Решение № 99 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500101 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.

№ 44482/18.12.2025г. от Р. К. И. ,представляван от адв.С. Д. против решение № 1318/24.11.2025г.,постановено по гр.д.687/2025г. по описа на ОС-Пловдив в частта ,в която е отхвърлен предявения от него против Прокуратура на Р.България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 7 000 лв. до пълния предявен такъв от 70 000 лв. ,както и в частта ,в която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди над сумата от 2 000 лв. до 14 800лв. Жалбоподателят развива съображения за неправилност на решението в обжалваната му част и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявените от него искове бъдат уважени изцяло.Претендира разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Прокуратура на Р.България против същото решение в частта , която предявените искове са уважени като се развиват съображения за неправилност на същото и се заявява искане то да бъде отменено и исковете –отхвърлени изцяло ,алтернативно - да бъдат намалени присъдените обезщетения.

1

От Р. К. И. ,представляван от адв.С. Д. е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба ,с който същата се оспорва и се заявява искане същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт.

При служебна проверка съдът констатира обжалваното решение да е валидно доколкото е постановено от законен състав ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от Р. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. Б № **, ****, против Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди, и в размер на 14 800 лв. за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно воденото против него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2024г.

Ищецът е твърдял на 14.12.2018г. да му е било повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл. 255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 НК и чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК, по ДП № 180/ 2015г.. по описа на ОСО при ОП- Пловдив, пр.пр. № 2983/ 2015г. по описа на ОП- Пловдив и НОХД № 2124/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,което е приключило окончателно на 03.12.2024г., като по отношение на ищеца била постановена оправдателна присъда.Твърдял е воденото срещу него наказателно производство д а се отразило негативно върху неговия личен и обществен живот, в резултат на същото да е претърпял обичайните неимуществени вреди- притеснения, несигурност, стрес, неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг, социална изолация, срам ,безсъние и пр.,които вреди били със завишен интензитет. Твърдял е също наказателно производство да е довело до влошаване на здравословното му състояние – през 2021г. бил диагностициран с хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, което налагало ежедневен прием на медикаменти, който 2 продължавал и до настоящия момент, нарушено било и правото му на разглеждане на делото в разумен срок с оглед на общата продължителност наказателното производство от 6 години .

Ищецът е твърдял и в резултат на воденото срещу него наказателно производство да бил понесъл и имуществени вреди в общ размер на 14 800 лв., съставляващи заплатени разходи за адвокатски възнаграждения за защита и представителство.

Ответникът, от своя страна ,е о спорил исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер. Изложил е възражения срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социалноикономическите условия в страната,направил е и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, претендирано като имуществени вреди.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е прел за безспорно против ищеца да е водено наказателно производство по НОХД № 2124/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ВНОХД № 423/ 2024г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив по повдигнато обвинение за престъпление по чл.

255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК и за престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК за това, че качеството си на управител на „Аутотренд“ ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери и в особено големи размери за фирма „Аутотренд“ ЕООД,което производство било е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда от 28.11.2022г., постановена по НОХД № 2124/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив , потвърдена с решение № 183/ 04.11.2024г., постановена по ВНОХД № 423/ 2024г. по описа на Апелативен съд- гр.

Пловдив , влязла в сила на 03.12.2024г.

По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на това незаконно водено наказателно производство ,съдът е приел за установени т.нар обичайните вреди като е приел за недоказани негативните преживявания на ищеца д а се отличават с интензитет, значително надвишаващ обичайния такъв за подобни случаи.Приел е за недоказано твърдяното от ищеца влошаване на здравословното състояние да е в резултат на воденото против него наказателно производство.При тези мотиви и като е 3 съобразил тежестта на престъплението- тежко умишлено такова ,взетата мярка за неотклонение ,която е подписка ,продължителността на производството – 6 години,която не е приел за неразумна , както и предходните осъждания на ищеца съдът е приел за справедливо обезщетение в размер на 7 000 лв. ,в който размер е уважил този иск ,а в останалия предявен такъв го е отхвърлил.

По отношение на търсеното обезщетение за имуществени вреди ,представляващо заплатено адвокатско възнаграждение във воденото наказателно производство съдът е приел за доказани единствено заплатените 500 лв. по НОХД № 2124 /20г по описа на ОС-Пловдив и 1 500 лв. по ВНОХД 423 / 24 г. по описа на АС-Пловдив,доказателства за което се намират в кориците на тези дела.При тези съображения до този размер е уважил този иск,а в останалия предявен такъв го е отхвърлил.

Недоволни от това решение са останали и двете страни като въззивната жалба на ответника е насрещна такава.Жалбоподателят ищец възразява срещу определеното обезщетение за неимуществени вреди като счита същото да не е съобразено както с установените по делото релевантни факти ,така и с принципа на справедливост .Що се отнася до обезщетението за имуществени вреди счита същите за доказани в пълен размер независимо ,че в наказателното производство не са представени договорите за правна защита и съдействие доколкото такова законово задължение за подсъдимия не същества при положение ,че разноски на същия не се присъждат в това производство при оправдателна присъда.

