Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6570 от 11.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30266/2024
Вид
Решение № 6570
Подписан
11.04.2025
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6570 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И. при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело № 20241110130266 по описа за 2024 година

Ищецът „.... е предявил срещу ответниците Д. В. Д. и Д. В. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите както следва:

Д. В. Д., ЕГН **********, да заплати на ищеца „...., ЕИК .... сумата от 227,48 лева за главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., с аб. № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 33,25 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., 5,94 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,28 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г. и

Д. В. Д., ЕГН **********, и Д. В. Д., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ищеца „...., ЕИК .... сумата от 2047,31 лева за главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., с аб. № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 299,23 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., 53,48 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 11,49 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 1

24.04.2024 г., съгласно уточнение в молба от 01.11.2024 г.

Ищецът твърди в исковата молба и молбите-уточнение, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като ответницата Д. В. Д. като наследник на Я. И. П., починала на 05.08.2022 г., отговаря за 1/10 от дълга, а след 05.08.2022 г., като собственик на 1/10 от топлоснабдения имот, която част придобила по наследство, а заедно с ответника Д.

В. Д. като собственици на 9/10 от имота, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответниците, в който оспорват предявените искове, като възразяват за размера на количеството доставена топлинна енергия и нейната цена. Правят искане претенцията да бъде отхвърлена.

Третото лице-помагач на страната на ищеца .... не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребители на ТЕ на ответницата Д. В. Д. за 1/10 ид. част е да установи, че ответницата е приела наследството на Я. И. П.. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или друго обстоятелство, което изключва неговата отговорност като собственик на имота.

2

В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, имотът е бил съсобствен между ответниците и Я. И. П. от 19.12.2000 г. при описаните квоти, както и че за имота е подадена молба-декларация от Д. В. Д. на датата, посочена в нея.

В настоящия случай не се спори и се установява от събраните по делото доказателства – Договор за продажба н недвижим имот частна общинска собственост от 27.07.2000 г. и нотариални актове за продажба на идеални части от недвижим имот, че ответниците Д. В. Д. и Д. В. Д., които са били в брак, са собственици на имота, находящ се в г..... за спорния период, като на 02.04.1999 г. ответникът Д. В. Д. е подала молба-декларация за откриване на партида за имота на негово име, както е декларирал, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се състои от двама човека.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетите по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е направило искане за откриване на партида на негово име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата – Д. В. Д.. Тъй като според чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят 3 солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, всеки един от ответниците носи отговорност за дълга за потребената в имота топлинна енергия.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач на страната на ищеца отчети от 27.05.2022 г. и 22.05.2023 г., подписани от титуляря на партидата, се установява, че в топлоснабдения имот за периода е имало монтирани два топлоразпределителя, два водомера за топла вода и щранг-лира в банята. Дължимите суми топлинна енергия са изчислени на база на реален отчет на показанията на индивидуалните уреди за дялово разпределение на двете отоплителни тела и за щранг-лирата, която е отоплително тяло по смисъла на ЗЕ. В имота е осигурен достъп за отчет за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. и е извършван визуален отчет на двата водомера за топла вода. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е дължима, независимо, дали абонатите прекратяват топлоподаването в имота си.

В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал проверка през 2018 г. и съгласно свидетелство за метрологична проверка на топломер № 4015761, извършен от лаборатория на 08.06.2018 г. Съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът не е преминал на периодична проверка за 2020 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2022 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на заключението на вещото лице, че след като към 2022 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и е „годно средство за търговско измерване“, същият е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период.

Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ, топлинна енергия за отдадена сградна инсталация и отопление от щранг-лирата след изравняването е в размер на 2274,79 лева, поради което исковете срещу ответниците следва да се уважат.

На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.... на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е извършвано за процесния период. Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., е в размер на 59,42 лева, както се установява от представените писмени доказателства, за което задължение всеки ответник отговаря в рамките на предявеното с молбата на ищеца от 01.11.2024 г. (л. 81).

4

На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., е основателна за сумата от 332,48 лева, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор и следва да се уважи в рамките на предявеното с молбата на ищеца от 01.11.2024 г. (л. 81).