Определение № 51305 от 16.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51305 гр. София, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110150044 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

С оглед процесуална прецизност, следва преди всичко да се отбележи, че производството е частично недопустимо, а именно в частта относно сумата от 243,15 лева, начислена с Фактура № 1026867518/31.07.2023 г. за неплатени търговски задължения за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., касаещи топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Овча Купел“ 1, бл. 411, вх. Д, ет. 8, ап. 13, с абонатен № 327066, и отразена като неплатена сума за изминал период към 11.08.2023 г. във фактура № 8001202457810/31.07.2023 г.

С Решение № 19169 от 24.10.2024 г., постановено по гр. д. № 49079/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 29-и състав е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Х. Р. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 243,15 лева, начислена с Фактура № 1026867518/31.07.2023 г. за неплатени търговски задължения за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., касаещи топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Овча Купел“ 1, бл. 411, вх. Д, ет. 8, ап. 13, с абонатен № 327066, и отразена като неплатена сума за изминал период към 11.08.2023 г. във фактура № 8001202457810/31.07.2023 г., като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 639,98 лева.

Отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на длъжника по вземането в случаите, когато той твърди, че не дължи, докато заповедното производство е средство за защита на кредитора по вземането и чрез него се дава възможност на същия да се снабди с изпълнителен титул за принудително реализиране на това вземане. Двете производства – заповедното и това по отрицателния установителен иск, са различни и се развиват самостоятелно едно от друго. Кредиторът разполага с възможност за избор на пътя, по който да реализира вземането си – по исков път или по пътя на 1 заповедното производство, ако са налице предвидените в закона предпоставки за провеждането на такова. Обстоятелството дали е налице спор между страните по правоотношението относно съществуването на вземането не задължава кредитора да прибегне непременно до пътя на защита на правата си чрез исково производство, доколкото при наличието на оспорване от страна на длъжника съществува възможността заповедното производство да бъде трансформирано в исково такова по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.

В случаите, когато кредиторът е избрал пътя за защита на правата си по реда на заповедното производство, както е в настоящата хипотеза, то предвидените за това производство процесуални правила определят действията, които следва да бъдат извършени от страните до приключването му и последиците от тези действия. Не съществува правило, според което предявеният от длъжника срещу кредитора отрицателен установителен иск да бъде приравнен на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и да има същите последици като него. Нещо повече в случай, че кредиторът не предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК или производството по този иск бъде прекратено поради наличието на предявен от длъжника отрицателен установителен иск, заповедният съд ще следва да приложи последиците по чл. 415, ал. 5 ГПК като по този начин кредиторът би се лишил от изпълнителен титул независимо от изхода по отрицателния установителен иск. Това би създало възможност за злоупотреба с процесуални права от страна на длъжника, а кредиторът ще бъде принуден да предяви нов осъдителен иск, за да може да се снабди с изпълнително основание за принудително осъществяване на правото си, като същевременно ще е загубил разноските по заповедното производство (в този смисъл вж. Определение № 318/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2108/2019 г. на 4-то гр.о. на ВКС).

Доколкото предявеният по гр. д. № 49079/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 29-и състав отрицателен установителен иск е уважен частично, само до сумата от 243,15 лева, то настоящия съдебен състав счита, че в тази част производството е недопустимо, на основание чл. 126 ГПК и следва да бъде прекратено.

Настоящото производство е образувано по искова молба от 27.10.2025 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Х. Р., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Р. Х. Р. да заплати на ищеца сумата от 2 396,83 лева (след служебно прекратяване на делото в частта относно сумата за главница в размер на 243,15 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (21.08.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сума от 4,38 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, п.к.

1630, общ. Овча Купел, ж.к. „Овча Купел - 1“, бл. 411, вх. Д, ет. 8, ап. 13, аб. № 327066 за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2 датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (21.08.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и - иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Р. Х. Р. да заплати на ищеца сумата от 347,09 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия и текла в периода от 15.09.2023 г. до 15.08.2025 г., а също така и сумата 0,49 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 15.09.2023 г. до 15.08.2025 г.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „ДАЛСИЯ” ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

Следва се допусне съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като са наведени възражения за направени плащания на задълженията в повече за предходен отоплителен сезон, които подлежат на приспадане от исковия период.

Направено е искане да бъде приложено към настоящото производство предхождащото го заповедно, а именно ч. гр. д № 1647 по описа за 2025 г. на Районен съд – Дупница.

