Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 05.02.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2266/2025
Вид
Решение № 160
Подписан
05.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
ЯВОР ДАНАИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20254110102266 по описа за 2025 година

Предявен е иск по по чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за устаняваване вземането му против ответника за сумата 845.23 лв., включваща: 300 лв. главница по договор за паричен заем, 35.45 лв. договорна лихва, 107.89 лв. законна лихва за забава, 222.34 лв. неплатени дължими такси, 179.55 лв. неустойка, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 519/2025г. на ВТРС.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на **.**.**** година Длъжникът Н. Д. Д., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ****** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски в по 103 в срок до 12.07.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята 1 професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ****** на **.**.**** г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е хиндивидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични, съгласно ЗЗЛД. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Моли съда да установи, че ответника му дължи сумата 845.23 лв., включваща: 300 лв. главница по договор за паричен заем, 35.45 лв. договорна лихва, 107.89 лв. законна лихва за забава, 222.34 лв. неплатени дължими такси, 179.55 лв. неустойка, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 519/2025г. на ВТРС. Претендира разноски.

Ответникът Н. Д. Д. чрез особения си представител оспорва иска. Оспорва сключения догоор за заем между старните, както и получаването на сумата по него. Оспорва дължимостта на неустойката по договора, като счита същата да прекомерна и необосонвано висока. Оспорва дължимостта на сумата за такси, тъй като нямало направени никакви такси по договора и такива не можело да бъдат изисквани. Оспорва и твърденията за извършената цесия на вземането по договора за заем. Счита клаузите в договора за неравноправни и противоречащи на закона –чл.143, ал.2, т.5 от ЗПК, чл.22 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и чл.19, ал.1 от ЗПК, касаещ размера на ГПР. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Според представените по делото доказателства безспорно се установява, че между Ответника и Сити кеш ООД на **.**.****г. е сключен Договор за потребителски кредит № ****** със „Сити Кеш“ ООД, по който кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 300 лв., при лихвен процент 40.05% и ГПР 48.56%, като погасяването му се извършва на 6 погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 13.7.2020г. Сумата по договора е получена от ответника на **.**.****г. чрез паричен превод към ИзиПей – видно от приложената разписка на л.28, с посочено основание „дог.

******“.

В чл.6 от Договор за потребителски кредит № ****** от **.**.****г., е уговорена дължима неустойка за непредставяне на обезпечение в срок съгласно условията на приложението. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 179.55 лв., която е включена към погасителиня план.

Не са представени доказателства за заплатени от ищеца по договора за заем суми.

2

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло.

По делото не се доказа противоречие на процесния договор с други императивни норми за ЗЗП и ЗПК, които да водят до нищожност на целия Договор за потребителски кредит № ****** от **.**.****г. В случая нищожна се явява клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ****** от **.**.****г., включваща заплащане на неустойка в размер на 179.55 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази неустойка, ГПР по договора става в размер многократно надвишаващ посочения в договора, което многократно надвишава и пет пъти размера на законната лихва от 10%, или общо 50%, което в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

3

Нищожна се явява и клаузата за заплащане на такси в размер на 222.34 лв. Съдът приема, че се основава на неравноправна клауза, респ. на такава, която противоречи на закона и/или добрите нрави. От съдържанието на самата клауза за дължими такси, съпоставено с останалите клаузи за правата на потребителя, е видно, че така, както е уговорена и размерът на таксата, поставя значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Вземанията по процесния Договор за потребителски кредит № ****** от **.**.****г. са цедирани от „Сити кеш“ ОО на „АПС Бета България“ ЕООД - според договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /виж пълномощно л. 36/. Представено е и уведомително писмо изпратено от ищеца – връчено на ответника. Още повече, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпълнена още веднъж с връчването на препис от приложенията към исковата молба на ответника по производството.

Предвид на изложеното и съдът следва да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 300.00 /триста/ лева, или 153.39 евро – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.02.2025 г. до изплащане на задължението; сумата от 35.45 /тридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, или 18.13 евро – дължима договорна лихва по Договора за потребителски кредит за периода от 10.02.2020 г. до 12.07.2020 г.; сумата от 107.89 /сто и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, или 55.16 евро – дължима законна лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 12.07.2020 г. до 29.01.2025 г.;., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 519/2025г. на РС В.Търново. В останалата му част – за сумата от 222.34 /двеста двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ лева – неплатени дължими такси; и сумата от 179.55 лв. /сто седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ лева – неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № ******, искът следва да бъде отхвърлен, като неонователен.

С оглед уважената част от исковете, събраните доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника по делото следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски по делото, в размер на 119.64 евро.

Ответникът дължи на ищеца и разноските в заповедното производство в размер на 19.94 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Д., ЕГН ********** Постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 Съдебен адрес: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, сумата от 153.39 евро – главница по договор за 4 потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.02.2025 г. до изплащане на задължението; сумата от 18.13 евро – дължима договорна лихва по Договора за потребителски кредит за периода от 10.02.2020 г. до 12.07.2020 г.; сумата от 55.16 евро – дължима законна лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 12.07.2020 г. до 29.01.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 519/2025г. на РС В.Търново, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 222.34 /двеста двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ лева, или 113.68 евро – неплатени дължими такси; както и за сумата от 179.55 лв. /сто седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ лева, или 91.80 евро – неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № ******, като неосонвателен и недоказан.