Определение № 13125 от 30.05.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 30.05.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова

Райна Мартинова като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 4964 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32б във връзка с чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Б.к.б.“ АД против Определение от 06.03.2019 г. с вх.

№ 244/06.03.2019 г., с което съдия по вписванията е отказал да заличи възбрана, вписана под вх. № 42388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението и моли обжалваното определение да бъде отменено.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Със заявление вх. № 11583/06.03.2019 г. „Б.к.б.“ АД е направило искане да бъде заличена възбрана, вписана под вх. № 2388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София.

Към молбата е представено Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2012 г. по изпълнително дело № 20107810400390 по описа на ЧСИ Г.Д., с което на „Б.к.б.“ АД – взискател в изпълнителното производство е възлложен недвижим имот, находящ се в гр. Нови Искър, кв. Курило, ул. Жеравна, без посочен административен номер по документ за собственост, а съгласно кадастрална скица номер 17, представляващ УПИ ІІ – СОНС, с идентификатор ***, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.

По отношение на този имот съдебният изпълнител е наложил възбрана с постановление от 17.10.2010 г., вписана под вх. № 42388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София

С

Определение от 06.03.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр.

София по подаденото заявление вх. № 11583/06.03.2019 г. е постановен отказ за заличаване на възбрана, наложена в изпълнително производство по изпълнително дело № 20107810400390 по описа на ЧСИ Г.Д.. Изложени са съображения, че вписаната възбрана следва да бъде заличена по искане на съдебния изпълнител, който я е наложил. Посочено е, че след приключване на публичната продан на недвижимия имот, по отношение на който тя е наложена, не е налице основание за заличаване на вписаната възбрана, тъй като тя има за цел да запази имота в патримониума да длъжника и да осигури възможност на кредитора да се удовлетвори от стойността на имота.

Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, подадена от лице, което е инициирало охранителното производство и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 577 от ГПК, поради което е и процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 от ГПК, каквато е тази, чието заличаване е поискано от жалбоподателя, има за цел да попречи на длъжника при насочено принудително изпълнение върху имот, да извърши действия, които биха попречи на взискателя да се удовлетвори от стойността му. С вписване на възбраната всички последващи действия на длъжника по отношение на имота са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Забраната на длъжника да се разпорежда с имота по отношение, на който е насочено изпълнението се запазва до момента на публичната продан. След влизането в сила на постановлението за възлагане на имота приобретателят може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако тя не му е противопоставима и не брани права.

В конкретния случай, имотът, по отношение на който е наложена и вписана възбрана, е възложен на взискателя в изпълнителното производство. Възбраната е наложена по негово искане и съответно е защитавала възможността му да се удовлетвори от стойността на имота, собственост на длъжника. В този случай, не може да се говори за противопоставимост на права или защита на права, доколкото взискателят е този по отношение на който всички действия на длъжника са непротивопоставими и чиито права са били защитени.

Следователно и с оглед на обстоятелството, че искането за заличаване на възбраната е направено от купувач, по отношение на който възбраната не е противопоставима и не брани права, то е следвало да бъде извършено и поисканото заличаване. (в този смисъл мотиви на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Определение от 17.07.2018 г. по гр.д. № 3974/2015 г. по описа на ВКС, ІІ ГО)

Предвид на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Б.к.б.“ АД Определение № 244/06.03.2019 г. с което съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София е отказал да заличи възбрана, вписана под вх. №

42388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ДА СЕ ЗАЛИЧИ ВПИСВАНЕТО на възбрана, вписана под вх. № 42388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София.

ВРЪЩА преписката на Служба по вписванията – гр. София за извършване на исканото заличаване на вписване на възбрана.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.