Решение № 384 от 09.08.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2567/2022
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 09.08.2023
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, т.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.199 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.204 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 212, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 213 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 214 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.226д, ал.1, т.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.226е, ал.2 и ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.226е, ал.2 и ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.226е, ал.4 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.227, ал.1 и ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.227, ал.1 и ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.234 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.235 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- § 1 т. 19 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.177 · Кодекс на труда
- чл.76, ал.1, т.3 · Правилник за прилагане на” и
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. Ямбол, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330102567 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от М. Д. М. от гр.
Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. ***, чрез адв. С.- ЯАК, против РС „ВП“- С., с която са предявени обективна съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 4732, 46 лв., от които сумата от 316, 91 лв. представляваща неизплатено месечно възнаграждение за м.юли 2022 г.; сумата от 299, 15 лв. представляваща неизплатено месечно възнаграждение за м.август 2022 г.; сумата от 2459, 80 лв. представляваща неизплатено обезщетение за продължителна служба по чл.227, ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ и сумата в размер на 1656, 60 лв. представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.199 ЗОВСРБ, както и присъждане на лихва за забава в размер на законна такава за сумата от общо 8.54 лв. за периода 26.07.2022 г.-29.09.2022 г. и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението ( след изменението на иска по чл.214 ГПК ).
В исковата молба се твърди, че ищеца за времето от 01.12.2006 г. до 30.08.2022 г. вкл. бил ***служещ и изпълнявал *** служба във въоръжените сили на Р.България. В посочения по-горе период ищеца заемал при ответника длъжността „ ******“ в РС „ВП- С.“ ( код за длъжностно ниво и *** звание ***). Със заповед № ***/04.02.2022 г. на МО на РБ бил освободен от тази последно заемана длъжност и бил взет с негово разпореждане по специален щат № *** с право на обучение и квалификационен курс за времето от 01.03.2022 г. до 30.08.2022 г. вкл. Твърди се, че за времето на престоя в специалния щат, ищеца бил на отчет и доволствие при ответника, като получавал основно месечно възнаграждение в 1 съответствие чл. 212, ал.1 ЗОВСРБ и чл.12 Наредба № Н-12 за условията и изплащане на възнагражденията и обезщетенията на ***служещите. Със заповед на МО от 12.07.2022 г. и на основание ПМС били определени нови по-високи основни месечни възнаграждения на ***служещите в МО, структурите на пряко подчинение на министъра и Българската армия.
За заеманата от ищеца длъжност увеличението било от 1302 лв. на 1553 лв., съгласно Таблицата за размерите на заплатите за длъжност на ***служещите по длъжностни нива, като с това респективно се увеличило и размера на основното месечно възнаграждение на ищеца на 1923 лв. ,считано от 01.07.2022 г. Ищеца твърди, че въпреки посочените по- горе обстоятелства от ответника не му били изплатени съответните увеличение на основното му месечно възнаграждение по чл.212, ал.1 ЗОВСРБ и допълнителното възнаграждение за продължителна служба по чл.213 от същия закон за месеците юли и август 2022 г. Ищеца отправил запитване в тази насока, но с писма исканията за изплащане на увеличеното му основно месечно възнаграждение и допълнителнотото такова за продължителна служба за посочените месеци били отхвърлени като неоснователни.
Със заповед, връчена на ищеца на 31.08.2022 г. на МО, считано от посочената дата на връчване договора за *** служба на ищеца бил прекратен, като бил освободен от *** служба е зачислен в запаса, поради навършване на пределна възраст. В същия ден му било връчено и заверено копие от заповед на директора на ответника, с която бил отчислен от списъчния състав на службата, като в т.2.1 и т.2.2 от заповедта били определени размерите на полагащите му се парични обезщетения при освобождаване от *** служба, като ищеца установил, че са неправилни. Същия подал молба до ответника в тази насока, като с писмо от 09.09.2022 г. исканията му били отхвърлени като неоснователни. С оглед на това се твърди, че неправилно са му били изчислени обезщетението за продължителна *** служба по чл.227, ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ, като получил такова в по-малък размер със сумата от 2459, 80 лв. и не му било изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.199 ЗОВСРБ в размер на 1656, 60 лв., като се развиват подробни съображения в тази насока.
