Решение № 69 от 13.10.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. ХАСКОВО, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Невена Бойкова Владимирова (ОП-Хасково) като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215600600450 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 260009/15.03.2021г. постановена по НОХД № 151 / 2021г. , Районен съ д Свиленград е признал подсъдимият А. Н., роден на ********** г. в гр. Л., А., ******** гражданин, ****** по произход, живущ в гр. Л., ******, *******, със ****** образование, *******, без документи за самоличност по заявени от него данни, за виновен в това, че на 25.02.2021 г. в района на ** граничен репер в землището на с. Г., общ. С., обл. Х., влязъл през границата на страната от Република Г. в Република Б., без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на осн. чл. 279 ал.1 и чл.54 ал.1 вр.чл.58 а ал.1 от НК, го осъдил на 1 година „лишаване от свобода ” чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 200 лв.

Недоволна от присъдата останала адв. Ш. от ХАК, която като служебен защитник на подсъдимия, я обжалва в срок с оплаквания за завишеност и явна несправедливост на наказанието, като иска намаляването му в предвиденият за престъплението минимум. В жалбата се релевират и оплакванията за 1 неправилност и незаконосъобразност на присъдата, без да се сочат конкретни доводи.

Пред настоящата инстанция, подсъдимият нередовно призован, не се явява. Същият не бе намерен на установените му в страната адреси които явно е напуснал без да уведоми съдът за актуалният си адрес и делото бе разгледано в отсъствието му, при условията на чл. 269 ал.3 от НПК.

В съдебно заседание служебният му защитник, поддържа изложеното в жалбата за несправедливост на наказанието и иска намаляването му.

Окръжна Прокуратура Хасково изпраща представител, който намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и иска да бъде потвърдена .

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, без настоящата инстанция да разглежда същото по същество, поради следното:

Съдебното производство пред РС - Свиленград разгледано по реда на глава 24 от НПК, е образувано по обвинителен акт, изготвен от РП - Хасково - ТО Свиленград, по б.п. № 18/2021г. по описа на ГПУ - Ново село и подсъдимият А. Н. със същата самоличност посочена в диспозитива на присъдата, е предаден на съд за престъплението по чл.279 ал.1 от НК, за което е признат за виновен с атакуваната присъда. В проведеното на 15.03.2021г. съдебно заседание, чрез участващият преводач е снета самоличността на подсъдимия и според отразеното в протокола тя е същата както посочената в обвинителният акт и диспозитива на присъдата. В това съдебно заседание, подсъдимият признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласил да не се събират доказателства за проверката им. Съдът намерил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по чл. 372 ал. 4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.

Съдебното следствие преминало по реда на глава 27, конкретно при условията на чл.371 т. 2 от НПК и след приобщаване на писмените доказателства по реда на чл. 283 от НПК, изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, е постановена обжалваната присъда. В мотивите към присъдата, съдът посочил самоличността на подсъдимият Н. единствено в началото, където изписал повдигнатото срещу последния обвинение, за което е предаден на съд. По нататък в мотивите си, съдът изложил факти касаещи престъпната деятелност за същото по време и място престъпление, но извършено не от подсъдимия, а от съвсем различно лице с имената М. Я. Ш., роден на **.**.****г. в гр. Н., А., ****** по произход, живущ в гр.Н., А., ******, *******, с ***** образование, ********, без документи за самоличност по заявени от лицето данни, като посочил че кредитирал обясненията му от досъдебното производство, които 2 кореспондирали със самопризнанието му. По делото лице с цитираните имена М. Я. Ш. не се установява да е предавано на съд с обвинителният акт и да е участвало в съдебното заседание. Ноторното е, че съгласно императивната норма на чл.35 ал.1 от НК наказателната отговорност е лична, а самоличността на подсъдимия според чл.305 от НПК, е задължителен елемент от съдържанието на присъдата - както в диспозитива, така и в мотивите.

Различието между самоличността на подсъдимото лице посочена в диспозитива на присъдата и тази в мотивитие към нея, е винаги съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, нарушаващо правото на защита на подсъдимия. Това е така защото п рисъдата е единство между мотиви и диспозитив и при такова противоречие се създава неяснота относно автора на престъплението и дали лицето признато за виновно с диспозитива на присъдата, е осъдено за собствената си престъпна деятелност или за тази на друго лице, чиято самоличност и същата по време и място престъпна деятелност, се сочи в мотивите. Това противоречие освен, че нарушава правото на защита на подсъдимия, може да се дължи и на ползването на техниката "копи пейст" а последното е също съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила защото по същността си е липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, понеже съдът не излага собствената си воля по разглежданите факти, а по други които не са предмет на делото. Допуснатите нарушения поставят и въззивната инстанция в невъзможност да установи каква е била действителната воля на първата инстанция, досежно престъплението и неговото авторство. Посочените нарушения са съществени и отстраними, но не за пръв път от въззивната инстанция, а налагат обжалваната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд. Водим от горното и на осн. чл. 335 ал.2, вр.чл.348 ал.3 т.1 и т. 2 от НПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 260009/ 15.03.2021г. постановена по НОХД № 151 / 2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Свиленград, за ново разглеждане от друг състав на същият съд.

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3