42 000лв, поради съпричиняване на резултата от страна на постр. С.И..

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. С.И., който пътувал в автомобила без поставен предпазен колан и с това незаконосъобразно поведение способствал за собственото си увреждане. Твърди, че ако е бил с поставен колан, не биха настъпили същите травматични увреждания или те биха били в по-малка степен и с по-нисък интензитет.

Оспорва размера на иска, предявен от майката като прекомерно завишен. При определяне размера на изплатеното й обезщетение, взели предвид, че през по-голямата част от съзнателния си живот на сина си, е живяла в чужбина, далеч от него, а детето се е отглеждало от бивши я й съпруг, като двамата нямали толкова силна връзка. Този извод се основава на изготвен социален доклад по гр.дело № 332/2013г на РС-Нова Загора, в който се казвало, че раздялата между бащата и сина довела до срив в емоционалността и душевността на детето, поради което съдът предоставил родителските права на бащата. Затова се оспорва твърдението, че между майката и сина е съществувала силна и дълбока емоционална връзка и привързаност, която да обуславя по-висок размер на обезщетението.

Оспорва се твърдението, че психическото й състояние е повлияно изцяло от настъпилото ПТП. Видно било от документ, издаден на 26.10.2020г от здравен център в гр. Лийдс, че тя е имала хронична тревожност години преди инцидента и според общопрактикуващия й лекар, е имала нужда от психолог от доста време.