Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 07.05.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 60/2026
Вид
Решение № 117
Подписан
07.05.2026
В сила
07.05.2026
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Шумен, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20263600500060 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба рег. № 9969/16.12.2025 г. при НПРС, депозирана от „Бест кепитъл България“ ЕАД /“Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД/, представлявано от М. Г. и М. К., чрез пълномощника – юрк. В. Л. против решение № 374/03.12.2025 г. по гр.д. № 889/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което предявените от него срещу Р. А. С. с ЕГН ********** обективно съединени искове са отхвърлени. Жалбоподателят счита, че постановеното решение се явява неправилно, като излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове, като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – Р. А. С. не взема становище по предявената жалба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 889/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на 1 искова молба, депозирана от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ /понастоящем „Бест кепитъл България“ ЕАД/, представлявано от М. Г. и М. К. срещу Р. А. С. с искане последният да бъде осъден да му заплати следните суми, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 380/2025 г. по описа на НПРС: в размер на 494,06 лв. – главница по договор за кредит от 15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане; 42,70 лв. – договорна лихва и 470,26 лв. – неустойка.

Ответникът не изразил становище по исковете, не представил в срок писмен отговор на исковата молба. Не правил искания, не се явил и не се представлявал в първото по делото заседание.

В писмена молба вх. № 8686/06.11.2025 г., пълномощникът на ищеца отправил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Първоинстанционният съд приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 3 от ГПК, като с решението си го е отхвърлил.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно, но е недопустимо.

По същество:

Районен съд – Нови пазар е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

С молба от 06.11.2025 г. /л. 52 от делото/ пълномощникът на ищеца е отправил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не изразил становище по исковете, не представил в срок писмен отговор на исковата молба. Не е правил искания, не се явил и не се представлявал в първото по делото заседание. С разпореждане от 31.07.2025 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

В провелото се на 11.11.2025 г. публично съдебно заседание първоинстанционният съд дал ход на делото, приключил съдебното дирене, дал ход на устните състезания и делото било обявено за решаване. Съдът констатира, че липсва произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Вместо това е постановено съдебно решение по общия ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая се установява, че ответникът е проявил процесуалното бездействие, описано в цитираната норма, а преди първото по делото заседание ищецът е заявил своята претенция за постановяване на неприсъствено решение.

2

В настоящия случай липсва надлежно произнасяне от първоинстанционния съд, с което да се отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение с нарочно определение и да се продължи разглеждането на делото по общия ред – чл. 239, ал. 3 от ГПК. За страната не е била налице възможност да организира защитата си след неуважаване на искането по чл. 238 от ГПК. При евентуално постановяване на такъв акт (когато съдът е счел, че предявеният иск не е вероятно основателен), ищецът е можел да се възползва от възможността да попълни делото с допълнителни доказателства за да потвърди исковата си теза. Липсата на произнасяне на съда е преклудирала това негово право. Произнасяйки се направо с решение по съществото на спора, обсъждайки приложените към исковата молба писмени доказателства, без да е налице оспорване от страна на ответника, съдът е постановил недопустимо решение.

Предвид гореизложеното, Окръжен съд – Шумен намира, че първоинстанционното решение следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав, като производството следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК на ищеца.

Въпросът за разноските, направени от страните в настоящото производство следва да бъде разгледан от Районен съд – Нови пазар, съобразно изхода на делото.

Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 374/03.12.2025 г. по гр.д. № 889/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Нови пазар за повторно разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3