Ответникът е депозирал писмен отговор чрез адв. д-р В. Р. от САК, с който се иска да не се приема като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 08.06.1994 г. Представил е писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, което е неоснователно. Също така се прави и искане да бъде приложено към настоящото производство предхождащото го заповедно, което ще се уважи.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

3

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против Р. Х. Р. положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно производство в размер на 2396,83 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението в съда (21.08.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 347,09 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 15.08.2025 г., сумата от 4,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението в съда (21.08.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,49 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 15.08.2025 г.

Ищецът е предявил съдебната си претенция при твърдения, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и има открита партида в „Топлофикация София“ ЕАД, като на това основание бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно с обезщетения за забава.

Във връзка с горното на 21.08.2025 г. ищцовото дружество е депозирало пред Районен съд – Дупница заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. 9471/ 21.08.2025 г. срещу Р. Х. Р. за гореописаните суми. С разпореждане, постановено по ч.гр.д.

№ 1647 по описа за 2025 г. на Районен съд – Дупница, 5 с-в, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът е указал на дружеството, че може да предяви иск относно вземането си срещу Р.

Х. Р., доколкото същия е подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на исковата молба се излагат доводи, че исковете са недопустими, а по същество – неоснователни. Ответникът твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от ищцовото дружество, е нередовно, тъй като дружеството било представило единствено Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиентите в град София от 2016 г., но не и писмен договор с длъжника. На следващо място се излагат доводи, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не бил установил настоящия адрес на ответника, а по свое усмотрение е предявил исковете по адреса на адвокатската кантора на ответника. Излагат се и доводи за недопустимост на предявените искове, тъй като към настоящия момент било налице висящо исково производство за същите вземания между същите страни – в. гр. д. № 14939/2024 г. на СГС. Сочи се, че процесните вземания са оспорени по исков ред много преди подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение и респ. подаване на исковата молба от ищеца, като с Решение № 19169 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 4

49079/2023 г. на СРС, 29 с-в, било признато за установено, че Р. Х. Р. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 243, 15 лв. – неплатени търговски задължения за процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., като в тази му част първоинстанционното решение не било обжалвано и е влязло в сила. В тази връзка ответникът посочва, че по отношение на сумата от 243,15 лв. настоящото производство е недопустимо и счита, че следва да бъде прекратено в тази му част.

Ответникът счита предявените искове за неоснователни, като в тази насока излага твърдения, че представената с исковата молба фактура № 1026867518/ 31.07.2023 г. не му е била изпратена, а за процесната сума му е била изпратена съвсем различна фактура, а именно фактура № 001202457810/31.07.2023 г., като посочва също, че в посочената фактура Р. Р. е индивидуализиран като „бизнес партньор № 1000137805“, въпреки че отчетния обект бил жилище, собственост на физическо лице. Отбелязва също, че фактурите не обективирали двустранен договор между дружеството и потребителя. На следващо място твърди, че липсва договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, тъй като ответникът нито не бил сключвал договор с „Топлофикация София“ ЕАД, както и че ответникът не е изразявал съгласие с Общите условия на ищцовото дружество. Сочи се, че липсва договор за услугата дялово разпределение между етажната собственост на ответника и фирмата за дяловото разпределение. Изложено и твърдение, че ответникът не е потребил реално начислената му топлинна енергия, както и че процесното количество топлинна енергия е изчислено неправилно. Счита за неправилно, че ищецът е начислил ДДС в размер на 20% върху процесната сума. Годишното потребление на топлинна енергия за процесния обект е относително константна величина според ответника, като в тази връзка излага, че през отоплителния сезон 2022 – 2023 г. топлоснабдяването до последния 8-ми етаж, където живее ответникът, многократно било прекъсвано за продължителни периоди от време, съответно той и семейството му се отоплявали на електричество и реално да ползвали предоставяната от ищеца топлинна услуга. Сочи също, че отоплителния сезон е бил пократък, температурите били по-високи от стандартните, от което зависело и топлоснабдяването. На следващо място се твърди, че ответникът е надвнесъл сума от предходния на процесния отоплителен сезон, то ищецът не я е приспаднал. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Предвид наведените съображения, моли да се прекрати производството, а в условията на евентуалност да се отхвърлят подадените от ищеца искове. Прави се искане за присъждане на адвокатски възнаграждения за в заповедното производство и в настоящото исково производство.