Иска се уважаване на обективно съединените искове и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника от бригаден генерал Ивайло Сотиров в качеството му на директор на служба „ВП“.
Предявените искове се считат за допустими, но за неоснователни. Счита се, че размерите на основните месечни възнаграждения за месец юли и август 2022 г. са правилно определени на ищеца, като правилно били изчислени и размерите на следващите обезщетения, като се развиват подробни съображения в тази насока. Не се спори за датата на освобождаване на ищеца със заповед на МО, както и предоставената му възможност да вземе участие в шест месечен курс по смисъла на чл.226д, ал.1, т.3 ЗОВСРБ, при условията на чл.226е ал.2 и ал.3 от същия закон.
Иска се отхвърляне на обективно съединените искове и присъждане на съдебно деловодни разноски за настоящата истанция.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния 2 представител му представител, сочат доказателства и се иска уважаване на обективно съединените искове и присъждане на разноски за настоящата инстанция .
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от юрисконсулт,чрез който поддържа представения отговор на исковата молба,иска се отхвърляне на предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и с доклада по делото по чл.146 ГПК съдът е приел за безспорно установено, че за времето от 01.12.2006 г. до 30.08.2022 г. ищеца бил ***служещ и изпълнявал *** служба във въоръжените сили на РБ, като със заповед на МО на РБ от 04.02.2022 г. бил освободен от последно заеманата длъжност считано от 01.03.2022 г. и бил взет по специален щат с право за обучение в квалификационен курс за времето от 01.03.2022 г. до 30.08.2022 г., вкл. , като в тази връзка са представени писмени доказателства.
Също така безспорно е установено, че със Заповед на МО № ***04.02.2022 г. на основание чл.146, т.2 ЗОВСРБ, чл.76, ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ и постъпил рапорт с вх. ***11.01.2022 г. е освободен от длъжност и със свое разпореждане е взел по специален щат № ***, считано от 01.03.2022 г. ищеца, като същия следвало да се води на отчет и доволствие в РС „ВП“- С., като е разрешено на ищеца да ползва правото си да се обучава в квалификационен курс с продължителност до 6 м. по условия на чл.226е, ал.2 и ал.3 ЗОВСРБ. На основание чл.226е, ал.4 ЗОВСРБ, за времето на обучение в квалификационния курс на ищеца следвало да се осигури допълнителен платен годишен отпуск, като за времето на платения отпуск ищеца да получава възнаграждение, съгласно чл.204 ЗОВСРБ и порционни пари, като следвало да му се изплати полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от *** служба. Във връзка със запитване на ищеца по делото е представено писмо с рег. № ***/01.08.2022 г. от Директор на Дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ от което се установява, че ищеца на основание чл.212, ал.1 ЗОВСРБ имал право на основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и с присвоеното им *** звание. В съответствие чл.235 ЗОВСРБ по реда на чл.12 от Наредба № Н-12/12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на ***служещите, взети в специалните щатова на МО, се изплащали основно месечно възнаграждение в съответствие с последната заемана длъжност и присвоеното им звание преди вземането им в специалния щат.Представено е още писмо от 26.08.2022 г. издадено от директора на ответника до ищеца с което го уведомяват, че във връзка с искането му за увеличение на основното му месечно възнаграждение, съгласно заповедта на МО било неоснователно, с оглед на това, че бил освободен от длъжност и взет в разпореждане по специален щат, считано от 01.03.2022 г., като от тази дата до 30.08.2022 г. вкл. се намирал в платен годишен отпуск по чл.226е, ал.4 ЗОВСРБ. Съгласно чл.204 ЗОВСРБ, за времето на платен отпуск ***служещите получавали брутно месечно възнаграждение, което включвало основно месечно възнаграждение и 3 допълнително възнаграждение с поС.ен характер към момента на започване на ползването на отпуска. Посочено е основното месечно възнаграждение към 01.03.2022 г. и същото не следвало да бъде променяно по време на ползвания от него отпуск по чл.226е, ал.4 ЗОВСРБ.
