Решение № 204 от 18.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Кюстендил, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500135 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството по е по реда на Глава ХХ „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от С решение № 1109 от 21.11.2024 г., постановено по гр.д. №

1845/2023г.Кюстендилският районен съд е признал за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„***“ №3,че дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“***“ №2, сумата от 1670,24 лева /хиляда и шестотин и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща сбор от главница – дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция и сумата от 508,50 лева /петстотин и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 21.04.2020г. до 21.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 24.04.2023 год. до датата на окончателното изплащане на вземането. Осъдил е Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“***“ №2,сумата от 93,57 /деветдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторените от последното разноски по ч.гр.д.№ 21139 по описа на Софийски Районен Съд за 2023 год.,както и сумата от 976,82 /деветстотин и седемдесет и шест и осемдесет и два лева/лева,представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски.

По делото е постъпила въззивна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез пълномощника юк. Ивета Лазарова срещу постановеното решение. В жалбата се твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, както и противоречие с действителното правно положение.

Изводът за доказаност наличието на дупка на републикански път I-6, посока от гр.

Кюстендил за гр.София, след с.Цървеняно, Кюстендилска област, която била станала причина за настъпването на ПТП и нанасянето на щети по гумите на автомобил „***, рег.№ *** се оспорва, като необоснован, като основаващ се единствено на твърденията на водача, 1 на автомобила, за дупка на пътното платно на републикански път I-6, неподкрепено от никакви други доказателства, при заинтересоваността на лизингополучателя от изхода на спора.Излага се твърдение относно липсата на дупки на път I-6 на територията на област Кюстендил, към датата на ПТП, които да са станали причина за настъпване на произшествие и нанасяне на вреди.Допълнително се сочи, че АПИ е изпълнила задълженията си за поддържане на републиканската пътна мрежа, като е извършила текущ ремонт чрез изкърпване на път I-6 на територията на Област Кюстендил.Позовава се на представената и приета като доказателство по дело документация за извършен ремонт на път I-6, а именно:

Заверено копие от Сертификат № 60/30.04.2018г. за установяване извършването на видове СМР;Заверено копие от Сертификат №60/21.08.2018г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи на път 1-6;Заверени копия на извадка от Количествена сметка на извършените ремонти (от т.4 до т.11), ведно с линейна схема на обект път 1-6, касаещи шифър 3007 „Изкърпване на повредени площи и деформации с плътна асфалтова смес”, Протокол за определяне на границата между ОПУ-Кюстендил и ОПУ-Перник на път 1-6, Справка за местоположение на пътни знаци Д 11 „Начало на населено място Цървеняно” и Д12 „Край на населено място Цървеняно”, Снимков материал. Посочва се ,че ремонтът бил обхванал участъци, преди с.Цървеняно и след него- до границата с област Перник.В подкрепа на това становище се сочат показанията на свидетеля инж. Бегова -служител на ОПУ]Кюстендил, отговорник за процесния път, която чрез показанията си била удостоверила наличието на ежедневни наблюдения над пътя, който бил в добро експлоатационно състояние и без дупки както към настоящия момент, така и към процесния такъв.Заявено е , че събраните от въззивната страна писмени и гласни доказателства, относно състоянието на път I-6 на територията на Област Кюстендил опровергавали твърдението на водача на процесния автомобил, за наличието на дупки по него.Сочи се, че мястото на настъпване на ПТП не било изяснено в достатъчна степен, като се твърди, че същото има съществено значение, с оглед определяне субекта, който бил отговорен за поддържане на пътя, подсъдността на спора и организирането на защитата на ответника.

