Решение № 333 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила П. Лазарова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело № 20241100203869 по описа за 2024 година

МОЛИТЕЛЯТ Е. Н. Б. - редовно призован, не се явява.

Връзка със същия е осъществена посредством „скайп“ със СЦЗ, където молителя търпи наказание „лишаване от свобода“. Същата е осъществена във връзка с депозирана изрична негова молба, че не желае да участва лично в настоящето производство.

В залата се явява и неговият защитник адв. С. Н., с пълномощно по делото.

СГП изпраща представител.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

МОЛИТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира че, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ и МОЛИТЕЛ в настоящото производство:

Е. Н. Б. с ЕГН **********, роден на **** год. в гр. Бургас, българин, български гражданин, неженен, висше образование, към момента не работи, с постоянен адрес в гр. София, бул. ****, понастоящем търпи наказание „Лишаване от свобода“ в СЦЗ, осъждан.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ правата му в настоящото производство.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Б.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Н.: Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателства.

Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните намира, че следва да бъде даден ход на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата молба от осъденото лице Е. Б., с която желае да бъдат признати и приети за изпълнение осъжданията му в Република Румъния и Република Италия, както и приобщеното към настоящото производство предложение от Илияна Кирилова - градски прокурор на СГП за признаване осъждането на Б. в Република Румъния.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпили 2 броя удостоверения по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС - едното от Република Италия, заедно с преписи от влязлата в сила присъда, а другото от Република Румъния с преписи от румънската влязла в сила присъда, задно с извършените им преводи на български език.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили справки от СЦЗ относно изтърпения срок на наказание „лишаване от свобода“ към момента от осъденото лице.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили актуални справки за съдимост, справка от Унифицирана информационна система на прокуратурата на Република България, справка от регистъра на лице с неприключили наказателни производства и Централна информационна система на Следствените служби.

2

СТРАНИТЕ (поотделно) Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ Н.: Моля да постановите съдебен акт с който въз основа на молбата на моя подзащитен да признаете присъди наложени на същия от Република Румъния и Република Италия в следния смисъл:

Видно от представените доказателства по делото Република Румъния е постановила спрямо моя подзащитен присъда от 25.05.2016г. на трибунала в Букурещ, Първо НО, влязла в сила на 21.06.2017 г., с която на моя подзащитен е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години и 6 месеца за две извършени от него престъпления, изчерпателно посочени в присъдата на Република Румъния и удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

По същите нямам възражения и следва да бъде приспособено наказанието така както е предвидено в румънската присъда.

По отношение на италианската присъда, моля да имате предвид следното: В полученото удостоверение по смисъла на ЗПИИСАННЛСМВЛС се твърди, че с присъда на съда в гр. Милано подзащитният ми Б. е осъден за 3 престъпления, а именно - ръководство на ОПГ, за трафик на наркотични вещества и опит за трафик на наркотични вещества. Тези престъпления са посочени само цифрово от прокурора изготвил удостоверението, както и от съда постановил присъдата. Видно от самата присъда е наложено едно наказание, което след това е увеличавано, след това редуцирано и в крайна сметка е определено на 20 години „лишаване от свобода“, като видно от приложените книжа претенцията на италианските власти е Б. да изтърпи 19 години „лишаване от свобода“, тъй като е зачетен предварителен арест в размер на 11 месеца и 24 дни.

Описаната в цитираните документи удостоверени по присъдата фактическа обстановка изцяло отговаря на обективните елементи на престъплението по чл. 321, ал.1 от НК на Република България.

Но вторичните престъпления за които се твърди, че Б. е осъден, не са посочени в никаква конкретика досежно действия извършени от Б., досежно време на извършване на деянията, както и място. Единствено по отношение на 3 времевия период са налице фактически твърдения за първото престъпление, а именно ръководство на ОПГ, като това деяние се претендира да е извършено в периода м. декември 2007 г. – м. април 2008 г.

От фактическата обстановка приета от италианския съд, досежно твърдените за извършени от Б. престъпления, квалифицирани от италианските власти като трафик и опит за трафик на наркотични вещества, липсват обективни елементи като време, място и конкретно изпълнително деяние, извършено именно от Б.. Налице са твърдения, че се касае за наркотични вещества иззети в международни води. Изрично в документите е посочено, че става въпрос за разследване на испански и португалски съдебни власти, поради което италианският съд се е явявал некомпетентен, касателно тези две престъпления и не е разследвал подобна инкриминирана дейност.

Отделно, видно от фактическата обстановка приета от италианските власти, няма приети факти, които да сочат, че наркотичните вещества за които се претендира да са обект на престъпления са преминали през граница, на която и да е държава за да може българският съд да квалифицира подобно деяние по смила на чл. 242 от НК. Най-същественото е, че липсват повече от елементите от обективна страна и най-вече конкретна дата.

Изложени са обаче факти, че Б. е финансирал конкретните престъпления по трафик на наркотици чрез трети лица, посочени като референти, което деяние, без съответната конкретика не може да бъде квалифицирано нито по чл. 242 от НК, нито по чл. 354а от НК. Действително по тези престъпления, съобразно специалния закон, не се изисква двойна наказуемост. Доколкото обаче липсват факти приети от съдилищата за тях относно съществени елементи от субективна страна на деянието, то българският съд не може да приеме, че това престъпление следва да бъде приспособено и съответно наказанието наложено на Б. така както се претендира.

