Определение № 321 от 05.12.2022, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 270/2022
- Вид
- Определение № 321
- Подписан
- 05.12.2022
- В сила
- 05.12.2022
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321 гр. Търговище, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20223500500270 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООДгр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №313/31.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№365/2022г. на Районен съд-Омуртаг, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Б. К. от с.Ц, общ.О и М. Ф. Ш. от гр. Т за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 1641.01 лв. - главница, ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 345.57 лв.-договорно възнаграждение за периода от 15.04.2021 г. до 05.01.2022 г.; 375 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 588.25лв.- възнаграждение за закупена услуга Флекси; 73,12 лв. - законна лихва, дължима от 05.01.2022 г. до 27.10.2022 г., на осн. чл. 411 ал. 3 и във вр. с чл. 410, ал.1, т. 1 ГПК, както и направените по делото разноски за сумата от 60,46 лв. - държавна такса и за сумата от 180 лева-юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 411, ал.
2, т. 2 и 3 ГПК.С доводи за нарушения на закона и необосно-ваност, въззивникът моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за уважаване заявлението по чл.410 от ГПК в посочената част, ведно с разходите за държавна такса и юрисконсултстко възнаграждение.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорните клаузи относно посочената сума, целящи заобикалянето на императивни правни 1 норми-чл.411, ал.2, т.2 и 3 от ГПК.
По силата на писмен договор за потребителски кредит №****. с кредитора “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София на ответниците е предоставена сума в размер на 3 000 лв. за 24 месеца, при ГПР 48.77 %, възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 900 лв. и „Флекси“ в размер на 1 350 лв. или срещу сума от 3 000 лв. длъжникът е длъжен да върне сума в размер на 6 606.10 лв.
При главница от 3 000 лв. към момента по кредита е заплатена сума в общ размер на 3 578.77 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита-§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК, като само ГЛП е 41.00 %, без останалите плащания.
А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежа, съставляващи именно действия по усвояване и управление на кредита и присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е ангажирана отговорността на кредитора в други производства (решение №10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС ), но и посоченото съглашение, предвид стойността на т.нар. допълнителни услуги в размер на 2 250лв., значителна спрямо размера на основното задължение, води до 2 съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №313/31.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№365/2022г. по описа на Районен съд-Омуртаг, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3