Представени са още писмо от 31.08.2022 г. от което се установява, че не били настъпили обстоятелства , които да довели до промяна в становището на ответника, Заповед на Директора на РС „ВП“ № ***/31.08.2022 г., писмо с рег. № ***/09.09.2022 г. с което ищеца е уведомен, че всички обезщетения при освобождаването му били правилно изчислени и искането му било неоснователно. От страна на ответника са представени препис-извлечение от Заповед № ***/01.08.2022 г. на директора на РС „ВП“, препис-извлечение от Заповед № ***/24.02.2022 г. на директора на РС „ВП“ , 2 бр. бюджетни платежни нареждания за изплатени суми на ищеца, препис-извлечение от Заповед № ***/31.08.2022 г. на директора на РС „ВП“ , Заповед № ***/ 24.11.2004 г. на командира на поделение ******, писмо от 31.08.2022 г. на Директора на ОДМВР- Я. с което уведомяват ответника, за прослужено време и изплатено обезщетение за изпълнение на държавна служба в органите на МВР на ищеца при освобождаването му са изплатени 2 брутни работни заплати, писма от ответника до ищеца, касаещи, че всички суми за обезщетения при освобождаването му са правилно изчислени и исканията му са неоснователни, Заповед на МО на Р.Б. № ***/23.04. 2006 г., Заповед на МО № ***04.02.2022 г., заповед на Директора на служба „ВП“, договор за кадрова *** служба № ***/23.11.2006 г., договор за *** служба № *** 26.05.2010 г., допълнително споразумение № ***/20.08.2013 г. към договор за *** служба № *** 26.05.2010 г., допълнително споразумение № ***/17.06.2019 г. към договор № *** 26.05.2010 г., рапорт от ищеца за ползване на допълнителен платен годишен отпуск за времето на обучението му, рапорти от ищеца до ответника за разпореждането му да му бъде изплатено полагащото му се увеличение на възнаграждението му за м. юли и август 2022 г., молба от ищеца до ответника за изменение на заповедта с която са му определени обезщетенията, докладна записка от 23.08.2022 г. на главния счетоводител на ответника, болничен лист на ищеца, Заповед на МО на Р.Б. № *** 14.01.2021 г., Заповед на МО на Р.Б.
№ ***/ 12.07.2021 г., таблица за размерите на основната месечна заплата в структурите на пряко подчинение на МО, за които не се прилага закона за държавния служител по КТ, Заповед на МО на Р.Б. № ***/ 12.07.2021 г., таблица за размерите на заплатите за военни звания на ***служещите в МО, структурите за пряко подчинение на МО и българската армия, справка за изплатените възнаграждения на М. Д. М. за периода от 01.03.2022 г. до 30.08.2022 г., заверено копие от писмо на директора на дирекция“ Управление на човешките ресурси в отбраната“, писмена справка, относно броя на ***служещите от МО, структурите на пряко подчинение на МО и Българската армия в специални и временни задгранични щатове, за периода 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., получили/неполучили увеличение на основното възнаграждение, съгласно заповед на МО № ***/12.07.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на допуснатите свидетели.
Свидетеля Е. Г. Г. посочва, че до месец октомври 2022 г. работил в *** формирование ***, авиобаза Б., като „******“. В процесния период ползвал правото си за курс по адаптация при напускане на работа, като от края на м. април до 19.10.2022 г. завършил курса, който бил с 4 максимален срок шест месеца. Бил е на специален щат към МО, като такава била практиката и докато бил на специален щат му било променяно възнаграждението му от 01.07.2022 г., като доколкото знаел тогава влязла в сила заповедта за увеличение възнагражденията на цялата армия.