Именно относно тези 2 престъпления - трафик и опит за трафик, като извършени извън територията на Република Италия, така както е прието и от самия съдебен акт на италианските съдебни власти, следва да се приложи разпоредбата на чл. 464, т. 6 от НПК, приложима съгласно параграф 4 от Специалния закон за неуредени въпроси, според която разпоредба искане на друга държава за признаване и изпълнение на присъда, постановена от нейн съд се отхвърля, когато престъплението е извършено извън нейната територия. Т.е., доколкото приетата от италианския съд фактическа обстановка, че тези две деяния са извършени в международни води в близост до Португалия и Испания, разследването по тези престъпления е извършено от съответните испански и португалски власти, то очевидно и географски преценено същите не са извършени на територията на Република Италия, т.е. италианският съд не е компетентен да произнася присъда в този смисъл.

На следващо място, по отношение на престъплението по чл. 321, ал.1 от НК следва да се приложи редакцията на българския закон към датата на извършване на деянието, а именно м. декември 2007 г. – м. април 2008 г., т.е. редакцията на закона към 2002 г., доколкото този закон се явява по благоприятен за осъдения. Деянието на Б. следва да се квалифицира именно 4 по този текст, а не по квалифицирания такъв по ал. 3, доколкото към 2002 г. или по-точно към датата на извършване на деянието 2007 г. - 2008г. българският закон не предвижда криминализиране на престъпления ОПГ, създаден с цел извършване на трафик или контрабанда с наркотични вещества, не предвижда и въведения по-късно през 2009 г. квалифициращ елемент „користна цел“, като от фактическата обстановка, приета от италианския съд не може да се приеме, че са налице елементи на състава на чл. 354-а от НК.

Редакцията на чл. 321, ал.1 от НК към инкриминирания период предвижда ЛОС в граници от 3 до 10 години. В този смисъл единствената възможна правна квалификация на деянието, съобразно описаната фактология в италианския съдебен акт, е именно по чл. 321, ал.1 от НК, в редакцията от 2002г. И това е така, тъй като никой не може да бъде съден за деяние, което към момента на извършеното му не е било криминализирано.

Извън горното, всеки следва да бъде съден по най-благоприятния за него закон.

Следователно приспособявайки деянието и адаптирайки наказанието към българския закон, Б. следва да бъде осъден за престъпление по чл. 321, ал.1 от НК, като максималното наказание което следва да му бъде наложено за това престъпление е 10 години „лишаване от свобода“.

Следва да бъде зачетено и посочения от италианските власти предварителен арест от 11 месеца и 24 дни.

Моля да не приспособявате към българския наказателен закон твърденията за извършени престъпления по т. 2 и т. 3 от Удостоверението по изложените вече съображения.

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Поддържам изцяло това, което каза защитникът ми.

Нямам какво да добавя.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице основанията за признаване и приемане за изпълнение на Присъда № 1311 от 25 май 2016г. на Трибунала Букурещ, Първо наказателно отделение, потвърдена с Решение № 986 от 21.06.2018г. на Апелативен съд, гр. Букурещ, с която на българския гражданин И. Н. Б. е наложеното наказание ЛОС за 2 престъпления съответстващи на това по чл. 242, ал. 4 вр. ал.2 от НК на Република България и по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на Република България, извършени през м. април 2012 г.

Наложеното в Република Румъния наказание в размер на 10 г. и 6 м. ЛОС не следва да бъде редуцирано на основание чл. 13, ал. 1 от Специалния закона, доколкото не надвишава предвиденото в българския НК наказание за същото престъпление.

Видно от приложените по делото материали осъденият не е бил задържан във връзка с това наказателно производство и следва да търпи пълния размер на наложеното наказание при първоначален „строг“ режим. За разлика от защитата считам, че следва да се признае и приеме за изпълнение изцяло присъдата постановена от Трета наказателна секция на Апелативен съд Милано, влязла в законна сила на 08.06.2017 г., с която Б. е осъден за 3 5 престъпления имащи аналог в български НК – престъплението по чл. 321, ал.

1 от НК, което е извършено за времето от м. декември 2006 до м. април 2008 г.; престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 от НК, извършено на 14.02.2007 г., както ясно е отразено в Удостоверението в което са отразени напълно изчерпателно и времето, и мястото, и участието на осъденото лице, също така и изпълнителното деяние. Считам, че безспорно е осъществен състава на престъплението по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл. 242 ал. 9, вр ал. 2 от НК, извършено за времето от м. декември 2007 г. до м. април 2008 г.

Съгласно принципа за взаимно признаване и доверие между страните членки на ЕС българският съд няма компетенция да променя и да анализира присъдата издадена в чужда държава, членка на ЕС. Наложеното за тези престъпления общо наказание не надхвърля максималния срок на наказанието, предвиден за престъплението по чл. 242, ал. 4 НК, поради което не се налага редукция. Същото следва да остане в размер на 20 години ЛОС при първоначален „строг“ режим.