Счита, че имало разминаване в данните, посочени за настъпилото ПТП в декларацията и тези, дадени в съдебно заседание от водача на автомобила.Възразява срещу мотивите свидетелските показания да не бъдат игнорирани, тъй по съображения, че лизингополучателя на основание чл.345, ал.2 ТЗ има задължение да поддържа автомобила.Сочи противоречие в показанията на свидетеля, който в декларация пред застрахователя е заявил, че ПТП е настъпило "след Кюстендил, посока София", а в съдебно заседание че е преминал в с.Цървеняно и скоро след обратния завой спукал гума, без да е ясно како представлява този обратен завои според вижданията на свидетеля, и какво разстояние след Цървеняно е изминал.С.Цървеняно е село на територията на Кюстендил, през което преминава път І-6, след което преминава в границата на друга административна област.Мястото на ПТП има съществено значение, с оглед определяне субекта отговорен за поддържане на пътя, подсъдността на спора и организиране защитата на ответника.Въззивникът се позовава на липсващ протокол за ПТП, съставен от служители на Пътна полиция за реализирано ПТП, който би могъл да удостоверил настъпването му, точното място, конкретната дупка на пътя, в която е попаднал автомобилът и е реализирал щети, също и размерите на дупката,съставянето на какъвто е предвидено съгласно действащата нормативна уредба Наредба Із-41/12.01.2009г.,предвид данните, че на 14.08.2018 г. процесният автомобил не бил в състояние да се придвижва на собствен ход- с две спукани гуми и увредени джанти, но въпреки това такъв протокол изискващ се задължително не е бил изготвен.Въззивникът счита, че са били нарушени Общите условия на Застрахователя, Глава XII „Права и задължения на застрахования“, т. 58 при настъпване на ПТП, като застрахованият бил задължен да регистрира настъпилото ПТП пред компетентните държавни органи в деня на настъпването му, но това не било направено, което представлявало сериозна пречка за уважаване на исковата претенция.Вещите лица били изготвили заключенията си по авто-техническите експертизи въз основа на оспорените частни свидетелстващи документи, представени от ищеца. Вещото лице инж. Велков било изготвило заключението си преди показанията на допуснатите до разпит свидетели и изцяло въз основа на представените от въззиваемата страна частни документи, като това представлявало само теоретично предположение за евентуално случилото се. Подчертано е, че към момента на изготвяне на експертизата, на вещото лице не са му били известни 2 мястото на настъпване на ПТП, размерите на евентуалната дупка, скоростта, с която се е движел водачът, маневрите които бил предприел и др. значими факти. В тази връзка се твърди, че заключението представлявало предположение на специалист за вероятно случилото се, но не се установявал по безспорен начин механизмът на осъществяване на ПТП, настъпилите вреди и причинната връзка. Посочва се, че вещото лице, макар да било заявило, че не разполага с информация от съществено значение за изготвянето на експертизата, било дало заключение, че щетите били в пряка и причинна връзка с процесното ПТП и експертизата му била кредитирана с доверие от съда. Счита , че от ATE не се извеждал категорично извод за доказаност на механизма на ПТП и точното му местонахождение. Сочи се още, че оспореният размер на претендираните вреди също не бил установен по категоричен начин. Посочва, че вещото лице инж. *** било излязло от предмета на възложената му задача и било определило ремонта на процесния автомобил към настоящия момент и въпреки това, първоинстанционният съд бил приел определения размер на щетата за меродавен. В тази връзка е извода, че не бил доказан действителният размер на претендираната щета - този по средни пазарни цени към момента на настъпване на ПТП.Излагат се твърдения, че не били представени доказателства, че първата вноска на застрахователната премия е била платена, поради което се оспорва, че застрахователният договор бил влязъл в сила, съгласно изискването на чл. 351, ал. 3 от КЗ. Също не били представени доказателства, че останалите разсрочени вноски били платени. Посочва , че в тази връзка АПИ била направила изрично възражение в писмения отговор и оспорвала наличието на валидно сключен застрахователен договор, възложено за доказване в тежест на въззиваемата страна с доклада по делото.Доказателства за плащане на застрахователна премия или на която и да било от вноските, с оглед заснемане на МПС по делото не са представени.Жалбоподателят обобщава, че не било установено по безспорен начин мястото на настъпване на ПТП и механизма на ПТП, както и причинната връзка между вредите на застрахования автомобил и произшествието.Доказването за реализиране на ПТП било непълно, настъпилите вреди и наличие на причинно - следствената връзка между вредата и вредоносното действие на вещта. Посочва,че няма събрани безспорни доказателства за реализираното ПТП, както и за вида и размера на причинените щети.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, като недоказани и неоснователни.Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното производство – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД.В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa.

На основание чл.269 ГПК,вззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д.

№ 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност на основание чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното:

Съгласно застрахователна полица 0000637166 на 14.08.2017г. е сключен Договор за застраховка, между „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, лизингодател, лизингополучател *** и ЗАД“Армеец“АД.Застраховката касае МПС , рег.№ *** , и има срок на действие за периода до 12.09.2018г., при еднократно платима застрахователна премия.

3

На основание уведомление за настъпила щета( намира се в делото на английски език) и Доклад по щета №10018030123003 на *** е било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1660.24 лв, за претърпяна вреда, повредени две десни гуми на застрахования автомобил.