Акт от 01.07.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 299 гр.Г.Оряховица, 01.07.2019г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни пред две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело №1273/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.288а ал.3 от КЗ(отм.) ввр. ввр. чл.288а ал.1 т.1 от КЗ(отм.) ввр. чл.288 ал.12 от КЗ(отм.) ввр. чл.288 ал.1 т.2 б.”б” от КЗ(отм.) , респ. чл.559 ал.3 от КЗ ввр. чл.559 ал.1 т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът

“Гаранционен фонд” гр.София, представляван от юрисконсулт Р.В. и адв.Н.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на основание чл.288а, ал.1 т.1 от КЗ(отм.) във връзка с предявената на 05.06.2018г. претенция от Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи(НББАЗ) при спазване на законоустановения срок по щета №120269/13г. Гаранционен фонд възстанови на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата 13009.18лв. чрез банков превод на 19.06.2013г. като парична равностойност на 6651.49€ по курса за деня.

На оснoвание чл.288а ал.2 от КЗ(отм.) на посочената дата ГФ възстанови в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на С.А.(италиански гражданин). Към датата на образуване в ГФ на щета№120269/13г. международното регулиране на претенцията на С.А. чрез изплащане на обезщетение в размер на 6651.49€ за щетите по л.а.“Volvo V60” с per.№***** е вече извършено от Националното бюро на Италия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.282 и сл. от КЗ(отм.). В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски от 1074.43€ и такси за банков превод в размер на 24.49€, които на основание чл.288а ал.2 от КЗ(отм.) ГФ задължително възстановява.

Твърди се също, че Д.К.Н. е причинител на имуществените вреди, претърпени от С.А., като на 22.11.2012г. около 19h35min. в Р.Италия при управление на влекач с per.№*****, извършва маневра надясно за престрояване в съседната лента, като поради нарушено внимание към пътната обстановка не забелязва спрелия на опашка л.а.“Volvo V60” с per.№*****, удря го и причинява ПТП с материални щети. В нарушение на чл. 249 ввр. с чл.259 от КЗ(отм.) – понастоящем чл.461 ввр. чл.483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП. Въпреки поканите към ответника да възстанови платеното от Фонда, същият не бил погасил дори част от задължението си. Моли съда да осъди Д.К.Н. да заплати на Гаранционен фонд исковата сумата 13009.18лв., представляваща левовата равностойност по курса на БНБ за деня на плащането(19.06.2013г.) на сбора от обезщетение за имуществени вреди(6651.49€ на С.А. за щетите по л.а.“Volvo V60” с per.№***** от ПТП, настъпило на 22.11.2012г. около 19h35min. в Р.Италия; 1074.43€ - разходи за определяне и изплащане на обезщетението; 24.49€ - такса за банков превод), която обща сума е възстановена от ГФ чрез банков превод на 19.06.2013г. в полза на НББАЗ след извършване на международното регулиране на претенция на увреденото лице, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.06.2018г. до окончателното и изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът

Д.К.Н.(чрез адв.Р.И. от ВТАК) оспорва предявените искове. Изначално оспорва изцяло изложените в исковата молба фактически твърдения относно участието си в процесното ПТП на

22.11.2012г., механизма на причиняването му и вината за неговото настъпване. ГФ не можел да встъпи в правата на увреденото лице С.А., тъй като Н. не бил виновен и не е участвал в процесното ПТП, при което да са причинени материални щети. ГФ не разполагал нито с регресен иск нито с регресно право, нито със суброгационно право спрямо Н.. За да се ангажирала регресната отговорност на ответника, следвало да е налице фактическият състав на чл.45 ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ГФ на изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния орган на държавата-членка, съгласно чл.559 ал.1 т.1 от КЗ. В производството по реимбурсиране на платените суми с участието на компенсационния орган — НББАЗ и ГФ не се изисквало да се извършва проверка по същество относно наличието на деликтна отговорност и размера на обезщетението а само на срока и реда на предявяване на претенцията(арг. чл.516 ал.7 от КЗ) и съгласно чл.48 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета на ЕО, както и чл.5 т.1, т.4 от Вътрешните правила за работа на националните бюра на застрахователите, относно ролята на органа при изплащане на обезщетения, която се състои в уреждане на претенцията за обезвреда, само в случаите,които могат да бъдат обективно установени, и дейността се ограничава до проверка на отправяне на претенцията по установения ред и срок(аналогични са и разпоредбите на чл.6а от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕО от 16.05.2000г.) относно сближаване на законодателствата на Държавите членки,относно документите при процедурата по реимбурсация.

Въпреки това, ГФ, следвало да изиска от органа, изплатил обезщетението, всички документи, установяващо осъществяването на деликта и съответно плащането. Прави възражение, в условията на евентуалност, за липса на материални щети и за липса на причинно следствена връзка между безвиновното деяние на водача и евентуално настъпилия вредоносен резултат. В приложения двустранен Констативен протокол не ставало ясно за механизма на ПТП и поведението на всеки един от водачите(приложеният превод бил непълен). Предоставеният Двустранен констативен протокол(ДКП) на практика не можел да служи за доказване вината на Н..