Жалбоподателят ответник ,от своя страна възразява срещу обезщетението за неимуществени вреди ,считайки го за завишено ,а що се отнася до присъденото обезщетение за имуществени вреди въззивната жалба има бланкетен характер.

Безспорно е ,а и се установява от материалите по приложеното наказателно производство ,ищецът да е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 14.12.2018г., а с внесен обвинителен акт да е било образувано НОХД 1391/2019 г., по описа на ПОС. Същото е било прекратено и върнато на ОП-Пловдив като с внесен нов обвинителен акт е образувано НОХД 2275/2019 г., по описа на ПОС. Същото е било прекратено и върнато на ОП-Пловдив на основание чл. 248 ал. 5 т. 1 от НПК във връзка с чл. 248 ал. 1. 3 от НПК като след отстраняване на нарушенията от страна на 4 прокуратурата е било образувано НОХД 1077/2020 г., по описа на ПОС.

Същото е било прекратено и върнато на същото основание чл. 248 ал. 5 т. 1 от НПК във връзка с чл. 248 ал. 1. 3 от НПК. След поредното внасяне на обвинителен акт е било образувано НОХД 2124/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив като на ищеца му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК и за престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК за това, че в качеството си на управител на „Аутотренд“ ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери и в особено големи размери за фирма „Аутотренд“ ЕООД. С присъда № 260020 от 28.11.2022г. по описа на НОХД 2124/2020г., по описа на Окръжен съд-Пловдив,потвръдена с решение № 183 от 04.11.2024 г., постановено по ВНОХД423/24г. по описа на АСПловдив,ищецът е оправдан като присъдата е влязла в законна сила на 03.12.2024 г.

Несъмнено установеното незаконно водено против ищеца наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда , е основание за ангажиране отговорността на държавата за вредите – имуществени и неимуществени ,произлезли за ищеца ,пряка и непосредствена негова последица.

По делото са разпитани свидетели – познати на ищеца ,без роднинска връзка с него, които установяват ,че знаят за някакво дело ,което се води против ищеца ,разказват как последните години същият се бил променил ,затворил се ,не искал да излиза и да ходи на риба със св.Р ,преди ходил със св.

Ж на лов ,но му били отнели разрешителното.И двамата свидетели сочат ищецът да се е оплаквал от високо кръвно налягане .

От приетата по делото СМЕ ,както и от представените писмени доказателства – амбулаторни листове ,е видно още през 2021 г. ищецът да е бил диагнозтициран с артериална хипертония / високо кръвно налягане / с давност от около 10 години. Отделно от това експертизата установява причините за артериалната хипертония принципно да имат различен генезис– наследствена обремененост ,начин на живот ,хранителен режим и пр.

На първо място ,веднага следва се каже,че н есъмнено ищецът е понесла т.нар. обичайни вреди от незаконно воденото против него наказателно производство,приключило с оправдателна присъда като стрес, срам ,страх от 5 осъждане ,тревожност ,накърнено достойнство ,оронен авторитет и добро име ,социална изолация ,накърнено чувство за справедливост и пр. Следва да се каже ,че тези вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са налице във всеки един случай на незаконно водено наказателно производство и са в безспорна причинна връзка с последното. Не се доказа обаче тези обичайно търпени вреди да са били със завишен интензитет доколкото от събраните доказателства се установява единствено ищецът да се е затворил и да не е желаел да упражнява хобитата си. Не се установява да е бил в състояние на перманентен страх ,стрес ,срам ,притеснение ,,душевен дисконфорт ,да е страдал системно от безсъние и пр.,както той настоява.Не се установява да е претърпял и твърдяните от него специфични вреди – влошаване на здравословното му състояние, доколкото констатираната артериална хипертония е с давност преди началото на наказателното производство спрямо него , като ,от друга страна ,изцяло недоказани остават и твърдяните от него затруднения в професионалната му реализация ,тъкмо напротив, св .Ж,който познава ищеца от 2010 г., заявява именно по време на наказателното производство / през 2019 г. / да е наел същия на работа.

С оглед изложеното и като съобрази продължителността на наказателното производство – около 6 години ,който срок съдът не намира за неразумен предвид фактическата и правна сложност на наказателното производство ,в която връзка са и множеството проведени заседания и множеството разпитани свидетели ,взетата спрямо ищеца най – лека мярка за неотклонение „подписка „ ,която по никакъв начин не интервенира в нормалния му начин на живот,тежестта на престъплението ,за което му е било повдигнато и поддържано обвинение ,което е за тежко престъпление ,обстоятелството ,че производството е минало и през съдебна фаза ,както и съдебното минало на същия, съдът намира обезщетение в размер на 7 000 лв. да е адекватна компенсация на понесените от ищеца неимуществени вреди.Искът ,следователно,в този размер се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен,а в останалия му предявен размер следва да бъде отхвърлен.Решението , с което това е сторено ,се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.