Решение № 147 от 23.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Стара Загора, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.ела Ат. Караджова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от И.ела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900267 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от: 1.Р. О. М., ЕГН **********, с адрес: с. *******; 2. Р. О. М., ЕГН **********, действаща като законен представител на дъщеря си А. Р. М., ЕГН**********, двете с адрес: с. *******; 3. Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.*******; 4. А. С. С., ЕГН**********, действаща със знанието и съглА.то на своята майка Р. О. М., ЕГН **********, двете с адрес *******; 5. С. С. С., ЕГН**********, действаща със знанието и съглА.то на своята майка Р. О. М., ЕГН **********, двете с адрес с.*******, всички чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ срещу ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК121130788, гр.София бул.„Симеоновско шосе“ №67А, тел.028055333.

В исковата молба се посочва, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.12.2022г., реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО”, е причинена смъртта на С.Е.С., ЕГН **********, вследствие на което ищците търпят неимуществени и имуществени вреди.

Твърди се, че на 28.12.2022г. И. П. К. управлявал лек автомобил марка „**“, модел ,,*“ с рег.№ ******, на път * - **, км.**+**, водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена 1 скорост със законовите ограничения, с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и поради непроявено внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, водачът К. реализирал ПТП. Вследствие настъпилия удар е причинена смъртта на С.Е.С., ЕГН**********.

Във връзка с ПТП са образувани д.п.№1992/2022г. по описа на РПУ - К. и пр.пр.№5771/2022г. по описа на ОП - Стара Загора.

Твърди се, че водачът К. нарушил правилата за движение по пътищата:-чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - като водачът в бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

-чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водачът не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

- чл.21, ал.1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена със законови ограничения;

Водачът имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.

Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на С.Е.С. са причинени несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт.

Посочва се, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът К. не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на С.Е.С., ЕГН **********, но бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бе допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

2

Посочва се, че ищците преживяват изключително тежко смъртта на С..

Чувстват се отчаяни, не спират да плачат, изгубили са моралната и материална опора в живота си, надежда за сигурност на бъдещето им. С. е бил стожер на своето семейство, любящ съпруг и баща.

След загубата на своя фактически съпруг Р. останала без спътник в живота си. За един миг животът й се преобърнал, семейството, което изградили със С. през годините, плановете, които правели за съвместното си бъдеще, за това на децата си, всичко за което си мечтаели двамата, се сринало пред очите й.

Р. не можела да повярва, че С. вече го няма, че няма да прекрачи прага на техния дом и да изпълни къщата с радост и спокойствие. Вместо това нейното ежедневие е изпълнено със страдание, болка, непрекъснат страх дали ще успее да се справи с житейските проблеми сама, дали ще успее да осигури бъдеще на децата си, да им бъде опора, така както С. е бил за нея през целия й живот.

Преживяното направило Р. по-вглъбена, отчуждена, лесно ранима и изнервена, не може да спи, чувства се самотна, страхува се за бъдещето си.

Изключително тежко е за нея да продължава да бъде опора на децата си, да се грижи за тях, както в материален, така и в морален аспект. Тя дава всичко от себе си, за да не усещат липсата му. Приживе починалият бил енергичен и предприемчив човек, занимавал се поС.но с различни дейности, осигуряващи средства за издръжка на семейство - на своята съпруга и на децата си.

Децата на С. не по-леко изживяват неговата загуба. Те са свикнали с присъствието на грижовен баща до себе си. Той е бил тяхна опора във всички житейски спънки, пред които са се изправяли. Ищците са разчитали на моралната и материална подкрепа на своя родител. Независимо каква възрастова зрялост са достигнали загубата на баща и то по този нелеп и неочакван начин, не може да бъде преживяна. В ежедневието на А., А., С. и Д. останала празнота, която не може да бъде запълнена. Техният баща няма да бъде до тях в бъдещите важни събития на техния живот, до тях няма да има бащино рамо, на което да се опрат в трудни моменти. Приживе С. полагал грижи и за четирите си деца - макар да е липсвало законно признание на неговото бащинство по отношение на А., той я е възприемал като своя дъщеря, а тя него - като свой баща. Тя е негово биологично дете - плод на дългогодишната му любов с Р., но трудните години на безработица, лишения 3 и ежедневна борба за насъщния, лишили С. от възможността да признае дъщеричката си. Въпреки това, той никога не е отстъпвал от ролята си на баща - осигурил й дом и семейство, в което да расте и да се развИ. — изпълнявал пълноценно социалната функция на бащата в нейния живот.