При превода липсва пълно и коректно отразяване на факти и обстоятелства при допуснатото ПТП. Съгласно одобрените и важащи за целия Европейски съюз единни указания за попълване на Двустранни констативни протоколи от участници в ПТП в сектор „А“ се вписват данните на виновния за настъпването на ПТП участник, а в сектор „Б“ се вписват данните на другия участник(в българското законодателство – Наредба№I-3-41/12.02.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР и КФН и информационния център към Гаранционен фонд). Двустранен констативен протокол при ПТП се попълва, когато: няма пострадали лица; в ПТП участват само две превозни средства; няма увредено друго имущество, освен двете превозни средства; между двамата участници има съгласие относно обстоятелствата и вината, свързани с ПТП; и двете участващи превозни средства са в състояние да се движат на собствен ход след произшествието; и двамата водачи не са употребили алкохол или упойващи вещества. Във всички останали случаи извън изброените се уведомяват органите на полицията, които са компетентни да издадат протокол за ПТП. Оспорения ДКП е неавтентичен тъй като материализираните в него изявления не са направени от лицето сочено като издател. Документът е и неверен, тъй като не отговаря на удостовереното с него фактическо положение - напр. относно щети и стойност. По същия начин и оспорва истинността и на всички останали и приложени документи. Твърди се, че никога Н. не бил нарушавал чл.249 ввр. чл.259 от КЗ(отм.), сега чл.461 ввр. чл.483 от КЗ. Съгласно чл.259 от КЗ(отм.) и действащ към датата на настъпване на въпросното ПТП, договор за застраховка ’’Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: -притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е било спряно от движение;

-управлява МПС при влизане на територията на Р.България, когато няма валидна за територията на Р.България застраховка. Д.Н. нямал задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което задължение било единствено на собственика на превозното средство - Д. А.К.(управител на ,Димкор“ЕООД) или онзи водач съобразно разпоредбата на т.2 на цитирания КЗ, който влиза на територията на Р.България и няма валидна застраховка. Неясно била формираната претендираната сума, в т.ч. липсвало и експертно заключение от независимо вещо лице, както и доказателства за стойността на щетата и разноските по установяването и изплащането и. Оспорва начина на формулиране на обезщетението в този размер(стойността на извършения ремонт и услуги), както и самия размер на обезщетението и разходите по установяване и изплащане на щетата. По отношение на Н., не били предприемани никакви административни или наказателни процедури във връзка с реализираното ПТП, в т.ч. не бил търсен от българските или италиански власти във връзка с процесното ПТП. Узнал, че С.А. е изпратил до Централна италианска служба Милано писмо с искане за изплащане на обезщетение като в него изложил неверни обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП и виновния за това водач, в пълно противоречие с подписания от него самия ДКП. В условията на алтернативност, ответникът прави правопогасяващото си възражение по давност, че търсеното обезщетение е погасено по давност.

Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представените по делото в превод от италиански език и на български език Двустранния констативен протокол за ПТП(ксерокопие) и уведомление с изх.№23/19-0/02.12.2012г. на Отряд на карабинерите на Фриули – участък Фонтанафреда(ксерокопие), се установява, че на 22.11.2012г. около 19h35min. в Р.Италия Порча(Обл.Порденоне) на бул, „Лино Зануси“, на кръстовището с бул. „Венеция“, в посока Порденоне(Област Порденоне) възникнало ПТП с материални щети между автомобил л.а.“Volvo V60” с per.№*****, управляван от А.С.и МПС влекач с per.№*****, управлявано от Д.Н.. Изготвен бил и Двустранния констативен протокол за ПТП от страна на участниците в ПТП, за което „действащите военни лица от този въоръжен отряд само са помогнали при попълването на образеца на протокола“.

От представената по делото Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 05.06.2013г./лист 12 от делото/ се установява, че към момента на настъпване на ПТП, управлявания от ответника МПС с per.№***** не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

От представената по делото кореспонденция между Националното бюро на Р.Италия и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи/НББАЗ/ е видно, че по повод настъпилото на 22.11.2012г. ПТП в Р.Италия е била заведена щета с реф.№12/044542 MES BG за нанесените от процесното ПТП неимуществени вреди на лицето А.С.. Посоченото обезщетение е в размер на 5552.57€(без такси и разходи за обработка). С оглед предходното е изготвен доклад по щета №120269/05.06.2013г. за имуществени вреди от Гаранционен фонд за сумата 13009.18лв./левовата равностойност на 5552.57€/, които са одобрени и изплатени от ищеца на НББАЗ на 13.06.2013г./платежно нареждане на лист 20 от делото/.

Установява се, че е заявено искане-претенция(за възстановяване на изплатено обезщетение от НББЗ на „UCI“ по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация), придружено със съответните документи, за изплащане на сумата 6651.49€, от които: имуществени вреди-обезщетение(5552.57€) за А.С., сума по фактура(1074.43€), както и банкови такси(24.49€). Приложени са документ за банков превод от 13.06.2013г., извлечение за банкови такси, фактура№**********/20.05.2013г. за сумата 2101.40лв. с ДДС(такса за обработка по щета, раходи за превод на документи и външни разходи).

С регресна покана с изх.№ГФ-12-0269/05.06.2013г. Гаранционен фонд е поканил ответника Н. да му възстанови изплатеното от него обезщетение по щетата в размер на 16617.42 лева, получена на 17.03.2017г., видно от приложената обратна разписка/л.38 от делото/. Представени са Решения на Съвета на Гаранционен фонд, УС на Гаранционен фонд и КФН.