Определение № 3436 от 31.10.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3436 гр. София, 31.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20221100900947 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящата съдебна инстанция, като се запозна с исковата молба и молбите –уточнения по указания на съда, подадени от ищеца на 20.06.2022 г., 05.08.2022 г. 12.09.2022 г., 11.10.2022 г. и 25.10.2022 г. , счита, че предявените при условията на обективно кумулативно и субективно активно и пасивно съединяване искове са недопустими, поради което следва да бъде върната исковата молба на осн. чл.130 от ГПК по следните съображения:

Съдът е сезиран с искова молба от ищците Р. Д., гражданин на Израел, роден на ******* г., притежаващ паспорт № *******, издаден на 15.03.2020г. от Паспортните служби на Йерусалим, Израел и „РМУДРБ Х.” ЛТД, с адрес:

Авеню „******* III“ 2******* ПК 50132-3610, Лимасол 3105, Кипър, Представлявано от Рон Д. - управител, двамата действащи чрез адвокат С. Ч.К . , л.№ *******, адрес на кантората гр. София, бул. „******* ******* , против ответниците - общо 4 физически и юридически лица (съобразно молба от 20.06.2022 г.), както следва:

1 . М. Б., гражданин на Израел, с адрес: гр. Тел Авив *******. ул.

„*******. Израел

2 . А. Б., гражданин на САЩ, с адрес: Лос Алтос Хилс. Калифорния ******* *******

3 . „МБ С.К.“ ЛТД (посочено в исковата молба като регистрирано в Израел, като съобразно представените извлечения от Министерство на енергетиката, търговията и промишлеността, Отдел „ Длъжностно лице по регистрацията на търговски дружества и интелектуална собственост, придружени със заверка с апостил, дружеството е било регистрирано в Кипър и понастоящем е заличено, считано от 11.01.2016 г. от Регистъра в Кипър съгласно Закона за търговските дружества, Глава 113, раздел 327) - в този смисъл са представените с молбата от 05.08.2022 г. доказателства по указания на съда.

4. „АБ Р.ИТ КО“ ЛТД (посочено в исковата молба като регистрирано 1 в САЩ, Щата Калифорния, като съобразно представените извлечения от Министерство на енергетиката, търговията и промишлеността, Отдел „Длъжностно лице по регистрацията на търговски дружества и интелектуална собственост, придружени със заверка с апостил, дружеството е било регистрирано в Кипър и понастоящем е заличено, считано от 11.01.2016 г. от Регистъра в Кипър съгласно Закона за търговските дружества, Глава 113, раздел 327) - в този смисъл са представените с молбата от 05.08.2022 г. доказателства по указания на съда.

В исковата молба се твърди, че през 2007 г. “МБ С.К.” Лтд.,“АБ Р.ИТ Ко” Лтд, „Д Л. Ко” Лтд и “ РМУДРБ Х.” Лтд - дружества, регистрирани в Република Кипър като съдружници, учредяват дружеството „С.Б.“ ООД, ЕИК *******, като всеки от съдружниците притежава равен брой дялове в „С.Б.“.

По-късно през 2007 г., „С.Б.“ ООД учредява друго дружество - „П.П.

П.“ ООД, с ЕИК ******* като С.Б. притежава 100% от капитала му към момента на учредяването.

На 13.05.2007 г. Съдружниците сключили помежду си Партньорско споразумение, съгласно което всеки съдружник следва да вложи определена сума за извършване на търговската дейност, свързана с недвижими имоти в България. Такова финансиране е оформено като заем между Съдружниците в качеството им на заемодатели и „С.Б.“ ООД в качество му на заемополучател.

През декември 2007 г. „П.П. П.“ ООД е в процес на придобиване на поземлени имоти в региона на Пловдив. За една от покупко-продажбите на поземлени имоти, съдружниците решават да предоставят на „С.Б.“ ООД необходимата сума за сключването на сделките, като С.Б. от своя страна да предостави средствата на притежаваното от него дружество „П.П. П.“ ООД.

“РМУДРБ Х.” Лтд обаче не разполага със средства, за да заплати своята част от 25%, равняваща се на 80 000 евро.

