Определение № 1518 от 20.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1254/2026
- Вид
- Определение № 1518
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- Надя Узунова, Татяна Димитрова Богоева, Гюлфие Яхова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1518 гр. Благоевград, 20.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261200501254 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 19979/12.8.2026 г., подадена от Р. И. Й., ЕГН **********, адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 5, вх. А, ет. 3, ап. 7, чрез адв. Г. Г., със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 1А, вх. Б, партер, офис 5, срещу Решение № 535/17.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 2937/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград в частта, в която е допусната делба между страните при дялове от ½ идеална част за ищцата и от ½ идеална част за ответницата на сграда с идентификатор № *** и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи, че РС е допуснал делба при равни дялове на страните по отношение на сграда с идентификатор № *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, без да изясни напълно обхвата на съсобствеността, включително на поземления имот ***, в който се намират процесните сгради. Твърди се, че установяването на пълния обхват на съсобствеността е от съществено значение за правилната правна квалификация и определяне на дяловете, което би променило квотите и би нарушило принципа на пълното ликвидиране на съсобствеността с делбата.
Твърди се, и че първоинстанционният съд не е изискал и не е събрал всички относими доказателства, необходими за пълното изясняване на обхвата на съсобствеността. В тази връзка се сочи, че ищцата С. Д. не е представила с 1 исковата молба нотариален акт за собственост на недвижими имоти, издаден на основание давностно владение по чл. 587, ал. 2 от ГПК, № 179 том I рег.№ 2588 дело № 168 от 2023 г., в който е призната за собственик на 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор № *** (шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две точка петстотин и едно точка три) и на сграда с идентификатор № ***. (шестдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и две точка петстотин и едно точка три точка две), която била изградена без съгласие на ответницата, до допуснатата до делба жилищна сграда. Поддържа се, че без този документ, както и без изясняване на статута на поземления имот, съдът не може да определи правилно квотите и да ликвидира съсобствеността изцяло. Според жалбоподателя обстоятелството, че в разписната книга на Община Благоевград земята е записана на името на дядовците на страните, а именно Н.Б. и С.Н.Б., е релевантен и изисква съответен анализ за определяне на действителния кръг на съсобствениците и техните дялове принципа на пълното ликвидиране на съсобствеността с делбата. Изтъква се, че РС е бил длъжен служебно да изясни пълния обхват на съсобствеността, особено когато съществуват данни за наследствено правоприемство и засягане на общия имот. Поддържа се, че решението е необосновано, доколкото мотивите на съда са непълни. Оспорва се констативния нотариален акт на ищцата, тъй като същата никога не е живяла в имота и не е осъществявала владение в продължение на 10 години, както и не е демонстрирало владението си пред ответницата и пред обществото.
С въззивната жалба се иска атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се определят правилните квоти на съсобственост.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания – за приемане на приложените към нея писмени доказателства.
Сторено е и искане да се спре производството по делба до пълно изясняване законността на пристройката и статута за собствеността върху земята.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна и в предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди се, че с въззивната жалба се открива странно и нелогично търсене на допълване на предмета на произнасяне без инициирано насрещно въвеждане на нови имоти в предмета на делбата. Твърди се, че във въззивната жалба се иска разрешаване на спор за друг недвижим имот - собственост на ищцата, който имот не е включен в делбената маса. Поддържа се, че атакуваното решение е подробно мотивирано, последователно и обосновано.
Иска се да се остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и се потвърди атакуваното решение изцяло. Претендират се 2 сторените разноски за въззивното производство.
По отношение на доказателствените искания във въззивната жалба се иска същите да бъдат оставени без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Представените копие от констативен нотариален акт на С. И. Д. и заверено копие на лист от разписна книга на първо място са неотносими към предмета на делото, доколкото същите касаят поземлен имот и сграда, които не са предмет на делото за делба и не са включени в предмета на делото по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК. На следващо място същите и не представляват доказателства, които страната да не е могла да посочи и представи в срок в първоинстанционното производство.
Според чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Жалбоподателката не навежда оплакване за наличието на процесуално нарушение, поради което представените документи да не са били допуснати като доказателства от районния съд. В тази връзка въззивният съд не констатира осъществяването на хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Същевременно жалбоподателката не е посочила други причини, поради които да не е могла своевременно да представи тези доказателства. Затова поради настъпването на процесуална преклузия не следва да бъдат приемани писмените доказателства, които са представени с въззивната жалба.
С въззивната жалба е направено и искане за спиране на производството по делбата до пълното изясняване законността на пристройката и статута за собствеността върху земята, тъй като от това зависело правилното прекратяване на собствеността.
Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК урежда хипотезата на спиране при наличие на конкретен висящ спор, независимо дали по гражданско, наказателно или административно дело, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право, предмет на спряното дело.
В случая липсват твърдения на жалбоподателката за наличието на такъв висящ спор, поради което искането за спиране на производството е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 15.12.2026 г. от 9, 00 часа, за която дата да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ
УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на жалбоподателката да бъдат събрани като доказателства във въззивното производство, приложените към въззивната жалба - копие от констативен нотариален акт на С. И. Д. и заверено копие на лист от разписна книга.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката за спиране на настоящото производство.
Указва на страните, че във въззивното производство не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, а само такива нови обстоятелства и доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор или нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства които са от значение за делото, като посочат и представят доказателства за тях.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на въззивника.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4