Решение № 142 от 09.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. гр.Мадан, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100467 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „********" ЕАД и "*******“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД: да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ******/ ******** г., сключен между Ф. А. Б., като кредитополучател и „*******“ ЕАД, да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от ****** г., сключен с „******" ЕООД, да бъде осъдено ****** ЕАД да върне на ищцата сумата от 452,22 лева (след допуснато изменение в о.с.з.) платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/ ***** г. за периода от ****** г - *******г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, да бъде осъдено „*********“ ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от нея в периода от ******- ******г. без правно основание суми в общ размер на 1526,14 лв. (след допуснато изменение в о.с.з.), съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № ********/ ******* г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № *******/ ***** и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 4000лв. Ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т.

19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ******/ ***** г. лихвеният процент по кредита бил в размер на 19.54 %, а годишният процент на разходите бил 21,39%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,39 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който 1 следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 21,39 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.

5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 4000лв. с посочен ГПР 21,39 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Счита, че кредиторът не е представил вярна информация, поради което потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 21,39 % съобразно изведените критерии в дело С-453/10 кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителя е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи. В случай, че не бъдат приети за основателни доводите за нищожност на кредитния контракт, то твърди, че не била произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение. Сочи, че спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитодателя и на *******е подписал с втория ответник „********" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на фирмата – поръчител възнаграждение в общ размер на 2787.20лв., платимо като добавък към падежната вноска. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Сочи, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Ищцата уточнява, че не може да посочи точния размер на платените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство и същият ще се установи от ССЕ. Исковата претенция е формирана от всички плащания извършени от ищцата за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ******* ЕООД, с който взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва твърдението на ищеца, че на ******* г. е сключен договор за потребителски кредит № *******/ ******** г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „********" ЕООД и потребител Ф. Б.. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 4 000,00 лева и следва да бъде върната за срок от 24 месеца при ГПР от 21,34% и ГЛП от 19,50%. Общият размер на дължимите по кредита суми възлиза на 4862,64 лева. Ответникът ******ЕООД сключил с ******** ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител посоченото по-горе задължение на ищеца.

Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител било изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. Сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на кредита“, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с *******ЕАД. ********* ЕАД не знаело и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдеш договор между кредитоискателя и поръчителя *********ЕООД, по който бъдещ договор ********** ЕАД не е страна. Наличието на свързаност между ******** ЕАД и ****** ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Като отделно юридическо лице ******* ЕООД имало собствено имущество и отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и всички огранизационни характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна търговска дейност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника******** ЕАД,с който взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ********/ ****** между ищцата, като кредитололучател, и ********* ЕАД, като кредитодател, за сумата от 4 000,00 лева, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 19,50 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21,94%. Не оспорва твърдението на ищцата, че сумата от 4000,00 лева (главница по договора за кредит) е усвоена от ищцата. Ищцата се е задължила да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 4 885,92 лева (сбор от 4000,00 лева главница и 885,92 лева договорна възнаградителна лихва).

Кредитът бил изцяло предсрочно изплатен. Не оспорва, че ищцата е платила сумата от 50,00 лева, която била разпределена за погасяване на договорна възнаградителна лихва по гореописания договор за кредит. Оспорва, че претендираната от ищцата сума от 50 лева възнаграждение за поръчител била платена в полза на „*******“ ЕАД. За обезпечаване на задължението на ищеца по договор за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищецът, като „потребител" и „******“ ЕООД като „поръчител“. „********“ ЕАД било овластено да приеме плащането на възнаграждението в полза на ******* ЕООД, но не бил титуляр на вземането. Надлежен ответник по осъдителния иск за сумата от 50,00 лева, платена като възнаграждение за поръчител бил титулярът на вземането - „*******“ ЕООД, поради което настоящото производство следвало да бъде прекратено в тази си част. „******“ ЕАД не бил титуляр на така описаното вземане и не било придобило платените по негова сметка пари. Същите били прехвърлени към правоимащото лице, а именно - „*******“ ЕООД. Ответникът се позовава на раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия като сочи, че кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, като били уредени и различни видове обезпечения. Обезпечените и необезпечените кредити на **********е се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „********* ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.

Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т, 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. ******* ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Дори да се приемело, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което ответникът изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на ответника по договора за потребителски кредит е действително и първият главен иск следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор за потребителски кредит № ******от *******г, Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ******** от ******* г., Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на ******* ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от ********г., се установява, че между ищцата и „********“ ЕАД на ****** е сключен договор за потребителски кредит, както и че между ищцата и „********“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ****** за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № *******от ******** г.

3

Съобразно сключения между ’’******* ЕАД и ищцата договор за потребителски кредит първият ответник се задължил да предостави на ищцата сумата в размер на 4000 лева, Срокът на договора бил 24 месеца, като задълженията били платими на 24 месечни погасителни вноски с размер на 202,61 лева, при лихвен процент по кредита 19,50%, ГПР 21,34% и общ размер на всички плащания 4862,64 лева.