На 19.12.2007 г. “МБ С.К.” Лтд И ,“АБ Р.ИТ Ко” Лтд,заплащат тази сума директно на „С.Б.“ ООД. Сумата е разпределена, както следва: “МБ С.К.” Лтд от свое име или от името на представляващото го физическо лице М. Б. заплаща сумата от 37 500 евро (равняваща се на 73 343,63 лева), а “АБ Р.ИТ Ко” Лтд,, от свое име или от името на представляващото го физическо лице А. Б., заплаща сумата от 42 500 евро (равняваща се на 83 122,78 лева). И двете суми са изплатени директно по банкова сметка с титуляр „С.Б.“ ООД.

Плащанията са отразени в счетоводството на С.Б. като заеми от съдружниците. По същия начин плащанията са отразени и в годишните финансови отчети на дружеството, приети от Общото събрание на съдружниците без възражения от някой от тях.

След това сумата е преведена от „С.Б.“ ООД на „П.П. П.“ ООД, което придобило недвижими имоти в Пловдив и района. Всички заеми от С.Б. към ППП също са отразени от счетоводителите като заеми от съдружниците в счетоводните книги на двете дружества. Поземлените имоти, придобити от „П.П. П.“ ООД, са с обща площ от 217 093 кв. м. и все още са собственост на „П.П. П.“ ООД.

На 23.01.2009г. “РМУДРБ Х.” Лтд заплаща на “МБ С.К.” Лтд сумата от 2 000 евро, а на “АБ Р.ИТ Ко” Лтд сумата от 3 000 евро като възстановяване на част от платената от името на съдружника РМУДРБ сума.

Твърди се в исковата молба, че на 13.05.2007 г. съдружниците са сключили договор, към който е приложимо българското материално право, 2 който договор е с различен предмет от Дружествения договор за учредяването на „С.Б.“ ООД. Член 10.1 от Споразумението на съдружниците урежда последиците от заплащането на сумата от 80 000 евро, която “МБ С.К.” Лтд и „АБ Р.ИТ Ко” Лтд са заплатили от името на “РМУДРБ Х.” Лтд.

За такъв случай Споразумението на съдружниците предвижда срок от 7 дни, в рамките на който “РМУДРБ Х.” Лтд да заплати тези думи на двете дружества.

В случай на неизпълнение, Споразумението на съдружниците предвижда дяловете на “РМУДРБ Х.” Лтд да бъдат поети от “МБ С.К.” Лтд и “АБ Р.ИТ Ко” Лтд на стойност, определена от пазарната стойност на придобитите в хода на търговската дейност недвижими имоти. Така, в случай, че стойността на недвижимите имоти е по-ниска от стойността, на която те са били придобити, стойността на дяловете, притежавани от “РМУДРБ Х.” Лтд ще се поеме съответно, а в случай че не е по-ниска, дяловете не могат да се поемат (т.нар. „разводняване“ на дяловете — частично поемане на дялове от останалите съдружници съобразно платеното от тях). Тази разпоредба не се прилага автоматично в българското законодателство, а изисква формално прехвърляне на дялове.

Към настоящия момент нито “МБ С.К.” Лтд, нито “АБ Р.ИТ Ко” Лтд, са се позовали на тази разпоредба от Споразумението на учредителите, нито е изисквано прехвърляне на дялове от “РМУДРБ Х.” Лтд съобразно приложимото българско право. И понастоящем собствеността на С.Б. е разпределена поравно между четиримата съдружници-учредители.

В противоречие със Споразумението на съдружниците, М. Б. е поискал в последваща комуникация с ищците оценяването на дяловете да бъде извършено по време на световната икономическа криза, настъпила в края на 2008 г., когато цените на недвижимите имоти са се сринали - приблизително 9 месеца след падежа на задължението за връщане на сумата от 80 000 евро, поето с чл. 10 от Споразумението на съдружниците.

