Решение № 87 от 22.10.2026, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Административно наказателно дело 285/2026
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- Елена Симеонова Геренска
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182,ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Провадия, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20263130200285 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН , въз основа на жалба от Д. Д. А., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № 10917280 издаден от ОД на МВР – Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.4, вр.ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 409,03 евро/800 лева/ на основание чл. 189, ал. 4 , вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд електронен фиш, въз основа на изложени в същата аргументи, свързани с пороци при издаването му обусловили и неговата незаконосъобразност и неправилност.
В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява, а така и негов пълномощник, който чрез писмена молба поддържа изцяло наведените с жалбата основания за отмяна на атакувания ЕФ и подробно аргументира същите. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РПВарна не изпращат представител в проведените съдебни заседания, като по делото е депозирана писмена молба от АНО, с която на посочените в молбата основания моли ЕФ да бъде потвърден и в полза на ОД на МВР да бъдат присъдени разноски.
Делото се разглежда повторно от ПРС, след като с Решение №10107/31.07.2026 г. по канд № 1739/2026 г. по описа на ВнАдмС, е отменено Решение № 42/07.04.2026 г., постановено по ванд № 539/2025 г. по описа на ПРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
1
На 29.05.2025 г. С.Н., полицейски служител на РУ-Провадия, ОД МВР Варна, за времето от 14,30 ч. до 19,30 ч. работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АRH CAM S1, позиционирана в гр.Д., по ул.“Никола Обретенов“, н а кръстовището с ул.“Георги Д.“ и насочена към пътуващите МПС в посока към гр. Айтос, снимаща и в двете посоки. В 15:42 ч. с посоченото АТС, било регистрирано движение на МПС „Ауди А8“ с рег. № ***, със скорост от 90 км/ч. За установеното инсп. Ненчев изготвил Протокол за използване на АТСС , като от същата бил възпроизведен и снимков материал на заснетото МПС с посочена на снимката дата, локация, а именно – гр.Д. и GPS координати, вписана скорост от 93 км/час /стойност преди приспадане на допустимо отклонение/и лимитирана такава от 50 км/ч.
След установяване собствеността на автомобила към датата на деянието - а именно на жалбоподателя А. и след извършена проверка, за нарушения на същия,установила издаден по отношение на А. ЕФ, Серия К №10035731, с вписана дата на влизане в сила на същия на 19.05.2025 г., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, бил съставен обжалвания пред настоящия съд ЕФ, Серия К № 10917280, с който з а извършено от жалбоподателя на 29.05.2025 г. н а р у ш е н и е по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.4,вр.ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“. В същия e посочено, че на процесния пътен участък разрешената скорост е от 50 км/ч, установената скорост на движение - 90 км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 40 км/час, както и че нарушението е извършено в условията на повторност.
Видно от изисканата Справка за нарушител на А., ЕФ Серия К №10035731 е за извършено нарушение по чл.21, ал.1, от ЗДвП, като на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1, т.5 от ЗДвП на А. е наложено наказание Глоба в размер на 600,00 лева. Видно и от представена справка е отбелязано, че този ЕФ е връчен на 09.12.2024 г, както и че е вл.в сила на 19.05.2025 г., след като е бил потвърден.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на всички писмените доказателства събрани в хода на настоящото производство. Същите съдът намира за безпротиворечиви и еднопосочни, като поради липса на предпоставки за тяхната критика , съдът възприема с доверие и кредитира изцяло
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак. Установи се по делото е, че на посочената дата – 29.05.2025 г. в 15,42 часа, лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***, се е движел със скорост от 90 км/ч. в гр.Д., в населено място, в участък с разрешена скорост от 50 км/час и без пътни знаци позволяващи противното, видно и от приложения по делото Протокол.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, а ал. 3 от тази разпоредба сочи, че условията и 2 редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба.
Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – АRH CAM S1 с идентификационен номер на уреда № 120cd05. Същото е от одобрен тип средство за измерване, видно от представените за същото доказателства. Техническото средство е преминало и през проверка, от която се заключава, че то съответства с одобрения тип /видно от протокол от проверка № 122-СГ-ИСИС/22.08.2024 г. на Главна Дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" към Българския институт по метрология/.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от посочената по-горе Наредба, която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът, съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.
Видно от Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство от 29.05.2025 г., в периода 14: 30ч. – 17: 30ч., в гр.Д., по ул.“Никола Обретенов“, на кръстовището с ул.“Георги Д.“, същото е регистрирало 67 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение /15:42ч./ попада в периода на работа на процесната система за контрол.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че в гр.Д., по ул.“Никола Обретенов“, на кръстовището с ул.“Георги Д.“на място с гнерираните на същата GPS координати, посочената скорост е била засечена на 29.05.2025 г. в 15.42 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост 90 км/ч, след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването е с номер В 2209 Т Т. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***, собственост към датата на нарушението на Д. Д. А..
Обжалваният електронен фиш, съдът намира за издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържащ посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП /действала към дата нарушение/реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, датата, точния час на извършване му, марката и регистрационния номер на превозното средство, с 3 което е извършено нарушението, описание на нарушението, включително, максимално допустимата скорост, конкретно измерената скорост и стойността на превишението, нарушените законни разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане. Посочен е и ЕФ по отношение на който извършеното се явява в условията на повторност.
Описаното нарушение е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като в ЕФ са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл и съдът не констатира и пороци при така обжалвания ЕФ, които да ограничават правото на защита на нарушителя, а именно да разбере в какво е обвинен и как му е определено наказанието, за да може да организира своята защита.
В случая, видно и от обстоятелствената част на ЕФ и от събраните в тази връзка в хода на настоящото производство доказателства се установи, че спрямо жалбоподателя е бил издаден ЕФ, Серия К №10035731 влязъл в сила на 19.05.2025 г., за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.
В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е посочена легалната дефиниция за понятието "повторно", съгласно която това е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
По делото се установи, че на 29.05.2025 г. А. като водач на посоченото МПС в гр.Д. е превишил разрешената максимална скорост в населено място и съответно е приложима е хипотезата на ал.1, а предвид размера – т.4 от същата.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Съгласно чл.
182, ал. 4 ,изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. , ЗДвП, за "повторно" нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, както е и в конкретния случай не е предвидено по-тежко наказание, поради и което съдът намира, че е приложима санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, сочеща че за превишаване от 31 до 40 km/h водачът се санкционира с глоба 400 лв.
Съдът, предвид посоченото, при липса на изменение на съставомерните описани факти в наказателното постановление, доколкото и се установи че жалбоподателят безспорно на посоченото място и ден е управлявал процесното МПС с посочената скорост, съгласно посочената разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, съобразявайки и Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г., намира, че в случая следва с оглед правомощието на съда предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН , съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, 4 обжалваното НП да бъде изменено като бъде приложен по-леко наказуемия състав на административно нарушение и бъдат надлежно коригирани както правното основание за налагане на административното наказание, така и размерът му, а именно - наказанието следва да бъде редуцирано в размер 400 лева „Глоба“. Посочената конкретна санкция е с фиксиран от законодателя размер, поради което е безпредметно да се обсъжда справедливостта му.