Решение № 16405 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16405 гр. ...., 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110123853 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е предявил срещу ответника С. Н. Н., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД във вр. с чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща изплатено от ищеца в полза на ответника без основание застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с включени ликвидационни разноски във връзка с щета № 00001000-63-19-7768/18.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 562,05 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 22.04.2022 г. до 22.04.2025 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е настъпило събитие – ПТП по следния механизъм: на 21.07.2018 г. около 18 часа в гр. ...., неустановен автомобил се движел по бул. „....“ с посока на движение от ул.

„... към бул. „...“ и в района на кръстовището с ул. „...“ извършил маневра завой надясно като не пропуснал попътно движещият се по велоалея водач на велосипед С. Н. Н., с когото реализирал ПТП. Мястото е посетено от служители на СДВР, съставен е КП и МПС било установено като марка „...“, модел „...“ с рег. № ***, застрахован при ищеца. Пострадалият предявил претенция за изплащане на обезщетени по щета № 0000-1000-63-19 7768/18.10.2019 г., по която на 11.11.2021 г. е изплатено обезщетение в размер на 1500 лева, 1 за което е сключено споразумение. Сочи, че по регресната претенция по чл. 500, т. 3 от КЗ срещу водача, последният представил решение № 70090 от 19.03.2020 г. по анд № 13880/2019 г. на СРС, с което издаденото НП № 19-4332-014665 от 07.08.2019 г. на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР е отменено, тъй като водачът не е извършил нарушението, за което е санкциониран. С покана, получена на 20.04.2022 г., ищецът поканил ответника да му заплати недължимо платената сума, но плащане не е извършено, поради което ответникът изпаднал в забава. Прави искане съдът да осъди ответника да плати описаните вземания.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника чрез назначения особен представител адв. Н., която оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че е налице основание за плащане – споразумение на 03.11.2020 г., по силата на което ищецът се задължи да плати на ответника доброволно сумата. Ето защо прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е да докаже, че е платил търсената сума на основание, което е отпаднало с обратна сила (т. 1 Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). В тежест на ответника е да докаже основанието за задържане на полученото.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава за исковия период.

Настоящият състав на съда счита, че предпоставките за уважаване на исковете не се установяват по делото.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „...“, модел „...“ рег.№ ***.

По делото се установява, че ответникът е пострадал от ПТП, настъпило на 21.07.2018 г., между него като велосипедист и неустановено моторно превозно средство, така както е посочено в Констативен протокол № К-480 от пол. инспектор при О „ПП“ – СДВР.

На 17.10.2019 г. ответникът чрез неговия адвокат Я.Д.Д. е заявил пред ищеца претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди претъпени вследствие на ПТП, станало на 21.07.2018 г., като е посочил, че след проведени оперативно-издирвателни мероприятия „неустановеният лек автомобил и водач“ са идентифицирани като „...“, модел „...“ рег.№ ***, управлявана от Г.Д.Д..

Въз основа на претенцията при ответника е образувана щета № 0000-1000-63-19-7768 от 18.10.2019 г., във връзка с която между ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, от една страна, и 2 ответника С. Н. Н. чрез неговия адвокат Я.Д.Д., от друга, на 03.11.2020 г., е подписано споразумение, по силата на което застрахователят е определил и изплатил по сметка на адвоката на С. Н. Н. – Я.Д.Д. на 11.11.2020 г., обезщетение в размер на 1500 лева. Както е посочено в констативната част на споразумението, при изготвяне на същото са представени медицински документи и Констативен протокол № К-480 от 21.07.2018 г. от пол. инспектор при О „ПП“ – СДВР, в който не е посочен лек автомобил, участвал в ПТП.

От приетото по делото Решение по н.а.х.д № 13880/2019 г. на СРС, НО, 108 състав, постановено и влязло в сила на 23.06.2020 г. (преди предявяване на претенцията и подписване на споразумението от 03.11.2020 г.), се установява, че за процесното ПТП е съставен АУАН и НП на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е застрахована при ищеца, което отменено като незаконосъобразно, на основание чл.63, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Това обстоятелство е могло да бъде известно на ищеца към датата на подписване на споразумението, на основание на което е платил по сметка на представителя на пострадалото лице. Споразумението понастоящем не е унищожено на някое от основанията по чл. 27 от ЗЗД или развалено, поради което валидно обвързва страните и ответникът, в чиято полза се твърди да е платено има правно основание да задържи полученото, поради което получената сума не полежи на връщане.

Освен това съгласно Определение № 319 от 12.05.2015 г. по т. д. № 1769/2014 г. на I TO на ВКС, задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение е наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, тъй като деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. Доколкото наказателното постановление или актът за неговата отмяна по нахд имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието – така мотивите на т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, постановеното решение от 19.03.2020 г. по нахд № 13880/2019 г. на СРС, НО, 108 състав, няма обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от произшествието, призната на съдебен акт, с който са разгледани въпросите, касаещи извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е неоснователен, като неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по 1л. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което като исковете следва да бъдат отхвърлени.

3

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има ответникът, но по делото не се установява такива да са сторени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. ...., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, срещу С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. ....,..., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД във вр. с чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща изплатено от ищеца в полза на ответника без основание застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с включени ликвидационни разноски във връзка с щета № 0000-1000-63-19-7768/18.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 562,05 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 22.04.2022 г. до 22.04.2025 г.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4