След като ищецът Р. Д. е осъзнал, че М. Б. отказва да приеме условията на Споразумението на съдружниците като средство за уреждане на всички възникнали спорове, е решил да се позове на Дружествения договор и приложимото българско законодателство. По силата на Дружествения договор и в съответствие с българското законодателство, Р. Д. като управител и представляващ „С.Б.“ ООД има право да поиска от съдружниците да му възстановят съобразно дела си, извършените от него разноски за управление и други корпоративни разходи, платени от Р. Д. в рамките на 7-годишен период от името на „С.Б.“ ООД, които и до днес не са изплатени. Тези разходи и разноски са отчетени и представени на М. Б., като те надвишават значително платените от името на “РМУДРБ Х.” Лтд суми - предмет на настоящия иск. Ответникът М. Б. продължава да отрича дължимостта на тези разноски и отказва да ги възстанови.

От 2007 г. и през 2008 г. физическите лица са обменяли предварителни версии на договори за заем между представляваните от тях кипърски компании, но нито “РМУДРБ Х.” Лтд, нито Р. Д. са сключвали други договори с ответниците. Ответниците отказват да интерпретират предоставените 80 000 евро като предмет на договор за заем между съдружниците и твърдят, че сумата е предоставена на Р. Д. като личен заем.

През 2015 г. М. Б. и А. Б. изпращат чрез адвокат, действащ в Израел, покана до Р. Д. да им заплати тази сума. Разменена е кореспонденция между адвоката 3 на ответниците и адвокатите на г-н Д. в България, като представителите на ответниците извеждат претенциите си от договор за заем, какъвто обаче не е представян на доверителите ми, нито е подписван такъв от тях. От онзи момент нататък ответниците и техните адвокати не са отправяли покани и не са инициирали комуникация.

През 2021 г. страните също са комуникирали по този въпрос, но без резултат. Тази година Р. Д. се обръща към представител на семейството на ответниците, за да предложи потенциално решение на финансовите въпроси чрез извършване на подобрения в земите с цел те да бъдат продадени на повисока цена. Преговорите не довеждат до успех и са прекратени. Между страните, в лично качество или чрез притежаваните от тях компании, не са сключвани други споразумения. Неуспешните опити за разрешаване на конфликта чрез взаимни отстъпки са поводът, поради изчерпване на останалите опции, ищците да се обърнат към съда, който да внесе яснота в отношенията между страните.

Твърди се в исковата молба, че ищците разполагат с право на иск, тъй като е налице граждански спор. Граждански спор може да възникне относно всяко гражданско право, поради което установителен иск е допустим относно всякакви граждански права. За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от ищеца право. Според това дали установителният иск цели установяване съществуването или несъществуването на спорното право той бива съответно положителен или отрицателен. Един и същ правен спор може да бъде повод за положителен или за отрицателен установителен иск - зависи коя от двете страни по спора ще вземе инициативата за съдебното му решаване. Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск следва да се обоснове от ищеца, отричащ спорното право, така че да се защити непосредствено правната му сфера. При наличие на претенция за парично вземане, длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането винаги, когато е налице правен спор, тъй като с него се внася несигурност относно действителното правно положение.

Доколкото в настоящия случай ответниците продължават да изискват от “РМУДРБ Х.” Лтд и Р. Д. плащане на платени от тях суми в полза на трето лице,, за ищците е налице правен интерес от предявяване на иска.

Твърди се също така недължимост на вземането и е налице позоваване на изтекла погасителна давност.

С молба от 20.06.2022 г. ищците са уточнили, че Споразумението между съдружниците от 13.05.2007 г. е сключено единствено между юридическите лица, участващи в учредяването на „С.Б.“ ООД.

Физическите лица - М. Б. и А. Б. не са страни по този договор или какъвто и да е предходен или последващ договор.

Искът е предявени за отхвърляне на техните претенции, че имат лично вземане към който и да е от ищците - Р. Д. и/или „РМУДРБ Х.“ Лтд. Физическите лица- ответници, в комуникацията с Р. Д. и чрез представената покана от техен процесуален представител, твърдят, че предоставените в полза на „С.Б.“ ООД заеми на 19.12.2007 г. са лични заеми към Р. Д.. Липсва писмено съглашение между страните за такъв заем, единственото съглашение представлява Споразумението от 13.05.2007 г., по силата на което сумите са преведени към „С.Б.“ ООД. Независимо от това, 4 физическите лица-ответници, продължават да настояват за връщане на някаква сума лично на тях и лично от ищеца Р. Д..

Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c057d59c-eb54-428d-9d5e-ad1423a327d1