Посочва се, че константната съдебна практика изрично поставя ищците в кръга на увредените лица, имащи право на обезщетение. Съгласно Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., с което се допълва Постановление № 4 от 1961 г. на Върховния съд, както и съгласно Тълкувателно решение 1/2016 от 18.06.2018г. на ОСНГТК, имат право на обезщетение за неимуществени вреди отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето с което починалият е живеел на съпружески начала. По смисъла на цитираното постановление Р. и А. попадат в кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С., настъпила вследствие непозволено увреждане.

Твърди се, че съществувала изключително тясна поддържана емоционална връзка между ищците и починалия, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че за Р., А., Д., А. и С., загубата на С. била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната му смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима. вследствие на настъпилата смърт на своя фактически съпруг и баща, ищците са развили остра стресова реакция и душевно разстройство.

Имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, считат, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на по 200000,00лв. (двеста хиляди) за всеки един от ищците, би било справедливо.

Посочва се, че освен неимуществени вреди от загубата на баща си ищците А., А., С. и Д. търпят и имуществени вреди, изразяващи се в неизплащане на дължащата им се до пълнолетие месечна издръжка. Ищците са от кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за имуществени вреди.

Съгласно ППВС №4/1961 г. в този кръг попадат всички, които действително 4 са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка, а съобразно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК правото на ищците да получават издръжка от своя баща е безусловно.

Счита, че пропуснатите ползи подлежат на възмездяване по общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД. Те не са бъдещи, а са настъпили към 28.12.2022г., когато бащата на ищците е починал. Починалият е бил на 40 години. Със средствата, които изкарвал, той издържал семейството си и е поддържал добър стандарт на живот.

Предвид изложеното и на основание чл. 142, ал. 2 вр. 143, ал. 2 СК, счита, че ответникът следва да изплати на А. Р. М., А. С. С., С. С. С., Д. С. С., обезщетение за имуществени вреди в общ размер на А. Р. М. 25155,00лв./двадесет и пет хиляди сто петдесет и пет лева/; на А. С. С. 5460,00лв./пет хиляди четиристотин и шестдесет лева/; на С. С. С. 9360,00лв./девет хиляди триста и шестдесет лева/; на Д. С. С. 975,00лв./деветстотин седемдесет и пет лва/ - или една четвърт от размера на минималната работна заплата - (195,00лв.) месечно за периода от декември 2022г. до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата.

Посочва се, че лек автомобил марка „**”, модел „*” с д. к. № В5806ВН, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в

ЗК „Лев Ине" АД, полица №BG/22/1122001007428, валидна от 26.04.2022г. до 25.04.2023г., което ангажира отговорността за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Ищците предявили пред застрахователя извънсъдебни претенции за заплащане на обезщетения за търпените имуществени и неимуществени вреди - с вх. №763/24.01.2023г. и с вх.№3024/23.03.2023г., но ответникът ги информирал, че няма основание да изплати обезщетение на пострадалите преди да представят писмени доказателства, които се съдържат в образуваното досъдебно производство. Доколкото същото е на етап разследване, заявяват, че не разполагат с възможността да представят поисканите документи.

Твърди се, че на ЗК „Лев Инс” АД своевременно са представени констативен протокол за ПТП, Удостоверение за родствени връзки, Препис5 извлечение от акт за смърт и удостоверение за номера на банковата сметка на ищците.

Към настоящият момент застрахователят все още не е определил и изплатил обезщетение на пострадалите, което поражда за ищците правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Считат, че тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за забавеното плащане. Ищците са предявили своевременно претенциите си пред застрахователното дружество.

Твърди се, че застрахователното дружество е проявило пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл.496, ал.З от КЗ и не е предприело никакви действия по приключването на щетата в законоустановения срок. Чл.409 от КЗ предвижда възможност за застрахователя да се освободи от задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си да уреди по доброволен ред претенцията на пострадалите лица. В конкретния случай застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради което не намират основания за освобождаването му от отговорността за забава.

Предвид изложеното е направено искане ответникът ЗК „Лев Ине” АД да бъде осъден: да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 (двеста хиляди) лв. за всеки един от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие причиняването на смъртта на С.Е.С. при ПТП от 28.12.2022г., реализирано виновно от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач. Направено е искане върху така определените като обезщетения суми да бъде присъдена и законната лихва, считано от деня на увреждането - 28.12.2022г. - до окончателното изплащане на обезщетението,както и да заплати обезщетение за имуществени вреди на А. Р.